С отношение към планината

Може да си мислиш, че много си ходил, много си видял, много си преживял и дори да пишеш блог за приключения и пътешествия, и в крайна сметка да се окаже, че си в небрано лозе. Естествено визирам себе си и последното си "приключение", което се превърна в такова поради незнание, което доведе до лоша подготовка и планиране.

Всъщност тази статия не е за красотите на Стара Планина, или невероятните гледки от върховете Амбарица и Добрила. Това е статия, въпреки че е трудно да призная, че съм подходила с доста високо самочувствие, статия, в която ще споделя откритията, които направих за себе си по време на 3- часов преход, в центъра на високопланинска гръмотевична буря, която от дъжд премина в градушка.

Докато ме валеше дъждът, а после и градушка, сред гърмежите на гръмотевиците и отблясъците на светкавиците, подтичвайки започнах да премислям, какво точно сгрешихме при планировката на този поход. Започнах да си изреждам наум какво съм проверила и какво съм направила:

- Разгледах няколко блога, описващи преходите и околността. Прилежно си записах какво трябва да видим, колко часа отнема и в каква посока е;

- Проверих времето в сайта на хижата, там пишеше слънчево с възможни превалявания. Доколкото си спомням никъде не пишеше - уважаеми туристи без опит, ще вали град и ще има гръмотевична буря;

- Екипировката е добра: всички са екипирани със сравнително висок клас обувки, якета, раници, спални чували и т.н

- взели сме си храна, вода, бира (това е много важно), абе, общо взето всичко ни беше наред, не би било редно нещо да се обърка. Обаче се обърка, от приятна разходка в планината, в търсене на проходната пещера "Маркова дупка" се оказахме в ситуация да не знаем какво се прави, ако попаднеш в буря с гръмотевици и светкавици, няма къде да се скриеш, и на всичкото отгоре си  до глезените във вода.

След сериозно подтичване по стръмни пътеки и буйни потоци образувани от дъжда, благополучно стигнахме до хижата, мокри до кости, увесили носове, но все пак доволни, поне аз, че попаднахме в подобна ситуация, която сама по себе си не е крайно тежка, но те навежда на много полезни мисли.

Имало тибетска поговорка: - "Помоли планината да те приеме с радост и да те изпрати с добро" - подслушах я от съседната маса, докато седях в механата на хижа Добрила и се опитвах да се сгрея с поемане на големи количества узо. Поговорката ме накара да извадя тефтера и химикала и  да започна да нахвърлям изводите си от разходката в студения дъжд:

село Люляк, Сърнена Средна Гора

Когато за пръв път дойдох тук преди години се учудих как не съм знаел за това място, което е само на около 15 км от Стара Загора, градът, в който съм роден и съм прекарал немалка част от живота си. Всъщност бях чувал за името, и дори като дете май съм ходил там, но нямах никакви спомени. През 2005 г. един мой приятел реши да си купи къща там и отидохме да ми я покаже. Беше някъде началото на ноември, и се случи един мек и спокоен есенен ден, такъв какъвто природата в този край често предлага по това време на годината. От тогава мога да кажа, че това селце някак си ме плени и винаги след това с удоволствие съм ходил там когато имам възможност. Село Люляк е разположено на югозападния склон на недълбока долина почти в сърцето на Сърнена Средна гора. От всяко едно място в него изгледът е към отсрещния хълм, където всичко е покрито със зеленина, и зад който залязва слънцето всяка вечер.

село Люляк

Последно бях там наскоро в края на май месец, през един дълъг уикенд. Обикновено повечето хора прекарват такива почивки във възможно най-комерсиалните и набедени дестинации, като например Банско или Рибарица, пътувайки доста километри в трафик, и набивайки се заедно с още стотици и хиляди хора на едно място. Други избират Гърция примерно, което не е лошо по принцип, но пак си част от една менажерия и лудница общо взето. Аз лично не си падам по такива неща, и затова реших, че ще отида за няколко дни до Люляк. А и какво по хубаво нещо да си през май месец в село, което носи това име, и да бъдеш и с добри приятели същевременно.

