3/12/11

Градината на боговете - остров КОРФУ

Метеора и неговите зелени хълмове са вече зад гърба ни. Борейки се с картата и пътеводителя се опитваме да решим накъде да поемем: Мецово (областта Загори, Делфи или Корфу. Внезапно виждаме отбивката за Мецово и правим рязък завой към него последван от рязко спиране в чудене дали все пак Мецово е добро решение при всичкия този дъжд. Хвърляме  ези - тура последвано от неразрешен обратен завой и окончателно поемаме към Корфу - "Градината на Боговете". 
Магистралата е като от рекламна брошура за магистрали. Права, нова, не натоварена. Броим тунелите някои от които с дължина над 7 км.   За два часа стигаме Игуменица. Хващаме ферибота в 17:32 - буквално в последния момент. Цената на билета - 9 евро на човек и 38 евро за лек автомобил (в едната посока). Изгасяме колата, споглеждаме се и започваме да се хилим. Какво пък нали сме на приключение. 
 Ако сте решили да тръгвате за Корфу има ферибот в 9:30, в 17:30 и в 21:30.
Пътуването трае около час и тридесет минути, през който имаме време да си изядем носените от Каламбака гироси, да изпием по една топла бира и да се порадваме на вълните.

Корфу - град
Корфу - град е най-населеният град на йонийските острови с  население от около 30 000 човека. Той е и основното пристанище на острова. Градът има уникална архитектура повлияна от многовековните властвания на различни култури: римската, гръцка, сицилианската, венецианската, френската и английската. Островът и градът никога не са били окупирани от турците и затова имат много по-различен облик от всички останали градове в Гърция. В града има голям брой архитектурни паметници останали от отминалите епохи. Такива са: Старата и Новата Крепост, площада "Еспланаде", Площада на светците, Листон и др. 

Около седем пристигаме на Керкира (гръцкото име на Корфу).  Следва кратко лутане из града, събеседване на висок глас с новите технологии за ориентиране и след около 40 минути и два провала попадаме на страхотния 4 звезден хотел Кавалиери. За 90 евро получаваме апартамент на две нива обзаведен с римски лежанки, тиков под, червени килими и баня с размерите на Титаник. Дори има и интернет връзка в стаята.

Навън вали, гърми, трещи и се извива ураганен вятър, но това не ни спира да поемем на нощна разходка из старата част на града, която удобно е разположена точно зад нашия хотел. Пошляпваме бодро из локвите и се оглеждаме във витрините на затворените магазинчета.
Привлечени  от красивото име - "Богинвилия"  засядаме в ресторанта  за скромна вечеря от прясна ципура, шефска салата, разядки, вино и узо за странно ниската цена от 28 евро. Доволно замаени и стоплени продължаваме своята разходка под дъжда, но бавно се връщаме  обратно към хотел Кавалиери. 

На следващата сутрин
Страхотна буря през нощта. Хотелът скърцаше и стенеше като стар рибарски кораб. Капаците на прозорците се блъскаха от силният вятър, а аз очаквах всеки момент обявяването на бедствено положение. 
На сутринта продължаваше да вали, явно пътешествията през октомври, освен всичките си плюсове  имат и някои минуси. След не особено добрата, но дълга закуска в очакване дъждът да поспре, все пак решаваме, че сме тук и някакъв си дъжд няма да ни спре. Екипирани с  чадър със смела стъпка прекрачваме прага на хотела........и биваме пометени от една вятърно дъждовно мокра виелица, а чадърът ни служи единствено за ветропоказател. За щастие се разминаваме само с 10 минутна буря последвана от слънце. Всъщност този ритъм на дъждовни бури последвани от кратко слънце ни преследваше през целият ден.  

Най-близо до хотела и наша първа цел беше "Старата крепост" (The Old Fortress). Крепостта е една от най-впечатляващите и запазени крепости в Европа. Построена от венецианците през 15 век върху основите на предшестващият я византийски дворец. За  по-голяма сигурност  крепостта е отделена от  сушата посредством ров пълен с вода. През 1815 година британците заменят дървения мост свързващ крепостта със сушата със сегашния стабилен 60 метров път.



Входа на крепостта се достига през "Еспланаде" или още наричан"Спианада" - централният площад на Корфу. Билета за достъп е 4 евро.
Около 20 пешеходни минути  са ви необходими, за да стигнете до най-високата точка на крепостта. Според историците там е имало древен храм. Също така има доказателства, че през средновековието "Цитаделата", както наричат върха, е била обитавана. Намерени са останки от къщи  и барутен склад. Гледката от върха си заслужава катеренето до горе. 
На слизане от върха на крепостта ни хваща поредната порция дъждовна буря, при която окончателно загубваме  чадъра като такъв. 
Отърваваме се от него, защото в новата му форма единственото му предназначение е да разсмива хората и да привлича гръмотевици.
Решаваме да останем на тема крепости и се насочваме към Новата Крепост, като пътят ни минава през Площад- "Еспланаде" - най-централния площад в град Корфу, най-големия на Балканите и втория по големина в Европа. Площадът става обществен център по време на френската окупация на острова. Проектиран е в традициите на френската градинска архитектура. През лятото явно е чудничко място за мотаене, кафенца и оглеждане на тълпата.


Една от най-красивите сгради на площада е сградата Листон, която е построена в стила на Rue de Rivoli, Париж. Там се намират  най-скъпите и елегантни кафенета, и ресторанти на острова. Гледката за нас обаче е малко стряскаща защото бурята не е минала без последствия.

Новата крепост (Крепостта на Св. Марко)
Новата Крепост е построена между 1576 и 1645 и стратегически е разположена близо до старото пристанище на града. Тези венециански укрепления се считат за шедьовър на военната архитектура. От четирите порти на крепостта само две са оцелели до наши дни, като и двете порти са увенчани със символа на Венеция - крилатия лъв. 

Старата крепост в далечината
От най-високата точка на Новата крепост
Забавляваме се докато изследваме Новата крепост. След голямата буря, времето се задържа слънчево за повече от 10 минути и имаме време да изсъхнем. Крепостта е внушителна и тиха. Имаме чувството, че сме единствените, които се разхождат по алеите, стълбите и коридорите на крепостта. Имаме възможност да изследваме всяка стая, кула и зъбер.  Качваме се до най-високата точка и ползваме бойниците като пиедестали за снимки.  

Наиграваме се и решаваме да продължим разходката си из Корфу. Слизаме от крепостта и поемаме по първата улица, която ни се изпречва пред очите. Надяваме се, че се насочваме към Campiello -  стария квартал на Керкира, който е разположен в пространството между площад "Спианада" и Новата крепост. 
Не използваме картата. Избираме се тясна уличка и поемаме по нея - "губим" се из стария квартал и се наслаждаваме на неговите скрити съкровища. Отново завалява дъжд, но така и така сме мокри няма защо да се крием. Очаровани сме от тесните улички, тайните малки площадчета, старите къщи и прането висящо почти на всяка къща. 

Време е за изсушаване
Поемаме по всяко едно отклонение на този своеобразен лабиринт. Усещаме звуците, движението и живота на Корфу.
Следобед е и е време да потегляме.Много мокри и много гладни се запътваме към колата, за да поемем на обиколка из острова. Напредваме с плануването - знаем, че искаме да стигнем до Палеокастрица и да пренощуваме там, но как да стигнем и какво ще видим оставяме на случайността.

Стокхолм през април и декември

Стокхолм е дом на прекрасни хора, страхотни гледки и град, който очарова. Градът е едновременно голям, но и много уютен, дори и крайните ква...