Късче от рая на 140 км от Пловдив - Маджарово

Кратък урок по география 
Маджарово
В Уикипедия пише, че това е следващият най-малък град след Мелник. Това и аз не го знаех. Градът, такъв е от 1974 година, е в почти непосредствена близост до река Арда. Носи името на тракийския войвода Димитър Маджаров. Както пак пише в Уики-то дори има нос в Антарктика, който е кръстен на Маджарово. Брей....

Да си дойдем на думата
р.Арда
Това не е от тези постове за кратките неделни пътешествия, защото Маджарово и околността около него си заслужават, и изискват едно по-дългосрочно наслаждение. Не използвам думичката наслаждение напразно, напротив - представете си малко късче от рая на земята - представихте ли си го?
Не? 
Добре, ранна сутрин, месец май. Сутрешната маранята се носи над планината и меандрите на река Арда. Лешояди и орли се реят в небето над вас. Слънцето леко гали лицето ви, а денят ви предизвиква да откривате съкровища. Всъщност ако  се загледате в краката си има вероятност да намерите и полускъпоценен камък (кварц, коралит, оникс, ахат, аметист или яспис)- все пак се намирате на дъното на изгаснал вулкан.

Сега как е? 
Лично за мен, това е едно от най-изумителните и красиви места, които съм посещавала в България. Природата, реката, нещата, които можеш да правиш в околността са толкова разнообразни, че за около 100 км минаваш няколко културни, исторически и природни пояса.

Да плажуваш и лагеруваш на р.Арда
Ден събота - 11:00,  поела на път след поредния внезапен порив. Метнах една раница в колата и тръгнах за купон край река Арда. Къде отивам и аз не знам. До този момент не бях и чувала за Маджарово. Знам само че гоня Хасково и от там Маджарово. Като път, от Пловдив до Хасково -  78 км плюс още 65 от Хасково до Маджарово. *Има още един път и той е през  Кърджали.  До Хасково пътят е ок, въпреки джигитите, които си правят автомобилни състезания. След Хасково пътят е надупчен като швейцарско сирене, но пък много красив. По леки завои и през красиви местности се стига бавно, но неусетно до Маджарово. Тоест не точно до Маджарово, а до  купона, на който съм поканена. Мястото се намира както един приятел ми обясни "минаваш табелата "Граничен пункт"след моста вдясно, после вляво и по коларския път", за който е добре да имаш джип, а не Пежо 106, стигаш до реката. 


А до реката имате възможност да си разпънете палатка. Дори няма нужда да ходите до града, защото предприемчив человек е спретнал страхотно малко кръчме с гледка към водата и осигуряващ  всичко необходимо за едно безпроблемно лагеруване, разбирай бира и "кифтета". Дори и тоалетна си има, а това е много важно! Ако не сте по палаткуването в града се предлагат сносни стаи с цена 10 лв за легло (е сега може и да са малко повече)!

Лагеруването край реката, обаче, предполага всякакви условия да забравите гадните градове и просто да си почивате. Това, което можете да правите е: да плажувате, да се къпете - волно или неволно, както се случва на някои от нас, да се забавлявате, да пиете по бира, две, три, да наблюдавате биологичното разнообразие, (на територията на Маджарово може да наблюдавате 291 вида растения),

или просто да загризете някоя маргарита и да не правите нищо и така до следващия ден.

Неделя
Време е за обиколки. Природни и архитектурни паркове. 
6:00 сутрин над Маджарово
След цял ден мързелуване е добре и да  поразгледате наоколо. Докато сте тук имате възможност да видите един куп интересни места и неща. Купът включва: природни паркове, тракийски гробници и свещени места, средновековни крепости. 

Моите забележителности
Непосредствено до Маджарово се намира  Природна забележителност “Кован Кая” - единственият в България резерват за лешояди, като тук можете да наблюдавате особено редкия белоглав лешояд - един от 3-те вида, обитаващи парка. Ако имате късмет можете да видите царски орел или някой скален орел в полет.   
Резерватът е много добре организиран. Има подходящи упътващи и информационни табели. Пътеките са обозначени и обезопасени. Това, за което трябва да внимавате е да не настъпите някой череп останал от закуската на птичките.  Осигурени са места, от които можете да наблюдавате лешоядите и другите птици. 

След природният резерват поемете към село Долни Главанак и Тракийско мегалитно култово съоръжение “Кромлех”, намиращо се на 12 км от Маджарово. Наричат го още българския "Стоунхендж". Аз се опитах да усетя енергията в каменния кръг, неуспешно, но може би вие ще сте по-добри приемници от мен. До "Кромлеха" се стига по облагородена пътека с дължина около километър и половина, два. 


