Истории събрани около реставрацията на Преображенският манастир - Велико Търново

Re:The Transfiguration Monastery

Sent at 2:09 PM (GMT+03:00). Current time there: 3:17 PM.

Изпращам ти някои от моите писаници. Те са част от книга, която бях започнал за манастира, но за  която така и не ми остана време да довърша.  Разбира се има още много неща които могат да се добавят - но все пак гледах да се огранича - избери това което ще ти е нужно. Историята я няма още публикувана - все още ползват стари комунистически писаници, голяма част от които не са верни:

• че манастира е построен на ново място на 400 метра от старото такова; 
• че църквата е била строена наново което не е вярно; 
• че е бил болница за руските войници - също не е вярно имало е палатки до манастира; 
• че е бил скривалище за Васил Левкси, Матей Миткалото и кой ли още не - да посещавали са го няколко пъти но не са се крили там....; 
• супер интересни истории за Кольо Фичето и т.н. но - ако се организираме някой ден както трябва може да излезе хубава книга

P.S. Поздрави отец Архимандрит Георгий от мен лично ако ходите през уикенда

ПРЕОБРАЖЕНСКИЯТ МАНАСТИР

Преображенският манастир е национален паметник на архитектурата и изкуството. Той се нарежда на едно от първите места по ценност в страната ни, поради факта, че при създаването на манастирският комплекс участват едни от най–известните ни възрожденски майстори – Захари Зограф и Кольо  Фичето.

  

снимка от самолет 1955 година

Над манастира се извисяват отвесните скали на Беляковското плато с причудливите си пещери обитавани от първобитния човек известни на археологическата наука като "Голямата", "Малката" и "Разцепената". Голямата пещера има артефакти от неолитния и железния период. В "Малката" пещера за пръв път в България е открита материална култура от късния палеолит.

Непосредствено под пещерите с издигат стените на манастира и островърхата камбанария на църквата „Преображение Господне” откъдето идва и името на манастира. Сградите на сегашния архитектурен възрожденски комплекс са разположени на скална тераса с наклон на югоизток във формата на правоъгълник, дълъг 104 метра и широк 53 метра.

Историята на манастира

Според исторически данни манастирът е изграден през 11 век и е бил метох на Ватопедския манастир от Света Гора Атон. Манастирът е обявен от цар Иван Александър за царски и е единствен такъв в България и до ден днешен. В манастира се организирали аудиенции и царски делегации. След освобождението отново е обявен за царски в продължение на старата традиция. 

След освобождението с помощта и средствата на родолюбиви българи и под ръководството на схимонах Зотик, дошъл след дългогодишно пребиваване в Св. гора Атон, манстира бива възобновен. Годината е 1825. 

Зотик е роден в село Алхамория, Одринско. Подвизавал се като послушник – пустинник във великотърновския Патриаршески манастир – „Св. Троица” Замонашен е в рилския манастир. Пребивавал известно време в румънския манастир „Калдуршан”. След това обхожда манастирите в „Св. Гора" и се установява в светогорския скит „Свети Апостол и евангелист Лука", където пре­карал няколко години. През 1821 г. се прибира отново в манастира „Св. Троица". В скоро време става известен чрез проповедите си на роден български език, със сладкогласното си пеене и изпълнение на службата на църковнославянски. 

Личното му обаяние и общителност се понравили на великотърновските първенци. Наскоро той е поканен от Велчо Джамджията за домашен учител на неговите и няколко съседски деца. По настояване на абаджийския еснаф той открива в края на 1821 година първото килийно училище във Велико Търново. Учителствувал е и в килийното училище в Горна Оряховица. През 1825 година абаджиите склонили срещу откуп от 700 гроша местния гръцки владика Иларион Критски да назначи отец Зотик за игумен на запустелия Преображенски манастир.

Грешно е да се смята както смятат редица наши историци, че църквата е строена наново. Според Султанския ферман манастира има право да ремонтира само и нито лакът повече. Постройката на църквата е била там, където се намира и днес от 6 века насам. 

Работата на Захари Зограф

Зографията на храма е дело на Захари Зограф, която завършва през 1849г. преди да замине да зографисва Зографският манастир Св. Георги в Св. Гора Атон. 

