Нямаме резервации, имаме само посока - част II - Метеора

След бурно шумната вечер на съседите, направо изскачаме от не особено тихият ни хотел. Нощното безсъние е предизвикало зверски глад и първата ни мисъл е ядене. Още от предната вечер сме  набелязали едно малко заведение предлагащо "гироси" и след като хвърляме багажа в колата се запътваме натам. Не мога да избера суперлатив, който да е достатъчно суперлативен, за да опиша това неземно, мазно и вкусно блаженство, което в последствие се оказа и  особено зареждащо с енергия, като гориво най-висок октан.

Манастири

Първият манастир, който посещаваме е св. Варвара. Преди да поемем по стълбите към самия манастир се спираме, за да осъзнаем къде сме точно. Заобиколени  от извънземни на вид скали, покрити с толкова зелен мъх, сякаш изваден от Изумруденото кралство на Оз. Взимаме стълбите до входа на манастира  почти на бегом и горе спираме... вцепенени.

- "Няма такова нещо на земята" промълвявам аз и се вторачвам в заоблените зелени форми. 

След като сме се надишали с метеорски въздух и гледки се запътваме към входа на манастира, където отново спираме. Независимо, че съм в прилично облекло, разбирай черен панталон и блуза с дълъг ръкав, ме спират и ми посочват предвидливо приготвената купчина поли за обществено ползване. Оказва се, че панталона не е от разрешените дрехи за влизане в манастир (това важи за всички манастири).

След подходящото редактиране на облеклото най-накрая прекрачваме входа на манастира. Вътре е забранено да се снима, а и монахините зорко следят и правят строги забележки. Достъп имаме само до манастирската църква, която е с размерите на средно-голям хол. Запалваме свещички. В сумрака едвам различаваме стенописите в църквата и бързичко излизаме. Поемаме към следващият манастир, но взимаме лек детур: попадаме на пътека, която ни води към скрита наблюдателна площадка, от която можем да "вдишаме" Метеора в пълно безлюдие. Обратно в цивилизацията заварваме мила сцена на паркинга- рускоезични монаси хранят рояк котки мяучещи жално.

 

Забавляваме се с нахалните котета и след обилна фото сесия се качваме в колата и поемаме към св. Варлаам - вторият манастир от нашият тур и втори по големина на Метеора.

св.Варлаам е основан през 1350 г от монаха Варлаам

Отново посещаваме църквата, запалваме свещички, но все още не усещаме светостта на мястото и сравнително бързо приключваме с обиколката. Отново в колата и караме  към следващият манастир "Свето Преображение Господне" или Големият Метеорон. 


Големият Метеорон

Това е най-големият и най-"туристическият" манастир тук на Метеора. Голяма част от сградата е превърната в музей и живота на монасите може да се усети от доста близо. Основната църква наречена "католикон" на манастира също е отворена за посещение. Докато сме тук минаваме през:
Кухнята

Трапезарията

          Костницата                                          и                               Избата

Може и само аз да виждам приликата

Разхождаме се из коридорите, градините и усещаме цялостната атмосфера на монашеският живот. Е впечатленията ни са малко развалени от трите автобуса македонски ученици, които са на посещение по същото време като нас. "Шъъът" от монасите не им прави впечатление и те продължават да се смеят и провикват на висок глас.

Часът е вече два следобед, а това е само третият манастир, който посещаваме. Горивото от дюнерите започва да свършва и всички първоначално чудесно зелени скали и манастири ни се струват еднакви. Всъщност след Големият Метеорон  всички други манастири някак си бледнеят и се задоволяваме само с изкатерване на стълбите до върха на съответната скала.

Последният манастир, който посещаваме е "Светата Троица", той е и най-предизвикателният, от към физически възможности, за достигане манастир. Пътеката водеща към манастира е стръмна в началото, след което преминава в тесни, стръмни и изтъркани стълби.



Гледката от върха, вече е доста обичайна. Правим няколко последни снимки и се запътваме обратно към колата с идеята да поемем към следващото нанякъде. Делфи или Корфу е въпросът? 


ТРИВИАЛНА ИНФОРМАЦИЯ


Метеора

Гръцката дума "Μετέωρα" може да се преведе като "увиснал във въздуха" и "в небесата над". Думи метеорит и метеорология идват от същия корен на думата. Естествено, когато чуем Метеора свързваме думата с въздушните манастири изградени по върховете на скалните стрели в полите на планинския масив Пинд.  ЮНЕСКО определят Метеора като " паметник на човечеството", който трябва да се запази. 

Кога да идете

Най-доброто време според мен е началото или средата на Октомври. Времето е приятно хладно, а и тълпите с туристи са някак си по-малки и по-поносими, въпреки, че май няма начин да ги избегнете напълно. Другата причина поради, която препоръчвам Октомври е изключително различното усещане, което зеленият скален мъх придава на местността.   Това, което винаги препоръчвам при посещение на особено популярни дестинации е - започнете тура си рано, възможно най-рано, за да избегнете шума и блъсканицата предизвикана от колегите ви посетители. 

Манастири

От седемте действащи манастира 6 са отворени за посещение. Билета за достъп до всеки манастир е на стойност 2 евро.  Преди да планирате посещение на манастирите задължително проверете кога са отворени за посетители, защото всеки от тях има специфично време през което е отворен. Трябва да имате предвид, че за да влезете, манастирите трябва да сте с подходящо облекло. Добре е предварително да имате информация за всеки от манастирите, защото не можете и да се надявате за туристически гид, който да ви преведе през историята и красотите им. 

Повече информация за геологията и историята на Метеора можете да намерите тук.

Текста участва в конкурса "Ти в Гърция"