До Китай и назад с Виолета - част втора

Търговия по китайски

След всяка комуникация с китайците, която е свързана с пари се чувствам измамена, подведена и прецакана. Пазаренето е част от ежедневието им (единствено в моловете не може да се пазари за цената). 
Смъкват 50/ 60/ 70 % от цената на една стока. Самата мисъл, че са готови да свалят такава голяма сума ме кара да си мисля, че стоката не струва даже и толкова. Да не говорим, че всичко ти се струва прекалено скъпо взимайки под внимание колко бедни са 99,9% от китайците и се чудиш кой ли пък от тях може да си позволи да си купува такива неща. И накрая след като са те прецакали и обрали с твое собствено съгласие ( защото не ни е в културата да се пазарим), те с най-мазната усмивка и поклон до земята ти отварят вратата на магазина да си излезнеш...прецакан. 

* Попаднах на един мол с „китайски оригинални стоки”! Седем етажа пълни със с ширпотребата от битаците в БГ. Миризмата беше ужасяваща – смесица между тази в дрехи втора употреба, изкуствена кожа, гума, химикали и ... лепкавата миризма на китайска храна. Тя е навсякъде. Това изречение ще го повтарям до края на престоя си.

Автомобилното движение

Пешеходците в Пекин нямат права. Точка.

Независимо дали пресичат на пешеходна пътека, на зелен сфетофар и облечени със светлоотразителна жилетка, те (пешеходците кой друг?!) не само нямат никакви права, а дори биват умишлено, преднамерено и злобно преследвани от шофьорите с намерението да ги размажат по асфалта и така да намалят тяхното мотане по улиците.

Това може да е и някакъв непонятен за мен метод за намаляване населението на страната, защото видимо се възприема като нормална практика от страна ,както на пешеходците, така и на шофьорите.

Шофьорите. Тяхната основна фукнция описана горе се улеснява и от факта , че те не могат да управляват моторно превозно средство. Точка.

Правилата за движение не важат за никой и никой не си прави труда да ги научи. Единственият що годе общо приет начин за управление на трафика и сигнализация това е клаксона на колата. Завиване на ляво/дясно, изпреварване, колоездачи на пътя, които трябва да бъдат задминати, престрояване в друга лента (придружено със засичане на колата в съответната лента), зелен/ жълт/ червен сфетофар, задръстване. Клаксонът е всичко. Ежеминутно, денонощно. (тук майор Костов да не чете, моля, че ще се гътне).

Кръстовищата са пълен хаос. Пешеходци, коли, триколки представляващи консервена кутия с колела (честна дума!) и колоездачи се движат във всевъзможни посоки, включително и в платното за насрещно движение. Дори бях свидетел как се спира такси по СРЕДАТА на кръстовище. Човечецът най-безцеремонно навлезе в оживеното къстовище махайки ръце като обезумял и се качи в не-спряло такси. Ако щете вярвайте! А аз гледайки самоубийствения акт умрях и се съживих поне три пъти, защото разлята кръв не ме кефи дори и на филм.

Най-оживените кръстовища се регулират от: 

1) светофар и

2) на четирите ъгъла по един служител с флагче, които крещят по всички участници по движението, тъй като всеки от тях се прави, че не вижда червения сфетофар. Цялото това истерично движение и шум навяват мисли за нападение на извънземен разум (поради липса на земен), aко не и нещо по-лошо, въпреки че нападението, според мен, всъщност би се отразило крайно положително върху човечеството.

Такситата

Когато исках да се прибера в хотела, ми се налагаше да спирам поне по 4-5 таксита, докато се намереше един, който да знаеше адреса на хотела. Колите са стари, постлани с булана или черга, а радиото дъни не-музика, а думи. Напомня ми за Атина, където 90% от такситата , в които съм се качвала ( а те са много на брой) са озвучени с напевите на християнски религиозен канал. По мои предположения и недоказани асоциации с други места реших, че и тук някакви слова за висша сила ме облъчват.

След неколкократните опити на местните да ме пречукат по кръстовищата и да ме превърнат в консистенция подобна на тази, с която се хранят, се размислих защо е така трудно да се спазват правилата. И така разсъждавайки на глас и на акъл, стигнах до няколко отговора без да знам кой от тях е верният. 