Убедени ли сте, че успявате да си стегнете багажа по най-добрия начин?

само една част от всичките ми видове багаж

Пътувам много, това май вече е ясно, и поради тази причини  често стягам багажи. Имаше време когато тръгвах с багаж,  достоен за английската кралица:  голям куфар, дамска чанта, чанта за козметика, раница, лаптоп в чанта и какво ли още не. После поумнях май, и започнах да пътувам доста по-леко, така или иначе какъв е смисълът да си помъкна целия гардероб, като половината си остава в куфара.

След години събиране на багаж, справяне с разплискани из куфара кремове, глоби за килограми, надвишаващи разрешените, оплаквания за разбити ключалки и куп други интересни случки,  си създадох някои полезни навици за опаковане на багаж, които искам да споделя с вас:

1. Списъци

На всеки му се е случвало да тръгне нанякъде и още по пътя към летището да започне да се чуди - "Взех ли си хавлията?", "А подаръка за леля ми?", "Какво забравих всъщност?" За да пропуснете момента на чуденето, а и на неприятните изненади, правете си списък. Колкото по-подробен толкова по-добре. Опишете всички неща, които смятате да вземете: обувки, дрехи, тоалетни принадлежности, карти, пътеводители, неща за четене, резервациите за: хотелите, коли под наем, самолети, паспорти и други важни документи. Закона на Мърфи гласи, че ако ще забравяте нещо, то ще е нещо важно, като например паспорт, самолетен билет или детето ви.

2. Ревизия на списъка

След като опишете всичко, което планирате да вземете, струпайте  описани неща на едно място. Ревизирайте списъка. Наистина ли ви трябват 5 пуловера, 4 чифта обувки, 2 якета, любимото ви одеяло и целият ви набор от козметика?

*Оставете шестте чифта бански, не заемат много място, а и винаги ни трябват повече от два чифта.

Първите места на Пловдив

Автор на снимката: Елена Калпакчиева

Преди около две седмици ме помолиха да напиша една информативна статия за Пловдив. Захванах се да търся из нета (а къде остана времето когато тичахме до библиотеката)  за информация, която да е малко позната и същевременно интересна.  Докато се усетя мина седмица  в преглеждане на вече публикувани статии и официалните градски сайтове.  

*В един блог прочетох, че незнайно как е премахнато и шестото тепе на Пловдив. Нямам идея как е станало без цял един град да разбере. Дори имаше страхове, че още едно тепе ще бъде разрушено. :-)

В резултат на многото четене и търсене ме хвана срам от факта, че все прокламирам колко красив, прекрасен и уникален е Пловдив, а съм забравила или пропуснала  някои исторически факти, свързани с града, които са от национално значение.

Пловдив винаги се е свързал с второто място: вторият по големина град в България; вторият по брой на население (в момента 340 000 души), втори икономически и транспортен  център. Много преди да стане известен като втори,  Пловдив е държал първенството в много важни категории:

На пазар в Истанбул

Кое е първото нещо, за което човек се сеща, когато чуе думите „Истанбул” и „пазаруване”? -  не се и съмнявам, че това е  „Капалъ Чарши” или покритият базар на Истанбул.


Капалъ Чарши
Капалъ Чарши (Kapali Carsi) e най-големият ориенталски пазар в света и определено един от най-старите. Базарът е като един обособен малък град в по-големия град със своите безброй улици, кръстовища и тихи алеи. Някои автори сравняват базара с лабиринта на Минос и сравнението е доста удачно. Към базара водят 21 входа. Улиците са над 66, а различните магазини са над 4000. Освен магазините в района на базара има много кафенета, ресторанти, банки и дори джамии.
Главният вход се намира на площад  Чемберлиташ -  на една спирка разстояние от Султанахмет.

