Две до хижа Ехо - из Стара Планина

By laska nenova - June 10, 2011

След хижа Рай и Райското пръскало, хижа Добрила и връх Амбарица дойде ред да покорим и хижа Ехо. Решено и малко мудно сторено, защото до последно не бях убедена, че времето ще позволи изкачване до хижата. Въпреки съмненията, в събота сутрин смело поехме към Стара Планина и поредната хижа.

Хижа Ехо се намира в природния резерват "Централен Балкан". Височината, на която е разположена е 1675 м.н.в.

Преходът до хижа Ехо (моята версия)

Изходна точка село Розино: селото се намира на 15 километра от Сопот в посока София.
Трудност: доста си е нанагорно и зорно, особено ако си решил да правиш преход за един ден;
Продължителност в едната посока: Около 4:30, но продължителността зависи от физическата подготовка, опита в ходенето по планини, колко багаж сте взели - включително и колело (имаше и такива майстори на спорта);
Знаци по пътеката: Две бели ленти с една зелена.
За какво да се внимава: На определени места маркировката липсва или е объркваща. Има доста разклонения на пътя, които са маркирани, но няма указана посока. Загубването, ако не задължително, то е възможно, особено ако си за първи път в региона и отново си тръгнал внезапно.

Полезно инфо
С влак: Трябва да имате предвид, че по разписание единственият влак, в посока село Розино през Карлово, тръгва от Пловдив в 11:35 (разписание). В 16:00 е обратният влак до Пловдив.
С автомобил: От Пловдив до Розино са около 65 километра с кола. Вашата цел е ЖП гарата на Розино.
! Предупредиха ни, че селото е населено с доста цигани, които са крадливи и е добре да паркираме колата на оживена улица, така че имайте го предвид ако сте с кола.

Преходът

От ЖП гарата тръгвате по релсите, следвайки маркировката. В началото на пътя маркировката се следва лесно. След около 45 минути средно тежък преход (има малко нанагорно) достигате до "Гьола" - малко естествено езеро, което е своеобразен разделител на пътя. От тук имате два варианта за качване до "Ехо":

1. Да минете през гората или т.нар. летен маршрут;

2. Да минете през "една много голяма поляна, стръмничка, и да следвате колците" познат още като зимният маршрут. Зимната пътека ще намерите като тръгнете по пътя, който следва от чешмата, която се намира до новата дървена беседка.

Чешмата и беседката до "Гьола"

И двете пътеки имат своето очарование и красота. До подножието на връх "Юмрука" стигнахме по зимната пътека. От него поехме по заобиколната лятна пътека до хижата. На връщане, изкачихме "Юмрука" и оттам слезнахме по летния маршрут.
Определено зимният маршрут, макар стръмен и доста препечен (няма грам сянка), дава повече простор на душата и усещане, че си в планината. Ако трябва да препоръчвам, зимният път е маршрута за качване и слизане. Маркировка (колците) е видима и ориентирането е лесно.

Имайте предвид: На слизане установихме, че лятната пътека е по-скоро летен поток. На места пътеката е плаваема, а не проходима.

Хижа "Ехо"
Изглежда добре отвън и за малко отвътре, но това е всичко, което мога да кажа, защото целият ни престой там беше за около 40 минути (една бира - 2,50лв, един сандвич и кратко проветрение на обувките).
Хижа Ехо

Слизане

Слизането ни отне повече време от качването. Е, успяхме да объркаме пътя няколко пъти, но...какво да се прави. На 30 минути от хижата е и връх Юмрука - 1818 м.н.в.

връх "Юмрука"

!!! Още на слизане от Юмрука, ако последвате табелата за с. Розино през местностите Керкемето и Цапака, може да се объркате. Има само една табела с посока, а после маркировката е трудно откриваема.

Веднъж обаче намерите ли пътеката надолу, тя се следва сравнително лесно. !!! Няколко пъти поехме по път с маркировка, но без указана посока, който се оказваше грешен и ни връщаше отново нагоре към планината. След 3 загубвания и екстремно слизане в сумрака на падащата вечер, около 21:45 успяхме да стигнем до село Розино и колата (която си стоеше и ни чакаше и нищо не и липсваше).