Париж - пътешествие във времето

Мястото от което започна нашето пътуване е www.VRBO.com, сайт в който стотици собственици предлагат апартаменти под наем в близост до забележителностите на Париж. Ние избрахме 2-стаен апартамент на остров Сите в съседство с Notre Dame, в сграда от 17 век, но реновиран и с всички съвременни удобства срещу 45 евро/човек/ден. Купихме си пътеводител за Париж на български език, издание на National Geografic и така „въоръжени” пристигнахме в града на светлината, модата и любовта.

За по – лесно ориентиране в Париж, добре е да се знае, че градът е разделен на 20 зони (arrondissеments), като номерацията започва от 1-ва зона (1 arrondissement), включваща Ile de la Cite – остров Сите и Лувъра. Номерацията на зоните се увеличава спираловидно от центъра към периферията на града по посока на часовниковата стрелка.



ОСТРОВ СИТЕ

Сите е  „главата, сърцето и гръбнакът на Париж”, пише Виктор Юго в „Парижката света Богородица”. Заселен още през Бронзовата епоха, през 53 г.пр.н.е. на острова се установяват богатите римляни и до днес остров Сите е важно управленско и религиозно средище. Тук се намират: - грандиозната Съдебна палата на Париж,

Съдебната палата на остров Сите

над чийто централен вход се чете девиза на Франция: Liberté, égalité, fraternité (свобода, равенство,братство).

На остров Сите е и прочутият затвор от времето на Френската революция Консиержри , където е държана Мария – Антоанета, преди да бъде обезглавена и на която се приписва прословутата фраза към бедните: „Като няма хляб, да ядат пасти”.

Килията на Мария – Антоанета в Консиержри

На остров Сите е и катедралата „Света Богородица”/Notre Dame от XII век, в която през 1804 г. Наполеон е коронясан за крал на Франция и в която сега се пази Трънения венец на Исус.

Notre Dame, поглед от едноименния мост Pont Notre Dame

ЛАТИНСКИЯТ КВАРТАЛ

На юг от остров Сите, през моста Notre Dame (le Pont Notre Dame) в 5 и 6 зона се намира ЛАТИНСКИЯТ КВАРТАЛ (Quartier Latin), синоним на университетския живот. Името на квартала идва от Средновековието, когато в Сорбоната се преподавало само на латински език. Десетки малки и преплетени улички започват от прочутия булевард „Сен Мишел”, бул. Миш, както галено го наричат французите. Фонтанът със Св.Михаил, съсичащ змея на площад „Сен Мишел”, многобройните бистра и свободният дух на местните създават неповторима атмосфера. Думата БИСТРО (bistrot), впрочем, французите започнали да употребяват от 1814 г., след руската окупация на Париж, когато руските войници се обръщали към сервитьорите в заведенията с подканяне „быстро” (бързо) и оттам - бистро.

Фонтанът на площад „Сен Мишел”

Впечатляващи забележителности в Латинския квартал са Музеят „Клюни”, включващ дворецът „Клюни” от XV век и римските терми от III век; Пантеонът с Махалото на Фуко и с криптата под него- вечна обител за велики личности като Волтер, философът Жан Жак Русо, политикът Мирабо, писателите Виктор Юго, Александър Дюма, Емил Зола и други видни французи;

Дворецът „Клюни”

Махалото на Фуко в Пантеона

ЛЮКСЕМБУРГСКИТЕ ГРАДИНИ

Точно срещу Пантеона на около 500 м примамват ЛЮКСЕМБУРГСКИТЕ ГРАДИНИ и Люксембургският дворец. За да добиете представа за градините си представете 24 хектара зелена площ, стотици почиващи си граждани и туристи с чаша кафе или сандвич в ръка, разположени в удобни шезлонги и пейки, хиляди цветя и всичко това в центъра на Париж. Дворецът е построен през XVII век по поръчка на Мария Медичи и днес е официална резиденция на председателя на Сената, което не пречи на посетителите на Люксембургските градини да се наслаждават на тишината и спокойствието им. Едно от най-красивите места в градините е Фонтанът Медичи, разположен в сянката на 100-годишни чинари.

Люксембургският дворец и градини

Фонтанът Медичи в Люксембургските градини

 

СЕВЕРНИЯТ БРЯГ НА СЕНА

Покрай северния бряг на Сена, над остров Сите, пак в зона 1 са подредени един след друг ЛУВЪРА, градините Тюйлери, площад „Конкорд”, на който по време на Терора са гилотинирани 1200 души, в това число Мария – Антоанета, Луи XVI и Робеспиер.

Площад „Конкорд”

От площад „Конкорд” започва прочутият булевард Шанз Елизе до Триумфалната арка (зона 8). Преминавайки през зона 16, най-скъпият и престижен за живеене квартал на Париж (цените на имотите започват от 20000 евро/кв.м.) се стига до площад Трокадеро, от който се открива неповторима гледка към Париж и Айфеловата кула в зона 7.

