THE POSSIBLE TRAVEL

Посвещавам тази статия на Антон Христов, който ми напомни, че скоро никъде не бях ходила!  Последните два месеца, поради различни причини - организирането на спортната ни зала , обучения и други - се застоях сериозно в Пловдив. Тази неделя бе първата, в която ми се отвори възможност, да направя кратичко, но много красиво и вълнуващо пътешествие. Посоката - скалните ниши около село Ночево. Покрай писането на блога се сприятелих с Антон , който доста е пообикалял из района.Ппреди да тръгнем на пътешествието го помолих да ми прати инфорамация (с него си менкаме инфо за места и неща). Ето какво ми писа той:

Разходката пеш е само началото на приключенията тук. Незнам дали околността е рай за велосипедистите, но има доста пътеки и подходящи места за планинско колоездене. Тази година има и няколко кончета, които можете да наемете от конна база "Стела", разположена много близо до хижата. Горските ягоди и билките са също в достатъчно количество.

над село Бачково Бас хващам, че много малка част от пловдивчани, а и от посещаващите Бачковски манастир, са спирали в самото селото, за да го разгледат. Някак си все няма време в бързане да достигнем по-интересните дестинации: Бачковски манастир, кръчмите около Бачково или Пампорово. (Това като че ли е разбираемо, защото в интернет информацията за селото е в рамките на 3 реда).  На пръв поглед Бачково е типичното планинско село – централен площад, кръчма, река, рушащи се къщи. Но все пак трябва да се знае, че селото съществува  от 1062 година , тоест около 20 години преди създаването на Бачковския манастир. Името му идва от турската дума "бач", което означава пътен данък. Този данък се плащал, за да преминеш пътя , който води за Смолян. (Като се замисля, хората от селото пак могат да си печелят от този данък, защото пътят продължава да е много популярен). В момента селото има не повече от 300 жители.

Село Борово Отново, за пореден път, започвам статия с възклицанието - Леле, какви места имаме в България . На 50 километра от Пловдив, петнадесет, от които са изключително гадни завои, откривам село Борово.  Малкото, сгушено в планината китно село, носещо името Борово (името идвало от факта, че в миналото на мястото на селото е имало гъсти борови гори), ме грабва на мига, в който го виждам. Още с влизането в селото ми прави впечатление, че то е изключително подредено, уредено и чисто. Къщите са спретнати, дворовете са цветни и красиви. Няма много хора и тишината се носи като лятна мараня. В Борово съм, за да посрещна Еньов ден , така както е било правено преди, според старите традиции. После разбрах, че се намираме и на седем километра от "Кръстова гора", но това някак си не ме вълнува, имам особено мнение за търговията с вярата, но това е друга тема!

След хижа Рай и Райското пръскало , хижа Добрила и връх Амбарица дойде ред да покорим и хижа Ехо. Решено и малко мудно сторено, защото до последно не бях убедена, че времето ще позволи изкачване до хижата. Въпреки съмненията, в събота сутрин смело поехме към Стара Планина и поредната хижа. Хижа Ехо се намира в природния резерват "Централен Балкан" . Височината, на която е разположена  е 1675 м.н.в. Преходът до хижа Ехо (моята версия) Изходна точка село Розино: с елото се намира на 15 километра от Сопот в посока София. Трудност: доста си е нанагорно и зорно, особено ако си решил да правиш преход за един ден; Продължителност в едната посока: Около 4:30, но продължителността зависи от физическата подготовка, опита в ходенето по планини, колко багаж сте взели - включително и колело (имаше и такива майстори на спорта); Знаци по пътеката: Две бели ленти с една зелена. За какво да се внимава: На определени места маркировката липсва или е объркваща. Има дост

