Средновековната крепост Цепина и палеонтологично находище

Отново е неделя, отново сме в голямо чудене накъде да поемем и отново се запътваме към Пещера. След един бърз преглед на картата решаваме, че "Цепина крепост"  като дестинация звучи добре и се насочваме към село Дорково. Посоката е Пещера - Батак - Ракитово- Костандово - Дорково; Съществува и друг по-пряк път от Пещера към курорта св. Константин - Дорково, но ни казаха, че по този път има доста завои, дупки и е объркан, и ще се забавим повече. Ако сте на почивка във Велинград километрите до Дорково са само 16. 

Гледката от крепостта

Цепина Крепост

Според един от най-любимите източници на информация, Уикипедия, крепостта Цепина влиза в пределите на българската държава през 9 век. През 11в преминава в ръцете на византийците, но е освободена от цар Калоян, който прави своят племенник Алексей Слав деспот на областта и крепостта. Въпреки, че крепостта е изоставена отдавна, си личи, че е била внушителна. Дебелината на външните стени на крепостта е 1.80м, а стените обхващат територия от 25 дкр. 

До подножието на хълма, върху който е изградена крепостта, има асфалтов път. В края на пътя ще озовете пред хижа "Цепина" 

Подножието на хълма

От хижата има пътека, не особено стръмна и дълга, която ви води до върха на хълма. 

Пътеката към върха

Докато сте горе ще видите: основите на няколко къщи, два от общо четирите резервоара за вода, част от основите на резиденцията на владетеля, основите на две църкви, други останки приличащи по-скоро на случайно събрана купчина камъни, всички част от Цитаделата на крепостта. 

Гледките от стената

Времето. Дом за дървета!

Основи на къщи

Водохранилището на самият връх

За съжаление, крепостта е изоставена и неподдържана. Табелите с информация са избелели и надписите почти не се разчитат (освен надписите по стените на едно от водохранилищета, оставени от някой кретен). Нахвърляни са боклуци. Няма уредник или пазач. 

Водохранилище

Табела, една от малкото, която можеше да бъде разчетена!

Докато обикаляхме из крепостта си мислих доста лоши работи за любимите ми управляващи, които харчат безумни пари за глупости, но никога нямат пари за опазване на такива значими исторически обекти. 

В хижата, това го разбрах в последствие от проучването ми в нета, има и някаква малка експозиция на артефакти намерени при разкопките преди много години. На  телефон 0899 81 71 53, можете да говорите с управителя на хижата и да си запазите места. 

Палеонтологично находище

На връщане от крепостта спряхме в Дорково, за да снимам живописната жълта църква разположена в центъра на селото. Докато обикалях църквата, забелязах и една отдавна ръждясала табела, с трудно, но все пак разчетими надписи. На табелата имаше отбелязан  пешеходен маршрут до палеонтологично находище. Обаче, как да го намерим? Изчакахме пет минути и покрай нас мина един човек. Питахме как да стигнем до находището и какво ни отговаря човека: "Върнете се лятото" - казва той. "Сега там няма да видите нищо, защото всичко е зарито. Но елате задължително, защото французите идваха и казаха, че такова нещо няма в целия свят. Пратиха, да изследват във Франция и Европейският съюз отпусна 2 милиона лева, за да го открият и да го направят". 

Какво намирам в Уикипедия: 

"В района на Дорково е открито палеонтологично находище. В м. Илин кладенец са открити фосили на мастодонти (бивни, кътници и др.) на възраст няколко млн. години, което ги прави най-древните открити останки на тези животни в Европа.

Местността е забелязана от български геолози още през 70-те години на 20 век, когато те са търсили находища на полезни изкопаеми. Тя прави впечатление и на геолога Тодор Николов. През 1984 г. е организирана проучвателна експедиция, а през 1985 г. е организирана международна експедиция начело с проф. Ербер Тома от Колеж дьо Франс, която открива части от скелети на мастодонти. По-късно учените съобщават, че в района са живели девет архигрупи бозайници.

Находището е обявено за природна забележителност на 31 януари 1990 г."

Ако тази статия ви харесва, моля гласувайте с бутоните на TopBlogLog и Свежо!