Skip to main content

Posts

Showing posts from March, 2011

Пешеходни пътеки и почти никакви хора - Загори, Северозападна Гърция

Ферибота се тресе и гъргори, явно с идеята да стане втори Титаник. Поклаща се ту наляво, ту надясно, а съставните му части лекинко подрънкват при сблъсъка. В главния салон мирише на прегоряло мляко. Пътниците, почти не си говорят в очакване по скоро да стигнем брега.  Спокойно е, въпреки внезапното спиране на двигателите на "ферито" и кратката суетня докато тръгнем отново. Спокойно е не само на кораба, но и в моята глава. Цялото пътешествие изпразва главата ми и няма мисли за хора, работа или проблеми. Това което имаме в момента: идеите, фотоапаратите, колата и малкото пари, които остават, е достатъчно. Всеки ден различно място избрано по неведоми причини: първо беше Метеора, после Корфу, сега обратно към Игуменица, а от там накъдето повее вятъра. 
Монодендри, областта Загори (Monodendri - Zagori) Снощи бях малко намусена и нацупена, поради малкият бъг наречен вина поради висяща работа, но днес вече съм доста по-добре, Мога да наваксам изоставането в  събота и неделя. "Защ…

За света около нас

Някак си внезапно и на шега се роди нов блог. Plovid weather report. Идеята на блога, както е написала Елена - главният идеолог,  е да стопяваме дистанциите между нас и да споделяме света, който ни заобикаля.

Ние, които се явяваме съавтори на блога живеем в различни градове,села и държави. Всеки ден публикуваме по една снимка, която отразява не само времето (метеорологичното) около нас, но и диханието на заобикалящата ни среда!
А като се замисля, за мен този блог е и вдъхновение да погледна с различни очи на любимия град!

Тези прекрасни коне!

Весели, тичащи, подскачащи и изглеждащи изключително щастливи - детската градина във фермата на Бяло Камъне!



Почивка, езда, походи, история и още много - Бяло Камъне!

За първи път чух за "Бяло Камъне" преди няма и месец, покрай един разговор относно събитие (летен лагер) организирано от "Ева Спорт". Зачудих се какво е това чудо на 9 км от тракийската гробница в Старосел, която съм посещавала не един път, а никога не съм го виждала.  Местност в Средна гора ли е, село или хотел? Чудих се, чудих  и след многото чудене взех че запалих колата  отидох да видя това "Бяло Камъне" намиращо се само на 50 км от Пловдив.
Сайта на Бяло Камъне*поне лично на мен, не ми вдъхна много доверие, но все пак дава някакъв ориентир какво може да се очаква от комплекса. В интерес на истината на живо Бяло Камъне се оказа туристически комплекс, който е направен учудващо добре. 
Как се стига до там! От Пловдив до Старосел са 40 км, а до комплекса са още 12 километра. От София километрите до Старосел са 104.  Пътят до Старосел е натоварен, дупки също има тук таме, но като цяло не е труден за шофиране.  След влизане в  Старосел, поемате в посока към Т…

Истории събрани около реставрацията на Преображенският манастир - Велико Търново

Re:The Transfiguration Monastery Sent at 2:09 PM (GMT+03:00). Current time there: 3:17 PM.
Изпращам ти някои от моите писаници. Те са част от книга, която бях започнал за манастира, но за  която така и не ми остана време да довърша.  Разбира се има още много неща които могат да се добавят - но все пак гледах да се огранича - избери това което ще ти е нужно. Историята я няма още публикувана - все още ползват стари комунистически писаници, голяма част от които не са верни:
че манастира е построен на ново място на 400 метра от старото такова; че църквата е била строена наново което не е вярно; че е бил болница за руските войници - също не е вярно имало е палатки до манастира; че е бил скривалище за Васил Левкси, Матей Миткалото и кой ли още не - да посещавали са го няколко пъти но не са се крили там....; супер интересни истории за Кольо Фичето и т.н. но - ако се организираме някой ден както трябва може да излезе хубава книгаP.S. Поздрави отец Архимандрит Георгий от мен л…

Задължителна дестинация за всички почитатели на красивото и българското - Преображенският манастир - Велико Търново

Малко или много повечето от нас са минавали през Велико Търново и са разглеждали Арбанаси, Царевец, църквата 40 Великомъченици, Археологическият музей, но много малко от нас или поне аз, никога не съм стигала до  Преображенският манастирза който научих преди две години покрай мой приятел - Симо, който отговаряше за изпълнение на проект за реставрация на манастира. Той ми разказа такива чудни истории за манастира и архимандрит Георги, че желанието да посетя манастира е огромно (и се чудя как не съм отишла още до там). С тази статия освен себе си ще се опитам да вдъхновя и вас за посещение на Преображенският манастир, а покрай него и другите забележителности на Велико Търново. 

Приключения в Рила

Не си спомням кой точно даде идеята, но определено си спомням колко радушно я приехме всички. Толкова много искахме да видим Рилските езера.


