Любимо занимание - пътуване с дете

През изминалата година темата за пътуванията отново ни вълнуваше (както винаги), но по нов начин и с нови измерения. Станахме родители! А с появата на детето, към нашия багаж се появи още солидно количество бебешки инвентар. Преди се помествахме в една раница, с всичко необходимо за еднодневен трек. Днес нещата са различни - повече обем, повече шум, но моментите с дете на път са вълнуващи и неповторими. А и дума не става да се разделяме с него и да го оставяме на бабите (нищо против бабите нямам :).

През тази година маршрутите главно бяха от града към планината – за ден, два или повече. Избирахме любими места, които да покажем и на Волен (нашето дете). Правехме преходи в Родопите, Стара Планина, Рила, които позволяваха преминаване с дете. Отивахме да си наберем орехи или да похапнем диви ягоди, да се изкъпем на река или да открием заедно нова пътека в гората, достигахме (не винаги) хижи, друг път водопади, разгледахме няколко еко пътеки. Понякога пътувахме само тримата, но често споделяхме пътя с приятели, бременни, а по-късно и с новородените им деца и верните им кучета. Съобразявахме се със синоптичната прогноза и това понякога ни караше да променим посоката, но не и да се откажем от още едно пътуване. През това време използвахме за носене на бебето: кенгуру (сменихме три вида), слинг, раница за дете (чайлдкериър) и детската количка за „асфалтовите“ разходки. Организирахме нещата така, че да се прибираме вечер в къщи, но сме спали на планински хотел, къща за гости, семеен хотел. Съвсем скоро заведохме детето и на палатка, което доста му хареса, но „разчупи“ представите му за упора на стените, на която той доста разчита в предпрохождащия си период.

Кога започнахме с пътуванията!?

Началото както често се случва си беше аматьорско. Случи се тринадест дни след като се роди Волен. Искахме да избягаме от града и жегата и да заведем бебето на чист въздух, а ние да отдъхнем на хлад. Въпреки познатото място и терен, тръгнахме неподготвени с градската количка по черния път от разклона за х. Марциганица в посока Югово. Естествено с нашия транспорт не стигнахме далече. Наложи се носене на кошчето на количката, тикането на долната част, смяна на посоката към уж по-подходяща пътека. Накрая си отдъхнахме, бебето спа през цялото време (с изключение на едно кърмене и смяната на памперса след това :) и си набрахме риган за зимните дни.

Със следващите ни пътувания и тримата натрупвахме опит и нови преживявания.

Ако и вие имате желание да пътешествате заедно с вашите малчугани, ще имате нужда от някои аксесоари за носене. През различните възрасти на детето се налага те да се подменят и/или допълват, но спокойно можете да си ги купувате и втора употреба, или да ги заемате от приятели. Повечето неща за бебета трудно се износват и могат да послужат за повече от едно дете.

Като начало е добре са имате кенгуру. Това може би е най-популярният начин за носене на бебе по нашите географски ширини. Като предимства бих изтъкнала голямото разнообразие на марки, цветове и сравнително достъпни цени. В случай, че сте решили разходки преди бебето ви да навърши два месеца (или когато започне само да държи главата си изправена), използвате специални приставки, които държат здраво врата му. Когато избирате кенгуру, нека водещи да са плътните презрамки и удобното разкопчаване за достъп до вашата рожба.

Друг лесен начин да сте мобилни с бебе, е носенето му в слинг. Има няколко видове слинг, но основно се използват два вида – слинг с халки и слинг шал. Предимство е, че бебето е допряно до един от родителите си и се чувства комфортно и сигурно. Може да се използва от първия ден след раждането. Има различни видове завързвания, така че да е приложим и за по-големи деца. Слингът е лек и дишащ. С малко желание или помощ от приятел е възможно да си го изработите сами, както стана при нас. А може да си го купите готов. Инвестицията си заслужава – ръцете ви стават свободни и за ежедневните домашни, и за гирички :) например.

Семейство обядва в столова на х. Мальовица.

Бащата е със слинг.

Когато вашето бебе вече може да седи самостоятелно, идва ред на раница за носене на дете или child carrier. Изключително удобно и практично за планина! Под мястото на детето има отделение за багаж, в която се носят нещата необходими за прехода в планината. Това допълнително увеличава общата тежест, но и в трите изброени начина за носене се натоварват изключително раменете и гръбначният стълб. Вие ще решите дали да заложите на цвят, марка и цена, аз бих ви посъветвала ако избирате такава раница тя да е:

- максимално лека (за да може да се носи и от майките :),

- с удобни добре подплатени презрамки,

- сенникът да пази по-голяма площ,

- дъждобранът по възможност да е по-дълъг, за да покрива в дъжд крачетата на детето,

- обемът на отделението за багаж да е по-голям,

- да има удобно възглавничка за придържане врата на детето.

Препоръчвам да приготвите също любими играчки (желателно е гумени - по-лесно се мият на открито) шапка, слънцезащитен крем, шише с вода, дъждобран, топли и отделно леки дрехи, резервни пелени и сандвичи или нещо сладко, защото носенето на бебетата/децата понякога изисква запаси от енергия. Носете любима храна и за тях, освен ако все още на са кърмачета и това е винаги налично :) в присъствието на майката.

Ако искате спътници, поканете ваши приятели с деца, а когато се налага да пътувате с други хора заедно, се уверете, че те са достатъчно толерантни към бебешка компания. Понякога „нормалното“ поведение на вашето бебе може да настрои негативно околните.

И най-важното - не се отказвайте на вратата! Пътуването извън града разчупва ежедневните стереотипи, освежава и създава емоции, които няма как да бъдат изживени по друг начин. А децата се зареждат с неповторими впечатления от контакта с природата и техните родители в обстановка, различна от домашната. Така те ви виждат в нова, различна светлина, а вие сте причина да разширите мирогледа им още от най-ранна детска възраст.

Насладете се на пътуването заедно с вашето дете!

Моля, ви не изхвърляйте еднократните пелени в клека до пътеката!!!

Благодаря за снимките на: Георги Апостолов, Светлана Ташукова, Стефан Андонов