Сервитьор от близкото кафене разнася кафе

Какво можете да си купите от Капалъ Чарши
Покритият пазар е известен с килимите и бижутата (всеки ден се излагат над 3 тона злато). Освен тях обаче на пазара могат да се купят: дрехи, обувки, килими, спално бельо, подправки, кожа и сувенири направени от различни материали.

Злато
Най-продаваните стоки на Капалъ Чарши  са бижутата - турците са майстори, когато става въпрос за злато. Широко разпространено е синьото око (назар). Този символ е много популярен и се продава във всякакъв вид – като част от бижута, ключодържатели или каквито и да е джаджи. Амулетът се носи, за да се предпазва от лоши думи и очи. 

Самолетен етикет

Преди известно време под една от статиите в блога (Трикове за безпроблемно пътуване с нискотарифни авиолинии) се заформи дебат по отношение размера на багажа при пътуване със самолет и доста честото нарушаване на установените норми на взаимодействие по време на полет.  По случай интересните коментари оставени под  въпросната статия предлагам на вашето внимание 16 съвета, които биха могли да се приемат като норми за поведение по време на полет.

Самолетен етикет

1. Вашето място си е ваше. Мястото на съседа ви също си е негово, затова:

- опитайте се да се вмести в пространството на вашата седалка;

- обърнете внимание къде са лактите, колената и други  части на вашето тяло и направете опит да ограничите тяхното разпространение;

- опитайте се да се разположите така, че да не докосвате вашите съседи по място (освен ако не пътувате заедно)

2. Ограничете се до книга с нормални размери или списание. Забравете за огромните вестници, картите на мястото на което отивате,  както и всичко останало, което би навлязло в пространството на пътника до вас.

3. Ако съседът ви по място е общителен не е проблем да говорите с него/нея, но ако ви е показал, че няма намерение да става вашият нов най-добър приятел - МЛЪКНЕТЕ и си потърсете друго занимание.

4. Изберете си място до коридора, а не до прозореца, ако сте от хората, които често ползват тоалетната. Постоянното вдигане на минимум един човек, няма да ви донесе нищо положително.

Моят Пловдив

Моят град ли?! J

И какъв е той през моите очи? J

Някои ще кажат:

                              „Хора и улици...

                               Град като град...

                               Погледи срещнати, профил, анфас...”

Главната (Снимка: Елена Калпакчиева)

Пролетната обиколка на Алекс из Англия - фото репортаж

Тоя Бристоу е шантава работа. Реката тече нагоре, после надолу.  Имат едни такива приливи по над 12 метра по два пъти на ден. Поне е слънце и има лодки;

Бристоу

Какво трябва да знаем когато отиваме на екскурзия в Перу

Остават само две свободни места до най-пълната екскурзия до Перу това лято – двуседмична обиколка из империята на инките и величествените Анди, с полет над платото Наска, плаване в най-високо разположеното плавателно езеро Титикака и изследване на ниско и високо разположените природни красоти на Колка Каньон.


Храмовете на слънцето, Мачу Пикчу, Долината на инките, Наска, Куско, Кръста на Кондорите и още много древни паметници и забележителности в един маршрут, обхождащ както всички популярни туристически места, така и малко познатите селища с непокътната перуанска култура.

Перу и перуанските жители са сърдечно и гостолюбиво общество, но както всяка нация, не очаквайте да успеем да ги обобщим с една дума. Когато пътувате в развиващи се страни, основните предупреждения за туристите касаят вашата сигурност – както собственото ви физическо състояние, така и избягване на външните опасности, като се започне от съмнителни квартали, скъпо струващи превозни средства и всякаква помощ, която ви се струва подозрителна и се стигне до боравенето с електрическата мрежа, храната и опасностите от зарази.

Перу е испаноговоряща страна с около 30 млн жители. Някои от районите са облагородени и подходящи за туристи, но всяка добра екскурзия до Перу ще ви предложи и посещения на автентични селища и необичайни маршрути, в които се изисква малко повече внимание и съобразяване с климатичните, природните и социалните условия на вашето непосредствено обкръжение.

