В далечината се чува тихият ромон на акордеон. Свечерява се и кафетата по улиците са пълни. Влюбени двойки се държат за ръце и се целуват под падащата нощ. Във въздуха се носи аромата на лято и любов. Любимите кадри от филмите за Париж се появяват пред очите ти и те карат да мечтаеш.
В един момент се събуждаш от хубавия сън и попадаш в нещо
средно между кичозен филм ( с проблясъци на гениалност) и новини за
задръствания по улиците. Париж, в средата на юли, те посреща с мръсните си
улици, задръстеното метро, тълпите туристи, огромните опашки, високите цени и
срутените очаквания. Съжалявам ако обидя някой влюбен в Париж, но за мен градът
се е превърнал в добре рекламиран продукт, който е загубил чара и идентичността
си. Красиви сгради, огромни булеварди, пълни ресторанти и никакъв дух…поне аз
не го усетих през това време от годината. Малките и артистични квартали като
Монмартр и Сите са се превърнали в места за продаване на храна и сувенири, а
Лувърът и Нотър Дам са толкова препълнени с хора, че ти се завива свят от
цялата какофония.
Наясно съм, че звуча негативно. Не бях така преди да отида там. Може и аз да съм сгрешила с огромните очаквания, но все пак кой не мечтае за романтичния Париж на Жозефина и мадам Помпадур? След първите моменти на не-любов направих усилие и приложих всички приоми, които обикновено прилагам:
- Отворих очите и душата си, за да позволя на града да влезне в тях;
- Опитах се да избягам от тълпите туристи, но за съжаление това трудно се случва в Париж по това време на годината;
- Разходих се из “Ил дьо Сите” – сърцето на града, но бързо избягах прогонена от поканите на викачите от заведенията.
- Опитах храната, говорих с хората, но Париж все още ме държеше надалеч!
За разлика от Рим, Барселона, които са също толкова големи и също толкова туристически, и които останаха завинаги в душата ми, Париж се превърна в поредното място, на което съм била. Всъщност подробен и много позитивен пътепис можете да прочете
прочетете тук: Париж пътешествие във времето.
Всичките снимки можете да видете във ФБ страницата ми
The possible travel page.
Моите WOW моменти в Париж
|
Париж от птичи поглед..... |
|
танцът на птичките |
|
в градините на Тюйлери |
|
кафене в Монмартър |
|
ресторантчета, за които всички мечтаем |
|
изкуство в Монмартър |
|
„Сакре Кьор“ (на френски: Basilique du Sacré Cœur, в превод свято сърце) |
Другата част от 200 снимки тук: the possible travel page