Всъщност тази статия не е за красотите на Стара Планина, или невероятните гледки от върховете Амбарица и Добрила. Това е статия, въпреки че е трудно да призная, че съм подходила с доста високо самочувствие, статия, в която ще споделя откритията, които направих за себе си по време на 3- часов преход, в центъра на високопланинска гръмотевична буря, която от дъжд премина в градушка.
- Разгледах няколко блога, описващи преходите и околността. Прилежно си записах какво трябва да видим, колко часа отнема и в каква посока е;
- Проверих времето в сайта на хижата, там пишеше слънчево с възможни превалявания. Доколкото си спомням никъде не пишеше - уважаеми туристи без опит, ще вали град и ще има гръмотевична буря;
- Екипировката е добра: всички са екипирани със сравнително висок клас обувки, якета, раници, спални чували и т.н
- взели сме си храна, вода, бира (това е много важно), абе, общо взето всичко ни беше наред, не би било редно нещо да се обърка. Обаче се обърка, от приятна разходка в планината, в търсене на проходната пещера "Маркова дупка" се оказахме в ситуация да не знаем какво се прави, ако попаднеш в буря с гръмотевици и светкавици, няма къде да се скриеш, и на всичкото отгоре си до глезените във вода.
След сериозно подтичване по стръмни пътеки и буйни потоци образувани от дъжда, благополучно стигнахме до хижата, мокри до кости, увесили носове, но все пак доволни, поне аз, че попаднахме в подобна ситуация, която сама по себе си не е крайно тежка, но те навежда на много полезни мисли.
Имало тибетска поговорка: - "Помоли планината да те приеме с радост и да те изпрати с добро" - подслушах я от съседната маса, докато седях в механата на хижа Добрила и се опитвах да се сгрея с поемане на големи количества узо. Поговорката ме накара да извадя тефтера и химикала и да започна да нахвърлям изводите си от разходката в студения дъжд: