Московски преживявания

Малкото, което знам за Москва, е съставено от откъслечни парченца информация, които получавам от тук от там, както и от трите ми престоя там. Да си кажа честно май и никога не съм се интересувала кой знае колко. Факт  е и че масата хората също не  се интересуват от Русия или руснаците, освен като платежоспособни купувачи на имоти и туристи. Нямам идея на какво се дължи тази липса на интерес: младите хора отричат всичко руско, захранени с  недоверието  към големия брат - Освободител, а после поробител. Съдя по себе си - през 89 г. бях на 15. Повлечена от общото отрицание, зарязах руския, а до тогава четях основно на руски; намразих държавата, хората, и си останах така до 1996, когато прекарах цяло лято с руснаци от различните републики. Тогава осъзнах, че и те са объркани 20 годишни индивиди, които обаче са с малко по-големи претенции от нас,  идващите от доста по-малката България.  Тогава заедно с нарастващото ми увлечение по Костя,  у мен се роди желанието да посетя Федерацията, нямаше голямо значение къде ще отида, стига да е Русия. И когато десет години след това ми се отвори възможност да посетя Москва, веднага скочих.

Москва за първи път

Не знаех какво да очаквам. Горях от нетърпение, а в същото време така дълго изгражданите нагласи ми шепнеха: „Не си струва, къде си тръгнала, голямата работа - Москва. Стой си в  България. Какво ще правиш при тези хора?”. Руският ми, макар и разбираем, не беше цвете за мирисане и това също ме притесняваше, но все пак новото и Москва ме зовяха.

Първи впечатления

Тук всичко е огромно: булевардите, сградите, магазините, стадионите…всичко. Тук всичко е сиво. Ужас, този град не ми харесва! Депресирана съм и се чудя къде съм попаднала. Във всяка обществена сграда, в която влизам, ме проверяват, дори в собствения ми хотел.  Не само аз, а и всички влизащи минават през метален детектор и скенер. Излязох от метрото и попаднах на пиянски побой,  достигащ до публично убийство на жена и тичащи от всички страни полицаи, и това в центъра на Москва. Навсякъде има пияни хора и полиция. Как ли ще минат тези 5 дни? 

Втори впечатления

Всъщност в Москва не е толкова зле като свикнеш на размерите, на проверките, на пияните и на тълпите. Когато има слънце, то се отразява в позлатените куполи на църквите, а хората са малко по-усмихнати. Не е толкова страшно да се върви по улиците. На втория ден езикът ти се развързва за руския, а с питане  се стига почти навсякъде.  Разходката от Арбат до Парка на Победата  е крайно  изморителна. Следващият път ще ползвам метрото.

• Днес научих думата "Шоколадница" - нещо като сладкарница, но е ресторант, в който сервират шоколадови торти и разкошен топъл шоколад.

Разговори с хората

Разбирам по време на чай, че усилената охрана на обществените места е задължителна, защото бомбените атентати, и заплахи за такива, са нещо често срещано в Москва (въпреки че до нас достигат само най-зверските покушения). Освен това се оказва, че хотел „Украйна” е точно срещу техния "Бял Дом" и охраната е още по-засилена . Разбирам и че свободата на словото е само на думи, но не и реалност. Учудвам се на странни за моите разбирания забавления, като боулинг с пълни бутилки скъп алкохол, където се унищожават литри.  Разбирам, че за да си имаш готино гадже, трябва да имаш най-малкото лодка (яхата), паркирана на някое от пристанищата на Москва река. Сблъсквам се с милицията когато се опитвам да снимам мавзолея на Ленин, въпреки предупреждението от моите домакини, че е забранено. Загубих цяла лента, изкарана от фотоапарата ми (тогава все още снимах с лента)!

Не ми трябваше много време да осъзная,  че руснаците, поне тези, с които имах контакт, са изключително мили хора, имат мечти (как ще спечелят  милиони долари) и няма защо да бъдат мразени заради самата омраза.

Москва при -37 градуса

Отново към Москва, няма как да изпусна втора среща с този странен град. Февруари 2007 в България са (+20) градуса, а в Москва са (-37). Температурния шок, който преживявам в рамките на два часа и половина и 50 градуса, ме оставя в почти безмозъчно състояние.  Чувам всяка стъпка, която правя и тя се врязва в мозъка ми. Облечена съм с няколко ката дрехи, които замръзват по мен. Апреските, които си купих специално за случая, са твърди, все едно правени от мрамор. Официално обявявам - руснаците не са алкохолици, водката е необходимо средство за оцеляване, и си подсигурявам достатъчно количества. Въпреки водката успявам да се разболея и приемам лечение от борш и 60-градусови шотове със зеленокафяви оттенъци, които незнайно как помагат за вътрешното ми размразяване.

• Този път открих ползите от автомобили с дистанционно включване на двигателя и автоматично включване на гъзогрейката (отопление в автомобилната седалка).  
• Научих две нови думи "сфетофор" и "автомойка", странно защо всеки път като ги произнеса започвам да се хиля. Чорапогащник на руски е калготки, а на български произнесен от руснак е "чиромращник" или нещо подобно.
• Научаваме, че руснаците не си падат много по "травата", разбирай марулена салата  и им е много смешно как държим на традицията на салатата. Редовният въпрос в заведенията е "А у вас трава ест?"
• Да, освен всичко друго и търговските им центрове се огромни!

Есенна Москва

Трети път в Москва. Обичам този жив и дишащ град. Този път  Москва е на underground заведенията, където бутилка водка е 7 долара, и луксозните дискотеки. За да опознаеш Москва ти трябва местен водач, човек който живее тук - така виждаш истинския, дишащ град, а не туристическите дестинации.

С водач достигаш до невероятни места, запазени само за местните. Места, в които откриваш, че Москва може да и ценово разбран град, че забавленията са цяла нощ, че в някои заведения достъпът не е лесен за разлика от голите жени, които на всичкото отгоре са и уникално красиви. 

Вмъкват ни през задния вход на  особено популярния клуб  "Опера", опашките пред клуба са огромни. За първи път присъствам на подобно представление - горящи  барове и колони, полуголи танцьори и танцьорки с изключителни умения. За миг откъсвам очи от танцуващите и погледът ми попада върху двойка, която прави секс на метър от нас, не им пукаше въобще, явно това което бяха взели, беше силно.

Тази Москва беше Москва на скъпите и екстравагантни забавления, различна от предишната сива, мрачна и страшна Москва.

Дните летят като в сън, а за сън няма време. Времето е за нови впечатления, нови приятели и нови спомени.