THE POSSIBLE TRAVEL

Централният площад на Норчия Ранно утро. Отварям очи и се осъзнавам, че отново съм в любимата Италия - L a Bella Italia . Скачам в дрехите и слизам към фоайето на хотела. Въпреки че е около 7 сутринта, и за мое най-голямо щастие, един любезен господин е дежурен и с радост ще ме обслужи." Бонджорно " -  кима той и ме пита дали искам нещо.  "Естествено, че искам" - си мисля аз, "в Италия съм, сутрин е и имам огромна нужда от кафе". " Uno cappuccino " -  смоталявам бързичко и сядам в очакване на дозата си щастие. Ах, първата глътка е неземна. Нямам идея какво му баят на капучиното тук, но винаги става идеално. Изпивам първата чаша за около 30 секунди и си поръчвам втора - пристрастена съм, няма спор. На втората чаша капучино отделям по-голямо внимание и я изпивам бавно и с удоволствие. Уф, как лети времето. Вече е 8, а аз имам само два часа преди започването на обучението. Време е да поразгледам къде точно се намирам.  

Спомените са хубаво нещо. Понякога весели, романтични, друг път тъжни, но винаги идват неочаквано и за да ни припомнят нещо. Изскачащата тапа от гърлото на бутилката червено вино ме препраща в Тоскана . Оставям всичко, което правя, и се качвам на вълната на вдъхновението и спомена. Лозовите листа са жълто-червени. Гроздето и маслините са готови за беритба. Слънцето покрива полята, древните замъци и подредените градини с топла милувка. Есента в Тоскана е нещо несравнимо и неповторимо. Най-великият художник на земята - майката природа - за пореден път сътворява шедьовър от цветове, миризми, пастелни тонове и мистични мъгли. Загубена в Тоскана

Не мога да се начудя защо Падуа не е толкова популярна дестинация, като Верно например? Дано не разгневя някой пак с това изказване, но за мен Падуа има едно особено очарование, което е много по-истинско от това във Верона (там тълпите доста развалят усещането). Трябва да отбележа факта, че градът е една от сериозните културни и артистични дестинации в Европа, а това явно се пропуска. В църквите на града могат да се видят работи на Мантеня, Донатело и Тициан , а фреските на Джото в параклиса  Scrovegn са най-ярката звезда в тази плеяда. Споменавам църквите, защото в Италия те са безкраен източник не само на духовни, но и на културни преживявания. !!!! Падуа е само на 40 км от Венеция и ако сте за повече дни в Италия, няма да сбъркате ако отделите поне ден за Падуа.  

Неочквано се препънах в  красотата на стария град ... останах без дъх. Влюбих се - просто ей така; Bergamo Alta е място за посещение с любим човек. Това е място за дълги любовни следобеди, късни мързеливи сутрини, за леки романтични разходки из древните улици.  Толкова много красота и спокойствие, концентрирани върху малкото пространство, наречено Città Alta. Тесните калдъръмени улички водят към очарователни скрити площади, стълбища и балкони, покрити с цветя. Китните кафененца, закътани по сенчестите ъгли на къщите, примамват с обещания за омайно кафе и вкусни пастички. Църквата, облечена в розов мрамор, привлича погледа и предизвиква възхищение. Мекото есенно слънце обсипва сградите и малките площадчета с една особена светлина.

В Уикипедия е дадено следното определение за балкон: Балкон е архитектурна форма, която представлява издадена навън от сградата платформа, ама че сухо описание , оградена с парапет или друга преграда.  Сигурно се чудите защо ви  занимавам с въпросната архитектурна форма? Всъщност поради няколко причини: 1. Балконът е един от любимите ми обекти  за снимане; 2. Досега не съм намерила причина да включа този архитектурен елемент в статиите си.  3. Защото ще се получи една по-различна и интересна презентация на местата, които съм посетила. 1. Започвам, естествено, с най-известния балкон в света - този на Жулиета. Из "Ромео и Жулиета" - второ действие, втора сцена  Една съвременна Жулиета  Но стой, каква е тази светлина, която от прозореца изгрява? Той изток е, а Жулиета — слънце! Изгрей, о, слънце, и надвий луната, която и така е побледняла, защото си по-хубава от нея! Щом толкоз ти завижда, нейна жрица недей да бъдеш вече — тя те кара ...