• В правилника за движение е заложено, че колите са с предимство пред пешеходците;

• От първоизточник знам, че образованието в Китай е безплатно до 9ти клас. Това гарантира ниска образованост на населението, неспособност да четат и следователно шофьорската им книжка е подарена заедно с колата. Гаранция това е обяснението поне за няколкото милиона пришълци в Пекин дошли от близки и далечни села и паланки. Та нали до вчера те са карали каруцата на къра, а днес им се налага да карат кола. Единственото умение, което те имат е да държат пътя. Това маркировка, сигнализация и други участници, ги затруднява и затова те просто ги игнорират.

• Не виждат. Гаранция Франция! Опитах се да се придвижа с един подобен индивид управляващ такси. Дадох му бележка с китайски йероглифи обозначаващи адреса на хотела ми и въпросният индивид с жестове ми показа, че не виждал какво пише. Къртица да беше щеше да види знаците на хартията. Набързо се изпарих от таксито. Сляп шофьор. Сега като се замисля, може да е бил просто неграмотен и да не можел да чете, та се оправда със слепота (?!?).

Ритуали

Бяхме свидетели и на един ритуал изпълняван за мъртвите. Една вечер, когато се разхождахме и се опитвахме да стигнем до една забележителност, подаднахме в страничните улички, където живеят бедняците. Ниски  прихлупени постройки, сиви стени боядисани с блажна боя и груб цимент на земята, видяхме пред много къщи хора да палят малки огньове и да горят хартия. Разказаха ни, че първо изрязвали или оформяли от хартия предмети ( дрехи, храна, компютър, и т.н.), които искат да „изпратят” на мъртвите и след това ги изгарят  - така те стигат до мъртвите.

Великата Китайска стена и ориза 

Имах по-различни очаквания от Китай. Дори Китайската стена не можа да ме впечатли. Все пак да кажем, че покри поне долната граница на очакванията ми . 

За по-любознателните: Учени, които изследвата структурата на Великата китайска стена, за да разберат как се е запазила цели 600 години, без да се разруши, откриха, че тайната отново е във въздесъщото растение – ориз. Защото вместо обикновен хоросан тухлите са залепени с лепкава оризова каша. Сместа от варен ориз и гасена вар се оказала гениалната формула на дълголетието. Тя съчетава уникални пропорции от органични и неорганични вещества като амилопектин и калциев карбонат, които заедно образуват съединение с изключителна здравина. Някога идеята обаче предизвикала масови бунтове сред населението на Южен Китай, защото императорите от династията Мин използвали оризовите им реколти за храна на работниците и новаторския хоросан.

хотел Мариот

И ето тук, дамици и господарки, е време да разкажа за нещо, което наистина ме впечатли. Вероятно се намеси някаква извънземна сила или просто преминахме в паралелна вселена, но крайният резултат бе налице. Ооо, джой! Стаята в хотела в Хонг Конг. Поздравления за местния Мarriott. (нескрита реклама).

Етаж 19 (за тези,които ще пожелаят да отседнат точно в тази стая) , гледка към пристанището, френски прозорци, миниатюрна стая с ултра модерен интериор, създаващ усещане за простор, почти безкрайност. Все едно си в летяща къща без прозорци. Всичко е под краката ти. Само орлите са до теб (видях ги!). А нощната гледка е неописуема – зад морето е разхвърлян блестящ брокат.

Гледката от 19 етаж

И за епилог.

Приключения като това или ти се случват, или не ти се. Среден вариант няма. На мен взе, че ми се случи. На всички познати и непознати ще разказвам, че се върнах преуморена от обикаляне и разглеждане на Пекин и Хонг Конг. Дори веднъж в пристъп на голяма умора след поредния ден на изтощителни обиколки  се стоварих на дивана в лобито на хотела и след като звучно осведомих как вече май ми растат копита, седящият до мен мъж се разкикоти неистово. Оказа се българин.  

Безспорно различно, интересно място за опознаване. Радвам се, че бях там, но втори път на екскурзия там няма да отида.

И още нещо...моята скромна особа желае с гордост и нескрито задоволство да обяви на всеуслошание, че Китай е страна номер 22 в списъка ми от държави,които съм посетила. Еееех, не знам за вас, ама чак сама си завидях за щастието да пътувам толкова много.

И още снимки от Хонг Конг

"Дрехи стил асорти - Искам да убия модният си
съветник

Сушена морска храна

Сушени червейчета ....

Гост автор:Виолета Венецкова