Лека разходка около яз. Кърджали.
Неделя е.
Автор: Антон Христов
Събудих се и бях с твърдото намерение да тръгна на някъде. Без да му мисля много, много реших да се отправя към Дъждовница. Тази разходка я бях планирал от много отдавна и покрай другите ми ходения все не оставаше възможност за нея.
Бяхме коментирахме местата из региона през седмицата с Ласка Ненова, на която сърдечно Благодаря за поканата като гост автор в този блог!!! „Защо да не взема да се разходя натам, колко му е" си казах... И без това се провали планираното ходене до Райското пръскало...
Бяхме коментирахме местата из региона през седмицата с Ласка Ненова, на която сърдечно Благодаря за поканата като гост автор в този блог!!! „Защо да не взема да се разходя натам, колко му е" си казах... И без това се провали планираното ходене до Райското пръскало...
Ставането сутринта ми беше ненормално, обикновено е в 5.00 часа, но днес, явно от натрупаното напрежение през седмицата, или от снощното висене пред компютъра, беше в 7.30 часа. Набързо подготвих една мешка за път, справка с приятел по скайпа, който не ми даде отговор дали ще ходим заедно и... изхвърчах като тапа навън. Въпросния приятел писал нещо,но като и той не получил отговор, ме причакал отзад на прозореца си, зад блока (където паркирам колата си), за да ме пита на къде се отправям. Казвам му: "на близо", а това “на близо” е на 72 км. В сравнение с 400 – те км, които правим понякога за ден си е доста близо. След 3 минути беше в колата ми. Той пък със сандали, къси панталони и като разбра накъде сме, се замисли (ходили сме и друг път там заедно), взе да се колебае, дали да не се преобуе поне, но аз бях категоричен, че не се връщам.Потеглихме и за отрицателно време бяхме в Дъждовница, от където с уговорката за айляшка разходка, заслизахме по надолнището за махала Снежинка. Върви се по черен(бял) панорамен път с широк изглед към яз.Кърджали.
Селото е малко и интересно състои се от стари и няколко по-нови къщи.
Пресреща ни възрастна туркиня на улицата идваща някъде от съседните къщи. Държи в ръцете си метална съдинка закрита с черна полиетиленова торбичка. Веднага бърка под нея и ни предлага катма - нямам думи!!! Хората по този край са ДУША! Жената въобще не знае Български. Опитваме се да пресъздадем някакъв разговор и аз отново съжалявам ,че поне малко не владея Турси език... Вика ни да идем до къщата и, която е отсреща
и ни подава по парче пъпеш. Приятеля веднага отреагира и връща жеста с кроасан, просто няма с какво да се отсрамим. Такива са хората там! (На връщане с колата пък, всеки който ни наближаваме, отбиваше още отдалеч в страни от пътя,понеже е тясен и отстъпва предимството въпреки ,че ние сме с една изстрадала Ford Fiesta. Нямам думи!) Та ние си продължаваме към целта - въженият мост под село Сухово. След Снежинка се отбиваме по пътечка от черния път леко в ляво, откъдето се открива още по-интересна гледка към язовира. А той е леко спаднал и по бреговете сякаш е опасан с жълто - оранжева лайсна,която му придава още по – красив вид. Малки постройки кокетно са наредени близо до водата, лодка се опитва са скрои странна кройка,всичко наоколо е все още зелено и приятно за окото.
Любуваме се и с пълни обятия събирам впечатления за през седмицата, освобождавам стреса, пълня си душата...абе кеф си е!...Минаваме покрай гробищата и поемаме наляво и на долу по този същият път,по който дойдохме до тук, и на който вече сме се качили отново от пътеката. Аз както всеки път, минавам не по стандартното, ами хващам гората и през една просека съм за по-накратко. Следва почти вертикално спускане, добре, че не беше по задни части :) и съм вече на моста. Моя другар ми звъни по телефона: "Къде си?";"Ами на моста, а ти!?" Той горкия, ме чакал по-горе и изгубил търпение, като мислил, че ще се връщам. Слезе и той. Кратко разменяне на лафове с рибаря, който прибираше такъмите си, понеже нищо не хванал днес, защото не вървяло,а обикновено не било така... 
Казвам на моя човек: "Аз съм към "гледката", където язовира прави меандър!", а той: "Ама чак до там ли?'' Обаче тръгна преди мен. Над въжения мост сме. Язовира се открива в по-големи мащаби. Продължаваме да се любуваме на блестящите вълнички причинени от приятния полъх на вятъра, който компенсира с разхлаждане стремящото се да ни изпържи слънце.
Огромно ято корморани прелита над моста гонено от друго по-малко ято гларуси,които успешно си отстояват територията.
С бурни крякания кормораните се установяват отсреща на също така крещящи и къпещи се в язовира младежи.
Селото е малко и интересно състои се от стари и няколко по-нови къщи.