От "Пиазале Рома" до о.Мурано, ни отнема около 40 минути с вапорето. Минаваме по Гранд Канал, след което завиваме по Канарегио канал. Тази водна разходка из Венеция отново ни кара да затаим дъх и да извадим фотоапаратите, но само за няколко снимки, след което ги прибираме и се оставяме на самото пътуване.  Вълните тихо се разбиват в кила на лодката, а слънчевите лъчи срамежливо се показват иззад облаците. Радваме се защото прогнозата е за дъжд и, въпреки че сме добре екипирани се надяваме на слънце. Заобикаляме Венеция и се насочваме към о. Мурано, известен още като островът на стъклото. Пътьом преминаваме през  о .Сан Мишел ,  в последствие разбираме, че от 1826 година, след "здравословен" декрет на Наполеон - мъртвите да се погребват далеч от живите, това е   гробището на Венеция. Освен венецианците, които си "почиват" тук на Сан Мишел са  погребани Стравински, Езра Паунд и Сергей Дягилев. *Ако ви се разхожда из гробищен парк, в търсене на д...

Няколко пъти започвах тази статия и няколко пъти спирах, а в представите ми Венеция се появява като една красива, но застаряваща куртизанка с размазан грим, раздърпани дрехи  и подложена на постоянен тормоз от нейните почитатели. Обичана, възхвалявана, но стъпквана, омърсявана и използвана. Въпреки смесеното чувство на тъга и съжаление, аз също се възползвах от нея и от нейната красота.  С години мечтаех за Венеция и в представите ми градът винаги е бил чист, празен и магнетичен, като добре направена картичка. За съжаление успях да усетя магията на Венеция само в няколко кратки мига разхождайки се из нейните задни улички, скрити площадчета и малки градинки, които са като паралелна вселена на шумните, задръстени от снимащи и пазаруващи туристи квартали "Сан Марко" и "Риалто".  Ако се оставите на импулса и се  шмугнете в първия тесен проход, който се изпречи пред вас, ще се озовете пред неподозирани места, а лабиринтът от улички и тесни проходи между висок...

Когато чуеш Рим първото нещо, което си представяш е Колизеумът. След това в съзнанието изникват отбор римски войници, а ако си внимавал в час по история ще се запиташ " И ти ли Бруте? ", което с всичка сила може да е валидно и за тази поредна римска статия. Рим си заслужава  всички суперлативи, които се изговарят и изписват за него, но има моменти, в които ти идва повече .  Другата страна на нещата!  Представете си слънчев прекрасен ден, птичките пеят, а вие сте в Рим. Обстановката ви кара да подскачате от радост. Запътвате се към Колизеума и бам....първото, което виждате са огромните тълпи от хора чакащи на опашка. За да украсят картинката, едни чернички индивиди, ви продават "маркови" чанти, а съвременни римски войници ви подвикват да отидете да се снимате с тях. Да, слънчевата обстановка, малко се заоблачава, но... За да се заоблачавате прекалено често докато сте в Рим, бъдете подготвените, че тълпите не са само около Колизеума, всъщност тълпите са навсяк...

Скъпо ли е в Рим?  Отговорът - зависи. Зависи  от това какви са твоите определения за скъпо и евтино и с какъв бюджет си тръгнал. Зависи и от това какво си решил да правиш в Рим. Лично на мен ми се струва, че някои неща са на доста по-добри цени от колкото в България - като луксозната бяла козметиката например. Всъщност ето го и моя кратък ценови преглед:  BEVANDE - (напитки)  Страхотно капучино можете да си намерите от 0.90 цента до 4,50 евро и нагоре. Цената зависи от местоположението на кафенето, в което пиете кафе.  Добър заместител на кафето са:   Poccet coffee Ferrer (1,23 евро за 3 бонбонки)  - страхотни шоколадови бонбони пълни с кафе, които са чудесни за спешни случаи на кофеинова недостатъчност.    Чаша вино може да ви струва от 2,50 евро. З а същата цена можете да си купите бутилка вино от супермаркета (трябва да сте наясно, че за тази цена виното не е нещо особено). Бутилка Мартини Бианко ще ви струва около 7,90 евро , пак ...

Трудно е да се пише за Рим, с всичките тези книги, филми и статии от знаменити пътеписци,  особено ако искаш да е интересно на вярната ти читателска аудитория. Преди да започна този пост си направих експеримент -  пуснах едно търсене в Google и резултатите за Рим са 79 000 000 и това само на английски, но какво пък няколко милиона статии за Рим няма да ме уплашат. И така: Ако имате само два дена в Рим ви препоръчвам да не пропускате: Да се помотаете около Колизеума . Ако ви се снима с римски войници, накичени с  модерни часовници и говорещи по I- phone, сега е времето. Някои са доста космати, а това се разбира, защото са се постарали костюмите им да са автентични и крачката под римските полички плачат за кола маска. 

