Един българин в Катар

Катар - първи миризми и впечатления

Навсякъде в Катар те облъчва американски стандарт. Големи улици (някои с по 4 или 5 платна в едната посока), американски автомобили, американски храни по магазините, американските fast food заведения и какво ли още не.      

Доха

В Доха - столицата на Катар, строителството е  ориентирано към копиране на това от Дубай. И тук се съревновават за най-голямата болница, най -голямото летище, най-големият полюлей в най-голямата джамия и т.н.

Почти всички сгради имат някакви арабски мотиви – не всичко е стъкло и метал. Дори строят нови пазари (така наречените „сук” - souq) спазвайки старата архитектура от преди няколко столетия, но със всичките му екстри на съвремието.

Икономиката

Според последните статистики – Катар е с най-бързо разрастващата се икономика. След като спечелиха домакинството на FIFA  за 2022 са се втурнали да строят с огромни темпове. В строителните планове са: метро, нови аутобани, 

още по – големи от сегашните търговски центрове, стадиони и хотели посред морето изобщо  всичко, което вече е правено или не по света.

Търговски център

В миналото катарци пребивавали се с риболов и перли, а сега имат едно от най-големите в света хранилища на природен газ. След като си определят границите с Бахрейн си имат  и нефт от  нови петролни находища.

Местното население е едва 15-18 % и ще намалява – с оглед на прииждащите от другите странни "бели" специалисти от всякакви области. Има и доста "рая". Филипинците и индийците са най-много. Има много ливанци, сирийци и всякакви други арабски националности.

Работа

На номера на работната ми виза пишеше, че съм 18-ият официално регистриран с работна виза българин в Катар. За да дойдеш да работиш тук задължително трябва да имаш висше образование. Много е трудно жена, сама, да дойде тук – дори и като турист. Желателно е да е поканена от приятеля си (мъжа си) – или от работодателя, ако има такъв, и с подписа на  съответния „спонсор” както ги наричат тук. Спонсора е арабски шейх от Катар който държи 51% от всяка една от чуждите фирми, които са си открили представителство тук.  

Традиции и привички

Отношенията между хората тук са  все още като във феодалния строй. Желателно е да говориш арабски ако искаш да ти обръщат внимание местните или поне да използваш няколко арабски думички в началото или края на разговора – това разбира се безкрайно ги ласкае. 

За България нищо не знаят, и след като им кажеш че сме съседи с Турция учудено те питат: "Защо не говориш арабски тогава? …. Запознатите с футбола лесно се сещат за "майната" - Стоичков и за Бербатов – добре че имаме футболисти, с които да станем известни по света…

Обслужващият персонал на повечето места е от филипинци и можеш да бъдеш приятно изненадан от сър, мадам, и йес сър, йес мадам. Но това няма да го чуеш от катарец – "белите дрехи" ще ти заповядат какво да правиш директно. Ще ти светкат с фаровете, когато те приближават бързо с ферарито си, ще ти бибиткат да им направиш път и ще те „хранят” и въобще няма да те питат какъв си и откъде си – щом не носиш бели дрехи.

Облекло

Арабите смятат, че е непристойно за порядъчния човек да носи цветни и ярки дрехи, и че те подхождат само на робите и на жените. Мъжете могат да обличат такива дрехи само зад стените на своя дом.

Жените съответно са изцяло облечени в черно. Според ислямската религия е забранено жените да откриват фонтанелата си и затова носят фередже. Според  същата религия жената е сатана и от фонтанелата на главата и  се излъчват лоши помисли и влияния.  Жените не трябва да показват глезените и   ръцете си  - в някои арабски страни жените трябва да носят и ръкавици – и всичко това е " за да не изкушават мъжете". Тук има доста жени, които са и с покрити ръце  и с „никаб” - воал, който се носи на лицето и може да показва само очите на мюсюлманските жени. Изключение правят жените, които работят  по летища, банки и някои други държавни учреждения където са задължително с открити лица.

Като цяло тук е малко по-строго от Дубай и Абу Даби. В Дубай видях  жена с черна „абая” и „никаб”, която говореше на руски с малкото си 5 годишно детенце.  В Катар смесените бракове все още не са разрешени. Затова пък е разрешено на шейховете да имат официална любовница ако жените им и финансовото им положение го позволява, защото каквото е купил на едната ще трябва да го купи и на другата.

Следва продължение:

Гост автор: Симо Петров

временно пребиваващ в Доха