Ден и половина в Милано

В пълен блясък

София-Милано

От нетърпение не можах да спя. Станах в 4:00 и в 5:00 вече бях на Терминал 1 на летище София.  Имах два часа преди полета и се чудех какво да правя. Зарязаната техника ми липсваше, но за сметка на това имах моя „тефтер за пътешествия”, в който събирам всякакви артефакти: касови бележки, билети за музеи и превозни средства,  карти и всичко което ми се стори интересно. Прекарах двата часа пишейки за себе си, за нещата, които чувствам, за нещата, от които бягам, за нещата, които искам и така до момента, в който извикаха полета и започна истинската част на моето пътуване.

Централна гара - Милано

Забележка: Полетът на Wizzair  каца  до  Бергамо. До Милано може да се вземе такси или автобус. Автобусът в двете посоки струва 16.50 евро. С автобус пътят до Милано отнема около час. Крайната спирка на автобуса  е централната гара в Милано.

Централната гара на Милано е една от забележителностите на Милано.  Гарата е и забележително огромна. След като се полутах в търсене на изхода  и мястото, от което да си взема правилния автобус, метро или трамвай, успях за не повече от час да стигна до Hotel Gala (www.hotelgalla.it), който се оказа хостел и то не от най-добрите. Както и да е. Регистрирах се. Хвърлих багажа…по-скоро го заключих, и се запътих обратно към центъра на Милано.

Duomo Del Milano

Дуомо е една от най-високите катедрали в света с височина от 108 м.Изцяло е изградена от бял мрамор. Строена е в няколко архитектурни стила: готика, барок, нео-класика до нео-готика. Статуите разположени по цялата катедрала наброяват 3 400.

Дуомото в Милано

кули и статуи

Бях планирала да разгледам Дуомото първо вътре, но някъде из събирането на информация бях пропуснала факта, че в Дуомото, което си е действаща катедрала, се допускат само „облечени” туристи.

!!!  За да влезете в Дуомото трябва да сте прилично облечени - това означава да сте с дълъг ръкав и панталон. Иначе ви остава да се катерите по стълбите, или да вземете асансьора до покрива на катедралата -  както направих аз. 

Стълбите са добър, но екстремен начин за стигане до покрива на катедралата.  Не знам колко стълби изкачих, но според мен си бяха много, особено след като си станал в 4 сутринта, летял си до Милано, търчал си из разни улици с багаж, не си ял от вчера вечерта и е около 36 градуса, а ти идваш от 20 градусова пролетна София. След много пуфтене, охкане и причерняване пред очите успях да се кача до върха. Определено катеренето си заслужаваше. Величието на това, което са градили толкова години, и по-точно около 500 г, е доста замайващо. Всичките тези кули и статуи, някак си те карат да се чувстваш малък, щях да напиша незначителен, но всъщност, само малък и много горд от себе си, че си се качил без да викат бърза помощ.

Покрива на катедралата

Милано 

Поразходих се по „покрива” на Милано, разминавайки се с тумби от дебели американски туристи и по-малки групи от благовеещи руски туристи. Когато си сам, като че ли забелязваш повече от нещата, които те заобикалят. Чуваш  хората и техните разговори,  усещаш нещата по-различно, по-дълбоко.

Дуомо по залез

Пиаца Дел Дуомо…

Думото се намира на Пиаца Дел Дуомо… естествено, а това е центърът на града. По-голямата част от забележителности на Милано са концентрирани тук.

Точно срещу входа на Дуомото е покрита галерия на Виктор Емануил, която е построена във форма на кръст. Покривът и е конструиран от стъкло. В галерията се  намират едни от най-известните магазини и заведения в Милано. 

Покритата галерия

Таван от стъкло и стомана

магазини и кафенета

Точно от другата страна на галерията се намира известната опера Ла Скала (La Scala). След това следвайки картата на града можете да стигнете и до  замъка Сфорцевско, в който се помещава известна галерия.

Из улиците на Милано

За да усетя духа на града продължих да се разхождам  без цел и посока. За някои ще прозвучи странно, но Милано не успя да ме впечатли кой знае колко с дух и архитектура. Аз имах големи очаквания, но бих посъветвала пътешествениците да не влагат прекалено големи такива. Виж, за  шопинг маниаците с пари, Милано е най-вдъхновяващата дестинация.

улиците на Милано

След толкова ходене и обикаляне взех да се изморявам. Всеки уважаващ себе си турист, трябва да си опазва крачката. За да си почина, но и да продължа да разглеждам града, реших да се повозя на местния надземен транспорт. Целодневният билет за всички видове транспорт в Милано струва 3 евро.

градска архитектура

Трамваите на Милано

Ех, трамваите на Милано си заслужават отделен пост, но все пак. Трамваите са: чисти, климатизирани и почти няма пътници в тях. Сядаш си и  спокойно  разгледаш града. Идеалният вариант е да има забележителности, които да разгледаш отблизо, но  Милано няма такива, извън споменатите по-горе, затова трамвайната ми разходка свърши за около час. Обиколих по-голямата част от града и кварталите.  След смяната на различни модели трамваи като за десерт попаднах на най-прекрасния стар трамвай, който както в последствие разбрах, работи от 1900 година.

Корпусът на трамвая е направен изцяло от метал, а седалките, подът и стълбичките са дървени, прозорците му са  огромни. Линиите с номера 1,2, 4 и 23 се обслужват от такива трамваи.

Докато правих проучването за трамваите (много се впечатлих от вида на това возило), попаднах на статия, която обясняваше как градът Сан Франциско е купил няколко такива трамвая. Въобще не се учудвам на тази покупка.  Трамваите са страхотна атракция. 

С този исторически трамвай се върнах в центъра на Милано, за да направя малко window shopping по известната и много скъпа улица "Монтенаполеоне", а след това разходката ми из Милано свърши по най-чудесния възможен начин  - с чаша вино в ръка наслаждавайки се на бавно падащата нощ над Милано.