12/13/11

Един българин в Турция. Факти, случки, преживявания–част първа

В няколко поредни статии ще ви представя Турция отблизо. Ще прочетете за времето, парите, жените, пътното движение, въздуха, икономиката и още много. Всичко това с милото съдействие на Стойчо Димитров, колега блогър и любител на пътешествията,  който споделя с нас своите впечатления от живота в Турция. Забавно, леко за четене, полезно и интересно! 

Глава 1. ПЪТНИ ПРИВИЧКИ И ДВИЖЕНИЕ

улици, улици

Да си пешеходец в Турция

За няколкото месеца престой в Турция, ставам  свидетел на три инцидента с пешеходци – единия го блъснаха на тротоара, а другия лежеше насред платното покрит…

В качеството си на пешеходец в Турция веднага ще забележите колко културни и възпитани са шофьорите в България и в частност в София – аз като ви казвам, че Европейският съюз е най-доброто, което ни се е случило за последние 120 години, никой не вярва. Или с други думи: пазете се и внимавайте много като пресичате: като ви види да пресичате на пешеходна пътека, автобусът има навика да натиска газта и да се цели във вас, а колите освен това ще ви освиркат.

Правила за движение и Полиция
Час и половина със скорост около 110 ни трябваха, за да започнат някакви признаци, че Истанбул свършва. Безкраен град, безкраен… Понякога ми напомня за планетата – град, която беше столица на Републиката в Междузвездни войни.

Само на едно място видях наистина спрели коли на червено – може би защото напречното (на зелено) движение беше наистина натоварено…

Правилата за движение: разликата между червеното и зеленото на светофара е, че на зелено може да мачкаш всички, които ти се изпречат, докато червеното просто значи да пропускаш тези, които ти идват отстрани ;) 

Полицията патрулира на постоянно включени буркани, на едно място „осветяваха” аварирала кола, да не се блъсне някой в нея, докато я качат на аварийния паяк. И въпреки, че реалните правила за движение, очевидно се различават драматично от писаните, в момента, в който се образува минизадръстване на едно кръстовище, се появи моментално един катаджия и го разчисти за минути. Иначе да не мислите, че ако сте без предимство, някой ще ви пуснете да минете? Това да не ви е София, където от доста време наблюдавам определно наличието на едно кавалерство към идващите от улиците без предимство. Тук никой никого не пуска, за сметка на това клаксонът е по-важен уред от мигачите.

край на част първа
Автор: Стойчо Димитров

No comments:

Post a Comment

Стокхолм през април и декември

Стокхолм е дом на прекрасни хора, страхотни гледки и град, който очарова. Градът е едновременно голям, но и много уютен, дори и крайните ква...