| Копенхаген |
Трета вечер в
Копенхаген. Студ,вятър и мраз, но това не ме спря да изпробвам своите
способности да се загубя из града. Сега си седя на топло, ям наподобяващата японска супа мисо със сьомга, опитвам се да размразя мозъка и си мисля
за това, което видях, почувствах и помирисах. Мисълта ми е като замразен
сладоледов шейк, но все пак тече в някаква посока, времето тук определено не е
за изнежената източноевропейка, в която съм се превърнала!
Това е второто ми
посещение в Копенхаген. Първото премина под мотото на търчане от място на място:
гарата, офиса, апартамента, офиса. Имах едни 3 часа да пообиколя из улиците, но успях да стигна до "Малката русалка" (Малката Русалка е доста малка...)
Този път имам
малко повече време, въпреки че отново съм по работа! Часовата разлика помага за
имането на време - 1 час назад. Разликата ми позволява 2 часа скитане преди
започване на работния ден (през това време датските ми колеги набиват педали,
за да стигнат до офиса).