село Люляк, Сърнена Средна Гора

Когато за пръв път дойдох тук преди години се учудих как не съм знаел за това място, което е само на около 15 км от Стара Загора, градът, в който съм роден и съм прекарал немалка част от живота си. Всъщност бях чувал за името, и дори като дете май съм ходил там, но нямах никакви спомени. През 2005 г. един мой приятел реши да си купи къща там и отидохме да ми я покаже. Беше някъде началото на ноември, и се случи един мек и спокоен есенен ден, такъв какъвто природата в този край често предлага по това време на годината. От тогава мога да кажа, че това селце някак си ме плени и винаги след това с удоволствие съм ходил там когато имам възможност. Село Люляк е разположено на югозападния склон на недълбока долина почти в сърцето на Сърнена Средна гора. От всяко едно място в него изгледът е към отсрещния хълм, където всичко е покрито със зеленина, и зад който залязва слънцето всяка вечер.

село Люляк

Последно бях там наскоро в края на май месец, през един дълъг уикенд. Обикновено повечето хора прекарват такива почивки във възможно най-комерсиалните и набедени дестинации, като например Банско или Рибарица, пътувайки доста километри в трафик, и набивайки се заедно с още стотици и хиляди хора на едно място. Други избират Гърция примерно, което не е лошо по принцип, но пак си част от една менажерия и лудница общо взето. Аз лично не си падам по такива неща, и затова реших, че ще отида за няколко дни до Люляк. А и какво по хубаво нещо да си през май месец в село, което носи това име, и да бъдеш и с добри приятели същевременно.

Селото

В Интернет няма много информация за него, а и то кой ли и да пише за него де. Люляк е част от община Стара Загора, намира се на около 500 м надморска височина. Не е голямо село, около 100 жители население, като през почивните дни се увеличават, тъй като се е оформило като вилна зона за старозагорци, ама без да си личи прекалено, както е по други села в близост до града. Така е понеже селото се намира малко по-далече от града. 

До него може да се стигне по два пътя, единият е по главния път за Бургас, като се отклоняваш за село Колена в един момент и продължаваш нагоре. Другият път, който е по-тесен и разбит, за сметка на това е изключително живописен. Излиза се покрай квартал „Североизток” в посока телевизионната кула над града. Когато се качиш на високо се разкриват прекрасни гледки към Стара Загора и Старозагорското поле, а като наближиш Люляк се вижда и язовир Колена сгушен между обраслите със зеленина разклонения на Средна гора, както и цялото село. В селото повечето къщи са с автентичен планински облик, ама не от онзи нагласения дето е по някои курорти и по комерсиални дестинации. Тук таме могат да се видят и нови хасиенди.

автентична архитектура

Планината

Много ще кажат, Сърнена Средна гора, какво пък толкова, нищо особено. Една ниска и неизвестна планина. Така е, но както всяка планина у нас, и тази си има собствен чар, който я отличава от останалите. Повечето големи и високи наши планини, като Родопите, Рила или Пирин, те впечатляват и респектират с високите си скалисти и трудно достъпни върхове, с обширните иглолистни масиви. Средна гора е друго нещо, тя те приема и прегръща с една топла и уютна прегръдка, което на мен ми допада, на мен големите чукари ми съзадават някакво усещане за студ и негостоприемност. Тук има едно средиземноморско усещане и атмосфера, подобно на Странджа, което се долавя от заобикалящата растителност,  мекия климат и заоблените гористи възвишения. Есента и зимата са наистина умерени и топли, а лятото си носи вечерната прохлада, без да става прекалено студено. Има много приятни места за разходки, без да се изкачват някакви големи денивелации, просто така да разпуснеш и да усетиш мириса на горските билки и треви.

разходки

Какво да правиш

Тук няма обособени екопътеки, или места със СПА процедури и т.н., както и някакви големи удобства. Но така пък се чувствам в някаква естетвена и непринудена среда, без излишни екстри, просто си на село и това е. Разходжаш се и вечер си пиеш ракията с приятели. Мястото, където може да се преспи, е една къща за гости така да я кажем, при леля Елена, където има няколко прилични стаи с баня, и отдолу механа (телефона можете да получите като ми пишете или оставите коментар под статията бел.на ред). Няма табели и реклами по нея. На мен един уикенд на такова място ми се отразява идеално, ако му стане скучно на човек може да слезе до Стара Загора, стига се за 15-тина минути, особено сега по това време на годината в Стара Загора е чудно. На връщане може да си напазари каквото си иска за вечерта, минава се покрай „Метро” точно на излизане.

Това е от мен засега, желая ви прекрасно лято и много усмивки!

Гост автор: Пламен Пуцов