Пресреща ни възрастна туркиня на улицата идваща някъде от съседните къщи. Държи в ръцете си метална съдинка закрита с черна полиетиленова торбичка. Веднага бърка под нея и ни предлага катма - нямам думи!!! Хората по този край са ДУША! Жената въобще не знае Български. Опитваме се да пресъздадем някакъв разговор и аз отново съжалявам ,че поне малко не владея Турси език... Вика ни да идем до къщата и, която е отсреща
и ни подава по парче пъпеш. Приятеля веднага отреагира и връща жеста с кроасан, просто няма с какво да се отсрамим. Такива са хората там! (На връщане с колата пък, всеки който ни наближаваме, отбиваше още отдалеч в страни от пътя,понеже е тясен и отстъпва предимството въпреки ,че ние сме с една изстрадала Ford Fiesta. Нямам думи!) Та ние си продължаваме към целта - въженият мост под село Сухово. След Снежинка се отбиваме по пътечка от черния път леко в ляво, откъдето се открива още по-интересна гледка към язовира. А той е леко спаднал и по бреговете сякаш е опасан с жълто - оранжева лайсна,която му придава още по – красив вид. Малки постройки кокетно са наредени близо до водата, лодка се опитва са скрои странна кройка,всичко наоколо е все още зелено и приятно за окото. 
Любуваме се и с пълни обятия събирам впечатления за през седмицата, освобождавам стреса, пълня си душата...абе кеф си е!...Минаваме покрай гробищата и поемаме наляво и на долу по този същият път,по който дойдохме до тук, и на който вече сме се качили отново от пътеката. Аз както всеки път, минавам не по стандартното, ами хващам гората и през една просека съм за по-накратко. Следва почти вертикално спускане, добре, че не беше по задни части :) и съм вече на моста. Моя другар ми звъни по телефона: "Къде си?";"Ами на моста, а ти!?" Той горкия, ме чакал по-горе и изгубил търпение, като мислил, че ще се връщам. Слезе и той. Кратко разменяне на лафове с рибаря, който прибираше такъмите си, понеже нищо не хванал днес, защото не вървяло,а обикновено не било така... 
Казвам на моя човек: "Аз съм към "гледката", където язовира прави меандър!", а той: "Ама чак до там ли?'' Обаче тръгна преди мен. Над въжения мост сме. Язовира се открива в по-големи мащаби. Продължаваме да се любуваме на блестящите вълнички причинени от приятния полъх на вятъра, който компенсира с разхлаждане стремящото се да ни изпържи слънце.
Огромно ято корморани прелита над моста гонено от друго по-малко ято гларуси,които успешно си отстояват територията.
С бурни крякания кормораните се установяват отсреща на също така крещящи и къпещи се в язовира младежи.Поемаме нагоре към Сухово,което красиво се извисява над нас.
Интересното е, че в Кърджалийският край и до последната къща на забутаните махали има чисто нов хубав асфалтов път, макар и да е широк, колкото да се разминат две магарета. 
В селото сме, отбиване до магазина. Там ни посрещат като някакви VIP гости,пак ми е странно на какво се дължи това уважение.... Още едно доказателство за сърдечността на хората из този край. (При едно от предишните ми посещения на село Безводно, което е доста забутано в източни Родопи, където търсихме с жена ми един водопад, за който казват, че бил по-висок от Сливодолското падало, но непостоянен, т. е. имало вода само на пролет и после пресъхвал, минахме покрай събрали се на маса голяма компания мъже в центъра на селото. Още като ни видяха отдалече, веднага ни извикаха при тях. В първия момент ми стана малко неприятно. Хората си пийваха биричка и замезваха с чеверме. Казваме им каква ни е целта и питаме за местонахождението и. Докато ни обясняваха откъде да минем, един ни подаде нещо като огромни сандвичи с натъпкано от чевермето месо между филии хляб(!!!). За отношението на хората няма да коментирам отново,пък вкуса на чевермето беше СУПЕР! )
В селото сме, отбиване до магазина. Там ни посрещат като някакви VIP гости,пак ми е странно на какво се дължи това уважение.... Още едно доказателство за сърдечността на хората из този край. (При едно от предишните ми посещения на село Безводно, което е доста забутано в източни Родопи, където търсихме с жена ми един водопад, за който казват, че бил по-висок от Сливодолското падало, но непостоянен, т. е. имало вода само на пролет и после пресъхвал, минахме покрай събрали се на маса голяма компания мъже в центъра на селото. Още като ни видяха отдалече, веднага ни извикаха при тях. В първия момент ми стана малко неприятно. Хората си пийваха биричка и замезваха с чеверме. Казваме им каква ни е целта и питаме за местонахождението и. Докато ни обясняваха откъде да минем, един ни подаде нещо като огромни сандвичи с натъпкано от чевермето месо между филии хляб(!!!). За отношението на хората няма да коментирам отново,пък вкуса на чевермето беше СУПЕР! )Докато моя човек похапва кифла с кисело мляко за обяд,
аз с кока кола в ръка, съм вперил устремен и изпълнен с копнеж поглед към върховете Бездивен и Чиляка. 
Вече вървим по пътя в посока село Рибарци. Подминаваме го и на втория, третия километър от Сухово, сме пред пленителната гледка в посока крепост Патмос.
