Около Уранополи - Гърция

- You drive? - запита ме чичкото, отдаващ моторниците под наем. "Yes, I'll drive" - кимнах уверено с глава. Чичкото ме пооглежда изпитателно и ми отговоря "You drive, no problem". И така, срещу подозрително одобрение и 65 евро за малка моторница под наем, започна интересната част на моя престой в Гърция.

Ранно ставане. Ранна закуска и в уречения час, 9:00, сме пред тентата на фирмата, която отдава лодки. Кратък курс по управление на моторница - включи, изключи, вдигни двигателя (тежи, мамка му и двигател), свали двигателя, стой на 150 метра от брега като обикаляш островите, започни да се прибираш към 16:30! 

Първите два- три километра кретахме като преяли акули, но после музата за вдигане на скорости ми дойде и пришпорих вълните. За първи път се качих на моторница, а още повече, че я и карах. Е, определено мога да кажа, че ми хареса, ама много ми хареса. Скоростта не е изключително висока, за да направиш беля, но не и ниска, и може да се усети свободата на движение.

Май е време да вметна къде в Гърция се намирах.

Пролетта спечелих награда за пътепис на тема "Любимата ми забележителност в Гърция" от Гръцката туристическа асоциация. Наградата ми беше две нощувки в 4 звезден хотел, вечеря в луксозен ресторант и круиз около Света Гора. Така на 29.08 за пореден път тръгнах към Гърция.. Този път съм към третия пръст (или първия - зависи от гледната точка) на Халкидики - Атон.  Хотелът(нарочно не споменавам хотела, защото в интерес на истината не останах очарована от двете му, ууупс - четирите му звезди), който ми е предоставил наградата, се намира в Уранополи - последното село преди границата със Света гора.

Уранополи

В Уранополи няма нищо. Всъщност не…излъгах, има много румънци, българи и сърби, и тук таме някой грък. Не се учудвайте, че при търсене в интернет ви излизат само хотели и таверни. Единствената забележителност е много сниманата кула на Андроник, построена през 1344 година. 

За разлика от други гръцки селца, които съм посещавала, Уранополи не ме впечатли нито с дух, нито с атмосфера. Направих една бърза обиколка на селото, но освен да пиеш кафе или бира, да хапваш риба или салата,  на сравнително високи цени, или да се моташ по сергийки тип "Слънчев бряг", няма нищо друго за правене. Паркирането също е доста трудно. Питах една сервитьорка какви забележителности има в селото и тя след продължително мислене ми казва - "Ами, че е последното село преди границата със Света Гора". В Уранополи се намира и пристанището от което тръгват круизните фериботи за обиколка на Агиос Орос.

Плажовете наоколо

Плажовете по бреговата ивица на Уранополи са добри, по стандартите за нормални плажове. Пясъчни ивици, не много камъни, чадъри и шезлонги (5евро), общо взето цивилизовани. Дори в края на август си имаше сериозна тълпа от плажуващи, което на мен не ми се понрави кой знае колко.

По-закътани плажове

Вляво от кулата на Андроник има поредица от малки заливчета, които са добри по моите стандарти - няма хора, чадъри и шезлонги. Истина е, че са каменисти, но са доста по интересни за разглеждане с шнорхел.

В интерес на истината гърците са доста предприемчиви и осигуряват солиден набор от забавления на плажуващите. Предлагат се доста водни превозни средства за наемане (лодки, моторници, водни колела, едни странни кръгли лодки).

пляс, пляс педалите

По-далечни плажове

Връщам се пак на моята разходка с лодка. След като привикнах с управлението на "джеймс бондската" ни моторница, се отправихме към Амулиани (близкия остров), в  изследването на закътани плажове и заливчета. 

Като се сетя за първото ни паркиране на лодка започвам да се хиля неистово. Беше пълно фиаско. Вместо да мина на неутрална скорост, около 100 метра преди брега - както трябва да бъде направено, аз май спрях посредата на морето. Оттам за смях на гаргите, кормораните, рибите и минаващите лодки, се опитахме да приближим брега с гребла. След пет минутно въртене в кръг, много пуфкане , охкане и солени приказки, запалих мотора и като бели хора се приближихме до избрания от нас залив.

Други заливи

Амулиани е малко островче, с население от 600 човека, разположено точно срещу Уранополи. Освен с лодка, до него се стига с фериботи и редовна водна автобусна линия. За градчето, разположено на Амулиани, не мога да ви кажа нищо, защото така и не стигнах до него. Но няма как да е иначе при наличието на количества интересни заливчета за изследване. Обиколихме целия остров, но спряхме само на три залива. След Амулиани се запътихме към съседния остров Гайдуронисия.

гмуркане, заливи и още нещо

няма хора из заливите

Намерих Рая (извън сезона)

Като се върнах от Атон, писах в статуса си във ФБ, че съм оставила сърцето си на този остров и наистина е така. Дали е заради Григорий - старият рибар, който ни осинови, или заради петте октопода, безбройните риби, морски звезди и други чудесии, които видях,островът ме впечатли изключително много.

На пръв поглед нищо особено. Парче скала посредата на морето, рехави маслинови горички, сравнително голям пясъчен плаж, ресторант, бар, чадъри и шезлонги (безплатни). 

Обаче, явно има нещо, защото доста гърци са го направи свой постоянен дом през лятото. Импровизирани прашни улици, палатки и паянтови постройки, общност от странници, които намират себе си.

палатков лагер извън закона

улиците си имат имена

Толкова спокойна не бях се чувствала отдавна. Извън сезона плажът остава почти празен. Музиката, която се носи от бара, допринася за чувството на спокойствие и удовлетворение. Хората са приветливи и добронамерени.  Буквално като сесия по релаксиране. Не ми се тръгваше, но трябваше да върнем лодката до 17:30. На следващия ден хванахме морския автобус (5 евро отиване и връщане) и отново се озовахме на Гайдуронисия, готови за ден, изпълнен с приятни преживявания и спокойствие.

спокойствие

Сухи Данни

• От Пловдив до Уранополи са 420 километра -  през Гоце Делчев
• От София километрите са около 370, ако минавате през Кулата и Солун/ 
• Настаняване:  В региона има доста 3, 4 звездни хотели, както и частни квартири на добри цени. Хотелът, в който бяхме ние предлагаше цени от 86 евро на вечер, двойна стая, с включени закуска и вечеря. Храната беше леко гадна. 
• Хранене: Цените ми се сториха малко по-високи за Гърция. Дали е заради кризата или заради мястото, нямам идея. 

- Фрапето беше на цена между 2,50 и 3 евро

- Капучиното между 3 и 4 евро

- Бирата от 2, 2,50, 3 евро за малката и от 4 евро за голямата. 

- гръцката салата на цени от - 5,50 до 6 евро

• Паркиране: Трудна работа. Улиците са малки и паркирането е забранено. Има организиран паркинг в края на Уранополи, който е доста пълен. 

Повече снимки на : доза гръцки кич