Един българин в Турция. Факти, случки, преживявания–част първа
В няколко поредни статии ще ви представя Турция отблизо. Ще прочетете за времето, парите, жените, пътното движение, въздуха, икономиката и още много. Всичко това с милото съдействие на Стойчо Димитров, колега блогър и любител на пътешествията, който споделя с нас своите впечатления от живота в Турция. Забавно, леко за четене, полезно и интересно!
Глава 1. ПЪТНИ ПРИВИЧКИ И ДВИЖЕНИЕ
 |
| улици, улици |
Да си пешеходец в Турция
За няколкото месеца престой в Турция, ставам свидетел на три инцидента с пешеходци – единия го блъснаха на тротоара, а другия лежеше насред платното покрит…
В качеството си на пешеходец в Турция веднага ще забележите колко културни и възпитани са шофьорите в България и в частност в София – аз като ви казвам, че Европейският съюз е най-доброто, което ни се е случило за последние 120 години, никой не вярва. Или с други думи: пазете се и внимавайте много като пресичате: като ви види да пресичате на пешеходна пътека, автобусът има навика да натиска газта и да се цели във вас, а колите освен това ще ви освиркат.
Час и половина със скорост около 110 ни трябваха, за да започнат някакви признаци, че Истанбул свършва. Безкраен град, безкраен… Понякога ми напомня за планетата – град, която беше столица на Републиката в Междузвездни войни.
Само на едно място видях наистина спрели коли на червено – може би защото напречното (на зелено) движение беше наистина натоварено…
Правилата за движение: разликата между червеното и зеленото на светофара е, че на зелено може да мачкаш всички, които ти се изпречат, докато червеното просто значи да пропускаш тези, които ти идват отстрани 
Полицията патрулира на постоянно включени буркани, на едно място „осветяваха” аварирала кола, да не се блъсне някой в нея, докато я качат на аварийния паяк. И въпреки, че реалните правила за движение, очевидно се различават драматично от писаните, в момента, в който се образува минизадръстване на едно кръстовище, се появи моментално един катаджия и го разчисти за минути. Иначе да не мислите, че ако сте без предимство, някой ще ви пуснете да минете? Това да не ви е София, където от доста време наблюдавам определно наличието на едно кавалерство към идващите от улиците без предимство. Тук никой никого не пуска, за сметка на това клаксонът е по-важен уред от мигачите.
край на част първа
Автор: Стойчо Димитров
Comments
Post a Comment