Най-високата точка на о.Корфу

Как да стигнете с кола Следвайте основният път на излизане от Касиопи, докато стигнете бензиностанция на Еко, която ви се пада от лявата страна. От дясно ще видите офис за туристическа информация. Табелите, за които трябва да следите са: Loutses и Old Perithia. Веднага след бензиностанцията трябва да завиете наляво и до следвате табелата New Perithia, минавате през селото и продължавате да следвате табелите към "Старата Перития. Селото е разположено високо в планината или по-точно на 904 метра и се явява най-високата точка на остров Корфу. Пътя има доста завои, но не е натоварен и няма да имате проблем да стигнете до върха. 
Ако не за друго посещението си заслужава, за да се опитате да усетите или да видите някой призрак. Селото е основано през 14 век от бягащото от пирати население живеещо по бреговете на острова. Почти 1500 човека са обитавали селото, имало е 8 църкви, училище, полицейско управление и дори съд. Сега обаче селото е изоставено и единствените постоянни жители са приз…

Трикове за безпроблемно пътуване с нискотарифни авиолинии

Седях и си мислех, после само си седях, но докато успешно го правих, седенето имам предвид, ми хрумна идеята да опиша някои полезни трикове за пътувания със самолет и в частност за пътуванията с нискотарифните авиолинии. Триковете са лично прилагани от мен, така че няма алабалистики. 
1. Как да постигнем ниска цена за самолетен билет?  Разсъждавала съм веднъж върху темата, така че няма да се повтарям.

Палеокастрица, Корфу

Най-после слънце. След като снощи ни заваля за 238 път, днес не е капнала нито капка дъжд. Палеокастрица се оказа едно чудно красиво място. Наниз от сини заливи, зелени поляни, маслинови горички и имения във венециански стил. Слънцето, лекия полъх на вятъра и синият цвят на морето омесиха магията на мързела,  и се озовахме на плажа с по бира в ръка  пробващи водата: първо с едното пръстче, а после без да му мислим повече директно се цамбурнахме в морето. Учудващо като за месец октомври водата си беше много поносима. 

Зимни водопади - село Фотиново

Как да стигнете до Фотиново?  Село Фотиново се намира в Северозападните Родопи. Селото е много красиво, спокойно и чисто.  Като километри е:

Градината на боговете - остров КОРФУ

Метеора и неговите зелени хълмове са вече зад гърба ни. Борейки се с картата и пътеводителя се опитваме да решим накъде да поемем: Мецово (областта Загори, Делфи или Корфу. Внезапно виждаме отбивката за Мецово и правим рязък завой към него последван от рязко спиране в чудене дали все пак Мецово е добро решение при всичкия този дъжд. Хвърляме  ези - тура последвано от неразрешен обратен завой и окончателно поемаме към Корфу - "Градината на Боговете". 
Магистралата е като от рекламна брошура за магистрали. Права, нова, не натоварена. Броим тунелите някои от които с дължина над 7 км.  За два часа стигаме Игуменица. Хващаме ферибота в 17:32 - буквално в последния момент. Цената на билета - 9 евро на човек и 38 евро за лек автомобил (в едната посока). Изгасяме колата, споглеждаме се и започваме да се хилим. Какво пък нали сме на приключение.  Пътуването трае около час и тридесет минути, през който имаме време да си изядем носените от Каламбака гироси, да изпием по една топла бира…

Нямаме резервации, имаме само посока - част II - Метеора

След бурно шумната вечер на съседите, направо изскачаме от не особено тихият ни хотел. Нощното безсъние е предизвикало зверски глад и първата ни мисъл е ядене. Още от предната вечер сме  набелязали едно малко заведение предлагащо "гироси" и след като хвърляме багажа в колата се запътваме натам. Не мога да избера суперлатив, който да е достатъчно суперлативен, за да опиша това неземно, мазно и вкусно блаженство, което в последствие се оказа и  особено зареждащо с енергия, като гориво най-висок октан.
Манастири Първият манастир, който посещаваме е св. Варвара. Преди да поемем по стълбите към самия манастир се спираме, за да осъзнаем къде сме точно. Заобиколени  от извънземни на вид скали, покрити с толкова зелен мъх, сякаш изваден от Изумруденото кралство на Оз. Взимаме стълбите до входа на манастира  почти на бегом и горе спираме... вцепенени.


- "Няма такова нещо на земята" промълвявам аз и се вторачвам в заоблените зелени форми. 

Един българин в Катар

Катар - първи миризми и впечатления Навсякъде в Катар те облъчва американски стандарт. Големи улици (някои с по 4 или 5 платна в едната посока), американски автомобили, американски храни по магазините, американските fast food заведения и какво ли още не.

Нямаме резервации, имаме само посока - Каламбака

"Ехааа, поредното приключение и пътешествие". Много се радвам на спонтанните си решения, когато не му мисля много, много. Оставям преценките и въпросите  "кой", "какво" и "как" за някой друг път. 
Всичко започна с един телефонен разговор:  - "Алекс, какви са ти плановете за уикенда?" - "Ами нямам такива" - казва Алекс - "Какво ще кажеш тогава да направим един Метеор, така и така сме го запланували отдавна?"  - "Хъм, кога тръгваме?" - пита той. 
Друго не ми трябва. Стягам багажа за няколко часа, отивам на партито, на което съм поканена от седмици и в десет на следващата сутрин поемам към София.  В 12:30 Алекс ме взима от спирката пред хотел Плиска и поемаме към Гърция.