За да продължите по тракийската тема се насочете към  Тракийски култово-погребален комплекс “Глухите камъни”. За да стигнете до комплекса е добре да знаете, че преходът до мястото е  от около 5 км надолу и 5 км нагоре. Ако все пак не ви се ходят 10 км, но не сте готови да се прибирате, добър вариант за посещение е средновековната крепост до село Мезек.



Крепостта е доста голяма и е що годе реставрирана.Определено си заслужава посещението. Имате възможност да се разходите из вътрешността и. Дори можете да се качите на една от наблюдателните кули.  Ако имате развинтено въображение 100% ще чуете подрънкването на брони и цвиленето на коне. 

Другата забележителност в село Мезек, за крепостта трябва да завиете надясно в началото на селото,   е  тракийска гробница, която се намира по пътя за Свиленград, на излизане от селото.  Тази гробница е една от най-запазените, освен това е най-голямата и внушителна куполна гробница от микенски тип, на територията на България. 
Коридора на гробница - един от най-дългите
За съжаление, когато е открита, регионът е бил все още под турско управление и  част от намерените златни, бронзови и други артефакти се намират в археологическия музей в Истанбул. Един от най-популярните експонати на музея в Истанбул, е откритата в тази гробница бронзова статуя на глиган от средата на втората половина на IV век преди Хр.


  • Ако сте в региона на планирано посещение, можете да продължите да облагородявате мозъка и душата си с красиви гледки и чудеса на древната архитектура, но след тази гробница, аз трябваше да поемам назад към дома. За един ден успях толкова да видя и усетя, но тази пролет съм планирала последващо по-организирано и по-дълго посещение на региона. Като отправен източник за информация ще използвам предоставените в сайта на Маджарово упътвания за достигане на различните 





Comments

  1. От Алекс, който има проблеми с постването на коментар,

    "Там определено е най-доброто място да си преместя офиса за през лятото. При Иван-кифтето на "Арда бийч" има и безжичен инернет. Не е трудно да отхвърля нещо досадно от палатката, за да си удължа престоя там. Акустиката на плажа е много добра. Ще може да и се насладите ако на отсрещният бряг - високо в беседката се весели компания с китара, акодреон или гайда. Където и да сте усамотили няма начин да се чувствате самотни, но все пак не ходете сами.

    Вечер гледам да се уговоря с Тим - англичанинът (от Get Wild) даващ каяци под наем точно пред Иван-кюфтето. Независимо в колко е свършила вечерта, сутрин ставам рано и мога още по тъмно да влезна в реката. Обичам да греба първо нагоре. Срещу течението. Нали само мъртвите риби плуват по него. Истината е друга малко съм мързелив по природа и ми е по-лесно да се оправдавам с нея. Определено след това връщането надолу е по-лесно. Остава ми време да зяпам, да снимам или да завържа кратък разговор с някой покрай реката.

    Само за няколко часа нагоре надолу по реката се се виждат два коренно различни свята....

    Един завой по реката преди Инван-Кюфтето се намира „трамплина“ - много добро място за скачане в реката. Не обичам до там да ходя пеш по брега. Балканската ни селяние вилне с пълна сила дори там. Няма да ви описвам какво оставя след себе си „тираджията“ дожъл на почивка с каравана. Или копелдака дошъл с раница на гърба, които отдавна е забравил, че има цигари от тютюн, привиждащи му се самоизпразващи се ресайкъл бинове около стъблата на дърветата... Не е толкова страшно, със сигурност преувеличавам. Мен лично на такива места дори еднин фас на земята ме дразни. Мамка им.

    Регулярното изпускане на язовира покачва осезаемо нивото на реката и може да се спусна с рафта на Тим. Ако се разбера по от рано с орнитолозите или ако им занеса месо може да наблюдавм как се хранят лешоядите. Дори при разходка в гората се подритват полу скъпоценни камъни. Вдигането на които си заслужава единствено ако има кой им се зарадва истински, без да ти натяква че не са скъпоценни.

    .... Уф, че съм загори тенджера!"

    ReplyDelete
  2. Прекрасно място! Преди 2 години през март бяхме в с.Малки Воден,на брега на Ивайловградския язовир. Наистина си като откъснат от цивилизацията,но интересното е,че тя хич не ти липсва :)))
    http://www.facebook.com/album.php?aid=17674&id=1031963774

    ReplyDelete
  3. Да, в интерес на истината - тя цивилизацията, хич не ти липсва, когато си там. Макар, че както Алекс каза -добре е да имаш нет в палатката.

    ReplyDelete

Post a Comment

Popular posts from this blog

Стокхолм през април и декември

Около Уранополи - Гърция

Бяла Черква, Родопите