Райското пръскало

Посвещавам на Цанка, Гошо, Тошо, Кольо, нинджите, СИП 1977 и всички знайни и незнайни туристи, които са оставили имената си по вековните буки, за да радват идващите след тях туристи.

До „Райското пръскало”.

Явно сме на тема водопади тези дни. Онзи ден беше Сливодолското падало, а в събота поехме към Райското пръскало.  Имахме заплануван час на тръгване, най-късно 9:00ч., който естествено не успяваме да спазим, и с около час закъснение поемаме към Калофер.

Разстояния

• Разстоянието Пловдив - Калофер е около 65 км и отнема около час и двайсет минути.
• От София има три маршрута. Според Google средно време за достигането до Калофер e около 2:30ч.

Калофер

Няма табели указващи посоката към местността "Паниците", където трябва да оставим колата и да поемем пеша към водопада. Най-лесният вариант винаги е бил питането и след кратък, особено ароматен разговор с местния пияница се насочваме към "Паниците" по асфалтов път, който събуди асоциации у нас за „лунен пейзаж”.

Най-лесно до "Паниците" се стига като на влизане в Калофер поемете към Манастира и еко-пътека "Бяла Река. След около километър пътят се разделя на две, наляво за еко-пътеката,  а за "Паниците" поемате надясно. Другият вариант е GPS.

М."Паниците"

След около 20 минутно майсторско шофиране достигаме до последните в района бунгала на курортния комплекс „Паниците”, където оставяме "Тотка" (Пежо 106) и поемаме към началото на пътеката, която се намира „Веднага след последната ограда вляво”!

11:37 "У-упс, изненада-а"!

Оказва се, че ще трябва да изкачим близо четиридесет и пет градусов наклон, края на който не се вижда. Стръмно е, но нали за това сме дошли. Не сме от страхливите, а и  имаме претенции, че сме във форма. Поемаме въздух и тръгваме нагоре.  Групичката след  нас, в оптимистично градско облекло и обувки, се отказа доста бързо. С бодра стъпка си спретнахме един умерен и изпълнен с "героични" пози марш. Бяхме още в началото на прехода, когато установихме,  че е крайно необходимо да си замятаме езиците на рамо, за да не ги настъпваме.

Точно тогава открихме и предимството на така наречените „туристически щеки”( в нашия случай по две подходящи на вид и на тежест тояжки). Препоръчваме ги горещо за по-сериозни преходи!

След първите, опитващи се да ни „стреснат” природни предизвикателства, пътят стана доста по-приятен. Отляво в ниското се вижда манастирът на „Бяла река”, а връх „Ботев” е пред нас. Някъде под върха е и крайната ни цел - Райското пръскало.

След едно от поредните нетърпеливи вглеждания в далечината, за да видим къде ни води пътеката, с тайната надежда да не е стръмнина, която е вдясно от нас, видяхме и „Пръскалото” за първи път. Водопадът се виждаше, а разстоянието не беше малко и  този факт ни амбицира доста сериозно. 

Това което последва ще го разкажа кратко:

• надолу, надолу и после,
• нагоре, нагоре, нагоре, нагоре, нагоре!
• малко надолу
• и пак нагоре

Единственото оправдание на майката природа за „напъните”, с които ни уреди е, че ни се показа във всякаква форма и цвят. Пътят ни водеше през вековни букови гори с огромни дървета. На няколко пъти прекосявахме буйни планински потоци, образуващи красиви водопади. Птиците ни пееха серенади, а слънцето срамежливо се провираше през клоните на дърветата. През цялото време имахме чувство, че сме в някакво нереално приключение. Все още изпипвам детайлите по поетичното описание на преживяванията си затова ще оставя вие да прецените сами:

По пътя 

Водопади

!!!! По време „спуско-изкачването”, температурата   се променя многократно (на места духа доста силен вятър), добре е да сме подготвени с дрехи, които лесно се събличат и обличат, защото това действие се налага многократно.