Поглед от площад Трокадеро към Айфеловата кула и Марсово поле

Любопитното за АЙФЕЛОВАТА КУЛА е, че през 1887 г., когато Гюстав Айфел представя проекта си за нея, над 300 интелектуалци съставят подписка срещу паметника от ковано желязо, избран за символ на Световното изложение през 1889 г. в Париж. Мопасан е толкова разстроен от вида й, че започва да се храни в ресторанта на втория етаж на кулата, твърдейки, че това е единственото място в града, откъдето не я вижда.

Действително, откъдето и да погледнеш, в полезрението ти попада Айфеловата кула. Вижда се дори от предградието Дефанс, новото Сити на Париж.

Дефанс, новото Сити на Париж

Не мога да пропусна и да не кажа няколко думи за МОНМАРТЪР (18 зона). Това е място, в което цари свободен дух, светят неоновите светлини на площад „Пигал” и Мулен руж. На върха на хълма Butte в Монмартър се извисява базиликата Сакре Кьор (Свято Христово сърце).

Базиликата Сакре Кьор

В края на XIX в. Монмартър си спечелва името на място на покварата; кабаретата никнат едно след друго и са далеч от сегашните представи за кабаре. „Лапен Ажил” е едно от първите кабарета, чиито редовни посетители били Пикасо, Модилиани, Аполинер. Представете си малка кирпичена къща на около 40 кв.м. и ще разберете как са изглеждали кабаретата през XIX век.

Кабаре „Лапен Ажил”

Каква беше изненадата ни, когато попаднахме на ул.”София” в Монмартър, с пояснение: столицата на България!

ул.”София” в Монмартър

И за да не остане недовършена картината на Париж, бих искала да добавя няколко краски, характеризиращи монархията и кралската власт, достигнала своя абсолютизъм при Луи XIV – Кралят слънце през XVII век.

ВЕРСАЙСКИЯТ ДВОРЕЦ е дело на Луи XIV и олицетворение на ръководното начало на gloire (славата), изповядвано от Кралят слънце. Версай е малко градче на 16 км от Париж. До Версай се стига лесно с влак, т.нар. RER „C”, който спира почти на всяка метростанция в града. Посоката е Versailles-Rive Gauche, а пътуването отнема около 20-30 минути  )

Всичко във Версайския дворец е впечатляващо, грандиозно, което е обяснимо като се има предвид, че тук са живеели 10 000 души – целият кралски двор и прислуга.

Метален обков от XVII в. на френските прозорци във Версайския дворец

Търсейки усамотение от домогванията на стотиците царедворци и от строгите правила на дворцовия протокол Луи XIV поръчва строителството на минидворец в градините на Версай – Големия Трианон (Grand Trianon). По-късно, след като става кралица, Мария – Антоанета поръчва строителството на Малкия Трианон (Petit Trianon), който превръща в свое убежище от дворцовата глъч.

Petit Trinanon

ГРАДИНИТЕ НА ВЕРСАЙ са толкова огромни, че не биха могли да се разгледат с дни. Посетителите могат да ги разгледат като се качат на мини влакче или като наемат количка за голф.

На обиколка из градините на Версай

Лимонови и портокалови дръвчета в саксии пред Оранжерията на Версай

Париж е един изключително зелен град. На всяка крачка буквално, се редуват малки и уредени паркове, които парижани дължат на усилията на т нар. bobos (буржоа бохеми), инициатори на множество кампании за повече зелени площи и алеи за велосипедисти. За ужас на архитектите и на собствениците на магазини, според които градът се превръщал в „музей за пешеходци”, днес зеленината владее Париж, а всяка година през юли на десния бряг на Сена се появява Парижкият плаж с пясък, палми и шезлонги.

На Шанз Елизе

Париж е забележителен град, съчетал в себе си минало и настояще; градът, в който е унищожена абсолютната монархия вследствие на Великата френска революция от 1789 – 1799 г., съставена е Декларацията за правата на човека, премахната е дискриминацията по религиозни и етнически причини, съставен е първият граждански кодекс Code civile. И всичко това е резултат от усилията на будните мислители на Просвещението , провокирали хората да си задават въпроси, вълнували човечеството от векове, до възприемане на идеите за естествените човешки права и прилагане в практиката на принципа за разделение на властите на Монтескьо.

И както всяко пътуване, дори и това във времето си има свой край, така и нашето пътуване до Париж завърши. Макар и да бяхме отделили 7 дни, те се оказаха недостатъчни. Но както се казва, времето е пред нас и който има желание – намира начин, така че надявам се следващото ни посещение на Париж да бъде още по-вълнуващо.

14.09.2011 г. Автор: Антоанета Ненова