Търново само за мен!
06:30 - телефонът звъни. Рано е! Едвам отварям очи, но имам план - сутрешна разходка из старопрестолния Търново. Имам само два часа преди да поемем към Русе. След две мистични вечерни разходки е време да видя града по светло. Правя си кафе, дърпам завесите и застивам. За първи път от дни небето е синьо, а слънцето е в целия си блясък!
Тутакси забравям за кафето. Обличам се светкавично, преминавам като ураган през ресторанта, само за да разбера, че закуската не е готова, изпросвам си две сварени яйца и излитам.
Не вървя, а подтичвам по калдъръмените улици на стария град, който все още дреме. Стъпките ми са единствените, които нарушават тишината. Усещането е да си като в приказка, която сам си разказваш. Спирам се. Оглеждам се, случайно някой да не види моята лудост, и след като се убеждавам, че няма никой, започвам да скачам и да се въртя на място. Ех, думите, колко е трудно да се опише с думи усещането за пълнота и вдъхновение, причинени от един слънчев лъч, една празна улица и стара дървена пейка!
Минал е час. Градът вече се събужда. Появяват се хора, увити в собствените си мисли, незабелязващи приказната златна красота наоколо. Става ми малко тъжно и се замислям, колко често и на мен се случва да забравям да се радвам на малките неща. Все бързаме нанякъде, а спирането за кратко възхищение трае само минута.
Тръгвам към Царевец
От толкова време си мечтая да се върна на хълма и накрая това се случва. Пътят ме води все надолу и надолу. Внезапно пред мен се появява Царевец. Хълмът с църквата на върха му са облечени в чудна премяна от слънце, облаци и мъгла. Спирам се и се опитвам да си представя какво е било преди стотици години. Виждам болярите, облечени в тежки кожени палта, яздят гордо, тръгнали всеки по работа си. Румени болярки се сбират на шумни компании и кокетно поглеждат под вежди…подхилкват се и се чудят кой ще е техния избранник.
Царевец само за мен!
Влизам през парадния вход. Точно 9:00 e. Други туристи няма. Само аз и моите представи за отминалите дни.Опитвам се да си спомня подробностите от книгите на Фани Попова - Мутафова, но не успявам, толкова отдавна са прочетени!
Забравям за всичко и се оставям на слънцето и тишината да ме водят из Царевец, който е само и единствено за мен...и една котка!
Comments
Post a Comment