Орвието е се намира в областта Умбрия - на  около 100 км от Рим  и на около 180 километра от Флоренция, което го прави удобна дестинация за посещение, като част от еднодневна екскурзия или за по-дълъг престой.   карта на града

Легендата за Сатурния гласи следното:   Бог Сатурн , уморен от постоянни войни между човеците, изпратил гръмотевица на земята, с която сътворил вълшебен топъл извор, с който да омиротвори човечеството.  Като се замисля.....май не е успял..., но това е само защото много малко хора са чували за този чудотворен извор. 

Тоскана събрана на едно място. Това е San Gimignano. 

Чаровно ресторантче Ако говорим за лични предпочитания лично на мен Сиена ми хареса повече от Флоренция. Градът е някак си  по-топъл и уютен. Вероятно защото е из граден  от тухли в по-голямата си част. Изградената от мрамор Флоренция е много красива, но някак си по-студена.  Изобщо всичко в Сиена ме въодушеви много повече от нещата, които видях във Флоренция. Катедралата  е много по-красива. Старият град е много по-интересен. За съжаление  количеството хора е същото.  !!! Старата част на Сиена е пешеходна, поне в по-голямата си част. Паркирането в самия център е доста трудно и сериозно по-скъпо. Разликата в цените на час достига до 1 евро.  Ние паркирахме на една произволно избрана улица  и това ни реши проблемите. Разходка из Сиена - моите десет предложения

От Рим до Флоренция е магистрала и се стига за около 3 часа, нормално каране, софийски стандарт, който според италианският стандарт на каране си е направо неприлично бавен. В зависимост от целта на вашето посещение във Флоренция – музеи или разходка из града, всеки един добър пътеводител ще ви свърши работа. Лично аз харесвам тези на „ Eyewitness travel” - TOP 10 , в случаят  Florence&Tuscany . Флоренция е  градът на „Давид” на Микеланджело и „Раждането на Венера” на Ботичели, и не само. Все пак  Флоренция се счита за люлката на ренесанса и има много за разглеждане. Ако сте отделили само ден за Флоренция (един ден не стига) не пропускайте: - Да се разходите по улиците на  града (Внимавайте къде паркирате, там сериозно вдигат коли и глобите са солени. В неделя за „синя зона” не се заплаща); - Да посетите Duomo – католическата църква и другите сгради около нея;

Шу, Прегледах влаковете, но трябва да решим дали ще прекараме пет дена само във Флоренция или ще обикаляме из Тоскана. Ако обикаляме из региона  предлагам да се настаним в тази вила .  Пет нощувки  ще ни излезнат по 35 евро на човек.  Цената за една седмица е 350 евро. Вярвам,  че мога да се договоря да ни я смъкнат малко. Вилата е почти в центъра на региона и от нея можем да достигнем бързо до Сиена, Пиза и другите градчета, които искаме да разгледаме.  Линкът е от страницата с картата, за да видиш на колко километра сме от разните му там забележителности. Ако решим да не наемаме автомобил и се придвижваме с  влак ще ни струва по 40 евро в посока. Естествено за обиколките из региона ще добавим и цените за автобусните билети.  Другото.....трябва да тръгнем на 22.10 от Флоренция и да прекараме ден в Рим, но един ден за Рим е крайно недостатъчен. Сметката за разходите за транспорт из Италия ще изглежда по този начин: Летище "Фиомичино" „Термини”...

През 2009 ходих до  Италия цели 4 пъти: Милано, Тоскана, региона около Венеция, Рим, исках и още да се връщам там, но годината взе че свърши. Успях да посетя доста забележителности, но съм пропуснала някой доста интересни места.  В линка, който споделям са описани 10 интересни места, които обикновено биват пропускани от туристите. Top Ten Overlooked Sights in Italy | Matador Travel Италия бела Италия.Много мога да изговоря и изръкомахам, когато започна да споделям впечатленията си за Италия, но дори няма да започвам. Ще трябва да го оставя за друг път.

В пълен блясък София-Милано От нетърпение не можах да спя. Станах в 4:00 и в 5:00 вече бях на Терминал 1 на летище София.  Имах два часа преди полета и се чудех какво да правя. Зарязаната техника ми липсваше, но за сметка на това имах моя „тефтер за пътешествия”, в който събирам всякакви артефакти: касови бележки, билети за музеи и превозни средства,  карти и всичко което ми се стори интересно. Прекарах двата часа пишейки за себе си, за нещата, които чувствам, за нещата, от които бягам, за нещата, които искам и така до момента, в който извикаха полета и започна истинската част на моето пътуване.