THE POSSIBLE TRAVEL

над село Бачково Бас хващам, че много малка част от пловдивчани, а и от посещаващите Бачковски манастир, са спирали в самото селото, за да го разгледат. Някак си все няма време в бързане да достигнем по-интересните дестинации: Бачковски манастир, кръчмите около Бачково или Пампорово. (Това като че ли е разбираемо, защото в интернет информацията за селото е в рамките на 3 реда).  На пръв поглед Бачково е типичното планинско село – централен площад, кръчма, река, рушащи се къщи. Но все пак трябва да се знае, че селото съществува  от 1062 година , тоест около 20 години преди създаването на Бачковския манастир. Името му идва от турската дума "бач", което означава пътен данък. Този данък се плащал, за да преминеш пътя , който води за Смолян. (Като се замисля, хората от селото пак могат да си печелят от този данък, защото пътят продължава да е много популярен). В момента селото има не повече от 300 жители.

За пореден път се убеждавам, колко малко знам близките около мен интересни и прекрасни неща. Вчера например открих, че в Асеновград има палеонтологичен музей , а днес след месеци чудене най-после отидох до най-високия водопад в Родопите. Със своите 49 метра Сливодолското падало си е един впечатлителен водопад. Само на тридесетина километра от Пловдив, посока Смолян, Сливодолското падало се явява една чудна дестинация за  разходка извън града. Началото на пътеката се намира непосредствено след третия тунел по пътя Асеновград-Смолян, на около 6-7  километра след Бачково. Няма специално място за паркиране, но разширенията на пътя се ползват като своеобразен паркинг.