"Еха, колко яко". По пътя срещнахме семейство с бебче на не повече от година. Мама носи, а тати снима. Малката кротушка си стоеше спокойно в раницата и дори ни поздрави с едно срамежливо "хехе". За малко да се изсипя по пътеката обръщайки се постоянно да се порадвам на малката туристка.

Започваме да се спускаме през буковата гора. Срещнахме още няколко групички туристи, но всички се връщаха от хижа Рай. Отчитаме, че преходът не е лек, но не е и нещо чак толкова страшно. Прекосяваме поредното мостче и се изправяме пред надпис "Минете на първа предавка". Поглеждаме и виждаме, че следващата отсечка си е отново сериозно нагоре. Поемаме въздух, пооправяме раниците и тръгваме с амбициозна стъпка.

Премини на първа предавка.  

Някъде посредата на пътя срещнахме двойка на средна възраст, която слизаше от хижа "Рай". Погледнаха ни весело и ни казват   " Не остана. Еееееййййй там горе, където се вижда просветление, излизате от гората и почти сте стигнали". "Толкова ли ни личи?" - питам аз и правя гримаса наподобяваща усмивка.  Усмихваме се един на друг, пожелаваме си хубави празници и продължаваме всеки в посоката си.

 

Уф, най-после стигаме поляната след гората. Звучи сякаш сме били на разходка в парка, но не вярвайте. Не е страшно, ама си е ЗОР!

 

15:38

Остават няколкостотин метра до хижа "Рай" и за наше щастие пътеката е надолу. След 5 минутки се озоваваме на поляната пред хижата. Посреща ни идилична гледка: огряна от слънцето поляна, дим от комина,  разпъната палатка, веещи се чаршафи. За момент се замисляме дали да спрем и да си починем преди да се изкачим до водопада, но познавайки себе си (веднъж седна ли  няма ставане), предлагам да не спираме и директно поемаме към последното "нагоре".

 

Райското пръскало

"Кой я предложи тази щуротия" - питам невинно аз, спирайки на всяка втора крачка. Иде ми да се тръшна на земята и да не мръдна. Е това вече е черешката на тортата. Последната отсечка, до подножието на "Райското пръскало", ни отне почти 40 минути. Реално разстоянието не е много, но наклонът си е направо обратно отрицателен. Въпреки това упорито, стъпка по стъпка, всъщност по-скоро лазейки нагоре, стигаме подножието на водопада.

От далеч изглеждаше внушителен, но отблизо Райското пръскало отнема дъха в буквален и преносен смисъл. Водата пада от цели 125 метра височина, а водните капки се разпръскват наоколо и достигат до нас.   В подножието на водопада все още има сняг и няма как да стигнем максимално близо до него. Задоволяваме се с установяването на една по-далечна скала и гордо се отпускаме в заслужена почивка и възхищение.

 

Клюкарка

16:20 Почивка

Солидна фото сесия, размяна на думи с колегите туристи и поемаме надолу към хижа "Рай". Преди да тръгнем бях поразровила няколко блога търсейки информация и в единия от тях прочетох, че бобеца, който хижаря готви бил несравним, затова още преди да махнем раниците, си поръчваме по купичка боб и дружно нападаме. Не знам дали бобът е вкусен или ние бяхме гладни, но  това беше едно от най-вкусните ми хапвания в последно време.  Сваляме обувките и се излягаме на поляната пред хижата за кратка почивка, преди да поемем по обратния път. Слънцето се скрива и веднага захладнява. Дааа, време е да ставаме и да тръгваме на обратно.

17:17 Надолу

Колко добре звучи "надолу", но въпреки звученето дори и надолу си е трудно. Обратният път ни отнема около 3 часа и около осем стигаме  до колата. Много доволни, уморени и вдъхновени се качваме на колата и се запътваме към Пловдив. (Като си помисля, че в началото на прехода планирах да да стигнем и връх Ботев, но…..друг път).

 

На следващия ден - Великден
А аз си мислих, че съм във форма. Ставането тази сутрин не беше от лесните. Не знаех, че имам мускули и около глезените. Доста болежки имам, но пък ми напомнят за прекрасния ден и успешния преход.

Честит празник