THE POSSIBLE TRAVEL

Китното селце се намира близо до Габрово. Пътят до него е добър и много красив. Като разстояние от основните градове село Боженци се намира на 15 км от Габрово, на около 200 от София, а от Пловдив километрите са само 116. село Боженците

На около 130 км от Пловдив и на около 160 км от София, на 10 км от Троян е разположен  третият по големина в България манастир "Успение Богородично" или по-познат като "Троянски манастир". Манастирът е разположен в близост до река Черни Осъм и непосредствено до село Орешака. За ранната история на манастира няма достатъчно данни но се счита, че е построен някъде около 16 век.   Троянски манастир-вход

Отново е неделя и е време за разходки. Малко не ни се мислеше и се насочихме към една близка до Пловдив, и много красива дестинация - Сливодолското падало  (подробно описано къде се намира и колко време отнема. Не ни е за първи път, но всеки сезон този 55 метров водопад предлага по нещо различно. Този път стигнахме и до аязмото над водопада! Фоторазходка до Сливодолското падало В началото на пътеката

Най-неочаквана красота в 8:20 сутринта при -15 градуса. Няма нужда от много думи. Въпреки студа са все още усмихнати

Този път няма да използвам много думи, а ще показвам. Ако ви се чете, винаги можете да скокнете до тази страница - Пловдивски импресии Започвам с едно представяне. Това е Дара, която е при мен докато мама и се мотае из Гърция (кротко напомняне, че чакаме пътепис от Коринтския провлак.)  Най-големият виновник за тази прекрасна раздхока!   Пловдив!  Изглед от новия вход на Античния театър*!  * Театърът е разположен между хълмовете Джамбаз и Таксим. Въпреки, че е построен в началото на II век това е един от най-добре запазените до наши дни антични театри в света !

Посвещавам тази статия на Антон Христов, който ми напомни, че скоро никъде не бях ходила!  Последните два месеца, поради различни причини - организирането на спортната ни зала , обучения и други - се застоях сериозно в Пловдив. Тази неделя бе първата, в която ми се отвори възможност, да направя кратичко, но много красиво и вълнуващо пътешествие. Посоката - скалните ниши около село Ночево. Покрай писането на блога се сприятелих с Антон , който доста е пообикалял из района.Ппреди да тръгнем на пътешествието го помолих да ми прати инфорамация (с него си менкаме инфо за места и неща). Ето какво ми писа той:

Разходката пеш е само началото на приключенията тук. Незнам дали околността е рай за велосипедистите, но има доста пътеки и подходящи места за планинско колоездене. Тази година има и няколко кончета, които можете да наемете от конна база "Стела", разположена много близо до хижата. Горските ягоди и билките са също в достатъчно количество.

Джамия и православен храм в едно. Ето това е църквата„Успение Богородично”. И аз се питах „как е възможно един храм от ислямски да се превърне в православен”? Отговорът се оказа не толкова сложен и се намира на 1 час път с кола от Пловдив - в Узунджово, област Хасково. Църквата "Успение Богородично"

Еньовден - денят на билките и лятното слънцестоене, а по църковния канон е рожденият ден на Свети Йоан Кръстител. Преди да тръгна към село Борово, за да участвам в ритуала по посрещане на Еньовден, знаех само, че това е денят, в който се берат билки и е добре да се изкъпеш в утринната роса. Реших да не чета нищо предварително, за да не си пълня чашата с очаквания и нагласи… все пак за първи път щях да правя нещо толкова различно като посрещането на слънцето в ден, който се смята подходящ за добри и лоши магии. Сега когато съм обратно в Пловдив се поразрових из Интернет, много любимо мое занимание, за да намеря повече информация за празника и старите ритуали по неговото посрещане.

Село Борово Отново, за пореден път, започвам статия с възклицанието - Леле, какви места имаме в България . На 50 километра от Пловдив, петнадесет, от които са изключително гадни завои, откривам село Борово.  Малкото, сгушено в планината китно село, носещо името Борово (името идвало от факта, че в миналото на мястото на селото е имало гъсти борови гори), ме грабва на мига, в който го виждам. Още с влизането в селото ми прави впечатление, че то е изключително подредено, уредено и чисто. Къщите са спретнати, дворовете са цветни и красиви. Няма много хора и тишината се носи като лятна мараня. В Борово съм, за да посрещна Еньов ден , така както е било правено преди, според старите традиции. После разбрах, че се намираме и на седем километра от "Кръстова гора", но това някак си не ме вълнува, имам особено мнение за търговията с вярата, но това е друга тема!

Добре дошли!!!  Някъде към два следобед влизаме в село Яврово. Улиците са безлюдни, а усещането е сякаш селото е замръзнало в ранната пролет. Веещото се българско знаме от върха на селската кръчма ни убеждава, че селото живее и диша. Въпреки това тишината е неописуема, дори и селските кучета сякаш спят следобеден сън, и не си правят труда да ни залаят. Къщите са спретнати, а дворовете им са обсипани с цветя. Калдъръмените улици водят в различни посоки и се чудим по коя да поемем, но всички са толкова чаровни и подканващи, че няма значение къде ще отидем. Спирам се до чешмата направена в чест на Николай Хайтов и прочитам надписа: "Крила имат само тия, дето сърцето им иска да лети" - колко истински са тези думи, поклащам глава и продължавам нагоре по улицата. Достигам до паметника издигнат в чест на загиналите по време на Балканската война от 1912-1913 година. Спирам се за малко и се опитвам да разчета имената на падналите в бой войници. Оставам само две, три минути и ...