Композицията му "Колелото на живота", разположена на южната външна стена на църквата и досега не е изгубила значението си, вярно отразяваща жизнения човешки път, началото и края.

фрагмент от "Колелото на живота" по време на реставрацията от 2005-2006

Интересно е съдържанието на договора на Захари Зограф с манастирската управа. На един пожълтял от времето лист, писан на 20 август 1848 г., четем следното:

„Извествуваме ние долуподписаните какво се согласихме сос господина Захария Зографица, за да низобрази церквата святого преображения Терновского обителя олтаря... сос сичкото му изкуство... и на сичките венци злато да удари сос най-тънка работа що е досега работил. А ние духовници се обещаваме, сос контракт и печатом монас-тирски и с наши своеручни подписи потверждаваме да му заплатим за негова труд и харчове, сиреч бои, злато и сичко друго що е нужно, само монастирска да бъде врата и ерентията и яденето ще му даваме според негови деликатни стомах.(пак според кондиката много печени пилета е изял). Цената определихме 24 000 гроша и уречението ни е да му ги плащаме доде соверши работата, сиреч кога изобрази церквата, според обещанието му, тогава да му платим сичката сума за горните грошове. Тия потверждаваме с подписи и печатом нашим. Дадохме 500 гроша пей".

/Следват подписите/.

Стенописите на Захари Зограф, са съхранени до наши дни в големия си процент. Изпълнени са в характерните за неговото творчество, композиция, иконографска схема и стил.  Изобразените  български светци, самочувствието да изпише личният си портрет в притвора, светлият колорит, любопитните персонажи, етнографските и др. подробности, разкриват богатият  му възрожденски дух. 

Интерес предствалява композицията му "Страшният съд", разположена върху цялата източна стена на притвора като най-горе фронтообразно е изобразено Христос като праведен съдия. При изписване на облеклото на женските фигури е показана характерната женска носия в търновския край - сукманът и сокая.

Работата на Кольо Фичето

По проект на Кольо Фичето през 1850 - 1860г., зад църквата е издигната и кулата с часовника (окончателно завършена 1870г.). Интересна е и историята записана в кондиките на манастира как Кольо Фичето е помогнал и за укрепването и на парижката Св. Богородица, където той лично е поканен да премахне голяма пукнатина и ремонтирал сградата с гениалните си умения.  Част от ремонтните работи по манастира също са негово дело.

Интересни Факти 

През 1877 - 1878 г. руският император Александър II подарява на манастира камбана 750 кг. а императрица Екатерина – кристален полюлей изработен във Венеция и поставен в църквата "Св. Преображение Господне". 

Снимки от архивите

Клетвата на "Етърци"

Х.А. Буров с Игумена на преображенската обител - 3 май 1931 г

Реставраторски работи

От 2003 година насам са извършени множество реставрации по стенописите на храма Св. Преображение Господне чрез Фондация „Интелектуални проекти” под ръководството на Симеон Петров  и с реставраторските умения на Лозинка Арнаудова и Светла Мечкуева.

Реставраторите са добре известни в професионалните среди с редица паметници на културата, някои от тях от световно а други от национално значение, които са реставрирали. Такива са Боянска Църква и Свещарска Гробница- включени в листата на световните паметници на ЮНЕСКО . Проучвали , документирали и взели участие в реставрацията на паметници от национално значение като - Роженския манастир - Роженската трапезария и Църквата "Рождество Богородично", Драгалевски манастир -църква "Св. Богородица Витошка" и паметници в гр. Мелник, Пловдив, В. Търново, Разград, Самоков, Смолянско , Исперихско и др. Имат редица публикации в наши и чужди научни издания. Участвали и участват в управлението на професионални съюзи. Членове на Националния комитет на ИКОМОС.

Само една малка част от финансирането на реставрацията са дарение от държавата в лицето на Министерство на културата и Евро-Българския културен център. Голяма част от даренията са от частни дарители най - големите сред които са Дейвид Арчър и Христо Георгиев. Благодарение на тях цялата южна фасада на църквата Преображение Господне днес е реставрирана, както и редица други стенописи вътре в църквата.  

Автор: Симо Петров