Къмпинг на река Арда. Маджарово!

Доста е неприятно след дълго гласене,  планиране и чакане, да ми пропадне някое интересно приключение. След дълги уговорки за четиридневна разходка из Северен Пирин, разходката за мен пропадна поради важна работна среща в събота. Но при условие, че има четири почивни дни просто нямаше начин да ги прекарам в Пловдив.

Няколко телефона…"Там ли сте?. ОК идваме." и в неделя рано сутрин, около 7:30, отново потеглих за Маджарово (много добра дестинация, когато всичко друго отпада). Разходката до Маджарово си заслужава ставането в 5:30. Заслужава си и трафика и 24 километровото шофиране по "Път в ремонт" (сега така нарича дупчестите участъци от пътя, които никога няма да бъдат ремонтирани). Как се стига до Арда и повече за Маджарово можете да прочетете на Късче от рая на 140 км от Пловдив

Да, рано сутрин около 6:00 е най-доброто време за планиране на преходи и разглеждане на забележителности. Приложено описвам какво ще видя, колко часа ще ходя, но както се случва последно време, плановете се объркват, но към по-хубаво.

Киснене в Арда!

След два часа път стигаме до палатковия лагер, организиран на едно от завойчетата на реката. Първото, което направихме, бе намиране на място за разпъване на палатката. Не че няма, но и тръни доста има, а и крави, или по-скоро техните ароматни следи, са в изобилие. Ние имахме услужливи съседи и ползвахме големи ножици за разчистване на тръните, чук, пирони…всъщност пирони не май не ни трябваха. След като си подсигурихме нощувката, стана време за разхлаждане.

Плуването в Арда си има своето очарование. Водата е чиста и леко студена, но много приятна, след като свикнеш. Влизането във водата пречиства осезаемо, особено ако сте претоварени в главата, като мен. На места има пясъчни участъци, на други е камениста, което е болезнено за крачката. Като цяло, ако има кой да притичва и да ти поднася коктейли, преживяването е повече от перфектно.

киснене в Арда

След като се намръзнахме подобаващо, си взехме едно от пластмасовите канута, които се отдават на място. Канутата ги дава Тим, симпатичен дребен англичанин, довян от някакъв незнаен вятър в България, който преживява от отдаване на канута и от организирането на водни турове по Арда. Тим говори български, макар и странен. Цената на кануто зависи от времето и разстоянието, което ще го наемете!

То май няма угодия. Студено във водата, топло над нея, абе мрънкала сме и това е. Идва момент, когато слънцето започва да те препържва, усещането, че се готвиш в собствените си сокове не е много приятно, така че дойде време да си намерим сянка под дърветата, растящи покрай реката и да подремнем около час-два.

Следобедните часове, са много подходящи за излежаване по гръб и бройкане на лешоядите, които се реят над нас.

време е за игри

Повечето хора са си отишли и пясъчния плаж е само на наш, наш, наш. Готиното на големите компании е, че винаги има някой, който носи занимания. Преди бяха карти и скрабъл, сега от багажниците се вадят стикове и топки за голф, летящи чинии и разни други занимателни и подвижни групови игри.

Лошото на палатките е, че няма кой да ти сготви и сервира и се налага да се оправяш сам, но при наличието на толкова мъже (тук заговаря жената в мен), участието на женски ръце е незадължително. Мъжете определено имат повече идея и творчество в приготвянето на храна върху огън! След вечерята идва времето на кротките приказки, взирането в огъня и броенето на звезди.

Ден втори

Рано сутрин, всички спят, няма кафе, мъка голяма. Време е за разходка до Маджарово. Хъм, за толкова малко градче, има 5 работещи кафенета. След второто кафе денят изглежда по-слънчев и по-приветлив.

В лагера нещастие - някакъв гладен куч е обърнал хладилните чанти и е изял всичката храна, дори и рибите увити във фолио. Чуват се реплики от сорта "М…..и гадино" и "Дано да не можеш да изакаш фолиото, мръсник такъв". В колата имам пакет обикновени „фафли”, които спасяват положението за малко! Оставяме основната група гладни мъже да си мрънкат, докато хапват вафли, а ние поемаме към един от близките каменни върхове, за да видим отблизо гнездо на лешояди.

Разходка до върха

Шестима сме и най-малката ни спътница, Мая, е само на годинка. Ентусиазмът, с който сяда в раницата, взима куклата и водата, е заразителен.

Мая е готова за кратка разходка

След кратко лутане да стигнем до основата на един от върховете, се озоваваме пред Емпайр Стейт Билдинг на Маджарово. В основата на каменната стрела нещата ми изглеждат трагични. Стръмно е, топло е (отново предприемаме изкачване в най-подходящото време точно в 11 на обяд), каменисто е. Все пак, кога пак ще ми се отдаде случай да видя лешояди отблизо, и поемам нагоре.

нашата цел

В интерес на истината изглеждаше по-страшно отколко беше. Нанагорнището е солидно, има кратки участъци, които трябва да се катерят, трънести храсти от време на време, но като цяло преходчето не е страшно.

нагоре

Стигнахме и до каменната ниша, за която предполагахме, че е дом на лешояди, но лешояди нямаше. Въпреки това не се разочаровахме, защото гледката от върха е…един път.Реката под нас се извива като огромна, сита змия, а лешоядите се реят над нас.

меандрите на Арда

Ох, вода, ох река. След този пек да се метнеш в хладните води на реката си е направо райско преживяване.

Кой ще донесе коктейлче?