Зад нея се издига голия необрасъл масив на Бездивен, отзад е Чиляка, а отпреде й - двата ръкава на язовира, които всъщност са притоците на реките Боровица и Арда образуващи полуострови.
Гледката си заслужава! Вижда се хижа Боровица, скалите на Дъждовница, махалички разпръснати навсякъде и какво ли още не... Постояхме доста там в съзерцание и релакс. Аз хапнах между другото и един сандвич, то нямаше нужда, защото количеството поети къпини бяха достоен заместител на обяда (ако в 16,30 ч. може да се нарече обяд). С "Хайде пич" ме подканя за тръгване приятеля... Връщаме се по обратния път...
"Училището" на Сухово,
а това явно са учениците останали на поправителен :)
Има доста чешми по пътя, но или са пресъхнали, или едва,едва текът.
И отново през моста.
Пак сме до въпросното гробище,на малка полянка, където всъщност е разклона за Дъждовница,Снежинка и Сухово. Само, че сега продължаваме само напред. Редува се ту път,ту пътека. Върви се през изкуствено залесена борова гора. След полянката е гора, после отново се излиза на обширна ,вече голяма поляна
и пак в борова гора.
Доста често се извръщаме назад, защото отново се откриват хубави гледки към язовира и Сухово.
По някое време се стига до голяма, ниска разцепена скала, в ляво от пътя.
Преди съм се качвал горе, има разни форми образувани вероятно от вода. Интересно е,но сега пропуснах драпането. Не след дълго, вече се излиза от гората и се вижда селото.
Около половин км. още и сме до колата, която е на края му от към Кърджали. Много хора използват този преход от Дъждовница до Сухово, за да посетят близките си. Така спестяват обикалянето от другата страна на язовира с превоз, като го вървят пеш. Ако са примерно от Кърджали, ползват обществения транспорт до Дъждовница и след това вървят. Разстоянието е около 4,5км. Ние сме изминали разстояние от около 15 км.
аз с кока кола в ръка, съм вперил устремен и изпълнен с копнеж поглед към върховете Бездивен и Чиляка. 
Вече вървим по пътя в посока село Рибарци. Подминаваме го и на втория, третия километър от Сухово, сме пред пленителната гледка в посока крепост Патмос. Зад нея се издига голия необрасъл масив на Бездивен, отзад е Чиляка, а отпреде й - двата ръкава на язовира, които всъщност са притоците на реките Боровица и Арда образуващи полуострови.
Гледката си заслужава! Вижда се хижа Боровица, скалите на Дъждовница, махалички разпръснати навсякъде и какво ли още не... Постояхме доста там в съзерцание и релакс. Аз хапнах между другото и един сандвич, то нямаше нужда, защото количеството поети къпини бяха достоен заместител на обяда (ако в 16,30 ч. може да се нарече обяд). С "Хайде пич" ме подканя за тръгване приятеля... Връщаме се по обратния път... 
"Училището" на Сухово,
а това явно са учениците останали на поправителен :)
Има доста чешми по пътя, но или са пресъхнали, или едва,едва текът.
И отново през моста.
Пак сме до въпросното гробище,на малка полянка, където всъщност е разклона за Дъждовница,Снежинка и Сухово. Само, че сега продължаваме само напред. Редува се ту път,ту пътека. Върви се през изкуствено залесена борова гора. След полянката е гора, после отново се излиза на обширна ,вече голяма поляна
и пак в борова гора.
Доста често се извръщаме назад, защото отново се откриват хубави гледки към язовира и Сухово.
По някое време се стига до голяма, ниска разцепена скала, в ляво от пътя.
Преди съм се качвал горе, има разни форми образувани вероятно от вода. Интересно е,но сега пропуснах драпането. Не след дълго, вече се излиза от гората и се вижда селото.
Около половин км. още и сме до колата, която е на края му от към Кърджали. Много хора използват този преход от Дъждовница до Сухово, за да посетят близките си. Така спестяват обикалянето от другата страна на язовира с превоз, като го вървят пеш. Ако са примерно от Кърджали, ползват обществения транспорт до Дъждовница и след това вървят. Разстоянието е около 4,5км. Ние сме изминали разстояние от около 15 км.Маршрута е изпълнен с много панорамни гледки и е за предпочитане в точно този вариант. Аз го правя за пореден път. Има синя маркировка,
която е от Кърджали до Млечино, но аз мисля, че не се налага да се ползва.
която е от Кърджали до Млечино, но аз мисля, че не се налага да се ползва.Много подходящ маршрут и за велосипед.С него спокойно може да се стигне и до устието на река Арда, което е близо до село Долна сполука. Следващият път се надявам да напиша статия за преминаването ми от тук с планински бегач. ;)
Прехода ни:
P.P. Не зная как ми беше влезнала в главата тази песничка, в точно този ремикс. През цялото време си я тананиках... Сега като я чуя отново си припомням приятната разходка :)
Автор: Антон Христов
Comments
Post a Comment