Добре дошли!!!  Някъде към два следобед влизаме в село Яврово. Улиците са безлюдни, а усещането е сякаш селото е замръзнало в ранната пролет. Веещото се българско знаме от върха на селската кръчма ни убеждава, че селото живее и диша. Въпреки това тишината е неописуема, дори и селските кучета сякаш спят следобеден сън, и не си правят труда да ни залаят. Къщите са спретнати, а дворовете им са обсипани с цветя. Калдъръмените улици водят в различни посоки и се чудим по коя да поемем, но всички са толкова чаровни и подканващи, че няма значение къде ще отидем. Спирам се до чешмата направена в чест на Николай Хайтов и прочитам надписа: "Крила имат само тия, дето сърцето им иска да лети" - колко истински са тези думи, поклащам глава и продължавам нагоре по улицата. Достигам до паметника издигнат в чест на загиналите по време на Балканската война от 1912-1913 година. Спирам се за малко и се опитвам да разчета имената на падналите в бой войници. Оставам само две, три минути и

Посвещавам на Цанка, Гошо, Тошо, Кольо,  нинджите, СИП 1977 и всички знайни и незнайни туристи,  които са оставили имената си по вековните буки,  за да радват идващите след тях туристи. До „Райското пръскало”. Явно сме на тема водопади тези дни. Онзи ден беше Сливодолското падало , а в събота поехме към Райското пръскало .  Имахме заплануван час на тръгване, най-късно 9 : 00ч., който естествено не успяваме да спазим, и с около час закъснение поемаме към Калофер.

Отново е неделя, отново сме в голямо чудене накъде да поемем и отново се запътваме към Пещера. След един бърз преглед на картата решаваме, че "Цепина крепост"  като дестинация звучи добре и се насочваме към село Дорково. Посоката е Пещера - Батак - Ракитово- Костандово - Дорково; Съществува и друг по-пряк път от Пещера към курорта св. Константин - Дорково, но ни казаха, че по този път има доста завои, дупки и е объркан, и ще се забавим повече. Ако сте на почивка във Велинград километрите до Дорково са само 16 .  Гледката от крепостта

Площадката за наблюдение до с. Вица - картата на каньона Викос. 

От  град Янина ( Ioannina)  до първите селца на областта Загори са само 16 км. Планинският път е стръмен, тесен и с много завои, а местните шофьори, явно се готвят за поредното планинско рали и упорито се опитват да ви избутат от пътя. Ако сте без кола Има два автобуса, които тръгват от Янина до Загори. Единият ви отвежда до Монодендри и селата разположени в южната част на каньона Викос, а другият ви отвежда до Микро и Мегало Папинго и до селата към северната част на каньона.Друга възможност за достигане до  селата покрай каньона са  Чартърни превози !  Ако планът ви е да минете по цялата проходима дължина на каньона, вашата отправна точка трябва да е с. Монодендри.  Дори и да тръгнете без предварително да сте направили резервация, 99% е сигурно че ще успеете да си намерите стая в селото или в някое от близките села. Селото е запазило автентичният си облик и дори новите постройки, основно хотели, много точно репрезентират традиционното строителство на региона.  Монодендри и около

Как да стигнете до Фотиново?  Село Фотиново се намира в Северозападните Родопи. Селото е много красиво, спокойно и чисто.  Като километри е:

Ето и още едно предложение за кратко приключение, е като е по-добро времето все пак. Пещера  "Снежанка" се намира на около 5 км. от град Пещера, който пък е на 42 км от Пловдив. Пътят не е натоварен и е доста приятен. При влизане в Пещера, няма как да се объркате защото табелите упътващи към пещерата са доста начесто. При достигане на разклона за пещерата имате два варианта:  Ако сте ентусиасти можете да оставите колата си в началото на пътя и да походите около 4 км до пещерата, като 3 от тези километри са по асфалтов път, а 900 метровата отсечка до самата пещера е горска пътека - облагородена. Прехода не е труден и дори и да не сте спортна натура и активен пешеходец, няма да е проблем да се качите до горе.  Ако все пак предпочитате да не се потите, имате възможност да стигнете на 900 метра от пещерата  с автомобила си  и да продължите пеша до самата пещера.  Работното време на пещерата е:  Целогодишно без почивни дни от 10:00 до 16:00 - зимно време от 9:00 до 17:15 - лят

Името идва от предание, че само дяволът можел да мине по него