Когато за пръв път дойдох тук преди години се учудих как не съм знаел за това място, което е само на около 15 км от Стара Загора, градът, в който съм роден и съм прекарал немалка част от живота си. Всъщност бях чувал за името, и дори като дете май съм ходил там, но нямах никакви спомени. През 2005 г. един мой приятел реши да си купи къща там и отидохме да ми я покаже. Беше някъде началото на ноември, и се случи един мек и спокоен есенен ден, такъв какъвто природата в този край често предлага по това време на годината. От тогава мога да кажа, че това селце някак си ме плени и винаги след това с удоволствие съм ходил там когато имам възможност. Село Люляк е разположено на югозападния склон на недълбока долина почти в сърцето на Сърнена Средна гора. От всяко едно място в него изгледът е към отсрещния хълм, където всичко е покрито със зеленина, и зад който залязва слънцето всяка вечер. село Люляк Последно бях там наскоро в края на май месец, през един дълъг уикенд. Обикновено повечето х...

За пореден път се убеждавам, колко малко знам близките около мен интересни и прекрасни неща. Вчера например открих, че в Асеновград има палеонтологичен музей , а днес след месеци чудене най-после отидох до най-високия водопад в Родопите. Със своите 49 метра Сливодолското падало си е един впечатлителен водопад. Само на тридесетина километра от Пловдив, посока Смолян, Сливодолското падало се явява една чудна дестинация за  разходка извън града. Началото на пътеката се намира непосредствено след третия тунел по пътя Асеновград-Смолян, на около 6-7  километра след Бачково. Няма специално място за паркиране, но разширенията на пътя се ползват като своеобразен паркинг.

Ако все още се чудите какво да правите през празниците - елате до Пловдив и се насладете на спокойствието, хората и атмосферата на най-любимия и несравним град. Повече снимки от Пловдив, а и други места в новия ни проект PlovdivWeatherReport . Фонтана пред общината

Отново е неделя, отново сме в голямо чудене накъде да поемем и отново се запътваме към Пещера. След един бърз преглед на картата решаваме, че "Цепина крепост"  като дестинация звучи добре и се насочваме към село Дорково. Посоката е Пещера - Батак - Ракитово- Костандово - Дорково; Съществува и друг по-пряк път от Пещера към курорта св. Константин - Дорково, но ни казаха, че по този път има доста завои, дупки и е объркан, и ще се забавим повече. Ако сте на почивка във Велинград километрите до Дорково са само 16 .  Гледката от крепостта

Весели, тичащи, подскачащи и изглеждащи изключително щастливи - детската градина във фермата на Бяло Камъне!

За първи път чух за "Бяло Камъне" преди няма и месец, покрай един разговор относно събитие (летен лагер) организирано от " Ева Спорт ". Зачудих се какво е това чудо на 9 км от тракийската гробница в Старосел, която съм посещавала не един път, а никога не съм го виждала.  Местност в Средна гора ли е, село или хотел? Чудих се, чудих  и след многото чудене взех че запалих колата  отидох да видя това "Бяло Камъне" намиращо се само на 50 км от Пловдив. Сайта на Бяло Камъне*поне лично на мен, не ми вдъхна много доверие, но все пак дава някакъв ориентир какво може да се очаква от комплекса. В интерес на истината на живо Бяло Камъне се оказа туристически комплекс, който е направен учудващо добре.  Как се стига до там! От Пловдив до Старосел са 40 км , а до комплекса са още 12 километра. От София километрите до Старосел са 104 .  Пътят до Старосел е натоварен, дупки също има тук таме, но като цяло не е труден за шофиране.  След влизане в ...

Как да стигнете до Фотиново?  Село Фотиново се намира в Северозападните Родопи. Селото е много красиво, спокойно и чисто.  Като километри е:

Ето и още едно предложение за кратко приключение, е като е по-добро времето все пак. Пещера  "Снежанка" се намира на около 5 км. от град Пещера, който пък е на 42 км от Пловдив. Пътят не е натоварен и е доста приятен. При влизане в Пещера, няма как да се объркате защото табелите упътващи към пещерата са доста начесто. При достигане на разклона за пещерата имате два варианта:  Ако сте ентусиасти можете да оставите колата си в началото на пътя и да походите около 4 км до пещерата, като 3 от тези километри са по асфалтов път, а 900 метровата отсечка до самата пещера е горска пътека - облагородена. Прехода не е труден и дори и да не сте спортна натура и активен пешеходец, няма да е проблем да се качите до горе.  Ако все пак предпочитате да не се потите, имате възможност да стигнете на 900 метра от пещерата  с автомобила си  и да продължите пеша до самата пещера.  Работното време на пещерата е:  Целогодишно без почивни дни от 10:00 до 16:00 - зимно...

Преди няколко седмици, някой ми спомена за конна база разположена недалеч от Пловдив, и което е най-важното, че е в полите на планината и предлагат езда през пресечени терени.   Някой ще се се запита, добре де при наличието на конни бази на няколко километра от Пловдив къде си тръгнала?  И отговорът е - да има хубави бази до Пловдив, но те не предлагат това, което аз търся, а именно езда в планината. Докато живеех в София- яздех. Не всеки ден, но се случваше поне два пъти в седмицата. Най-хубавото на цялото нещо беше, че не яздех на манеж, а из Витоша. Когато се върнах тук, това ми липсваше и за това предприех това кратко пътешествие в търсене на  Wild City.