В куфара си пригответе:

• Слънцезащитен крем за местата с голяма надморска височина
• Антибактериален гел без отмиване – за всички случаи в които наблизо няма течаща вода и сапун
• Лекарства - универсален дезифектант за рани (кислородна вода, спирт) и проверен, ефективен за вас аналгетик – генеричните лекарства в Перу са същите като навсякъде, но за да избегнете риска от несъвместимост, вземете малка опаковка от ефикасни за вас лекарства.
• Независимо от дестинацията, много туристи взимат със себе си универсален комплект за пътуване, включващ ножица, тъмни очила, балсам за устни, термометър, лекопласт, фенерче или мултифункционално швейцарско ножче – малки неща, които са от полза навсякъде.

Разни места и разни балкони - Гърция

Май имам пристрастеност към снимането на балкони. Докато подготвях тази статия разгледах почти всичките си дигитални фотоалбуми и се хванах за главата. Когато започнах да пиша бях убедена, че ще успея да се вместя в една, максимум две статии, но се очертава да направя поредица, която би могла да конкурира "Роки", "Рамбо" и "Терминатора" взети заедно.  

Днес ще се разходим из Гърция, една от любимите ми  дестинации за пътешествия. От 1996 година периодично пътешествам из страната, а все още имам неизследвани региони. Започвам със Солун пък ще видим докъде ще стигнем. 

Балконите из Солун

Св.Димитър

Солун, кой не знае за Солун, а и кой не го е посещавал? За мен Солун е носил и продължава да носи особено очарование. За първи път прочетох за града в „Солунският чудотворец“ на Фани Попова-Мутафова. Годината беше 1985 или там някъде. Тогава се случиха две неща - обявих Калоян за единствения и най-велик цар на България и се заканих, че някой ден ще посетя църквата св. Димитър в Солун, която е най-голямата православна църква там (първата църква с това име е изградена през 324 година).   

Отплеснах се. Връщам се на тема балкони, а повече за Солун в друга статия. И така разни балкони из Солун: 

място за паркиране

Разни места и разни балкони - част I

В Уикипедия е дадено следното определение за балкон:

Балкон е архитектурна форма, която представлява издадена навън от сградата платформа, ама че сухо описание, оградена с парапет или друга преграда. 

Сигурно се чудите защо ви  занимавам с въпросната архитектурна форма? Всъщност поради няколко причини:

1. Балконът е един от любимите ми обекти  за снимане;

2. Досега не съм намерила причина да включа този архитектурен елемент в статиите си. 

3. Защото ще се получи една по-различна и интересна презентация на местата, които съм посетила.

1. Започвам, естествено, с най-известния балкон в света - този на Жулиета.

Из "Ромео и Жулиета" - второ действие, втора сцена 

Една съвременна Жулиета 

Но стой, каква е тази светлина,

която от прозореца изгрява?

Той изток е, а Жулиета — слънце!

Изгрей, о, слънце, и надвий луната,

която и така е побледняла,

защото си по-хубава от нея!

Щом толкоз ти завижда, нейна жрица

недей да бъдеш вече — тя те кара

да носиш този бледосинкав цвят

на девствениците. Хвърли го ти!

Лично мен този балкон не ме впечатли кой знае колко. Да не говорим, че тълпите наоколо са огромни, шумни, блъскащи се и много  ужасни. А дори и не е доказано, че това е балконът на прекрасната Жулиета. 

За да не си останете с неприятно усещане, че се намирате на битпазар, ви препоръчвам да се разходите из задните улички на Верона. Освен всички други приятни неща за разглеждане като: мостове, сгради, площади, скулптури и т.н. си имат и прекрасни екземпляри на балконското изкуство, някои от които доста по-романтични от набедения за Жулиетен балкон. 

Не е Жулиетеното, но пък е китно

Е, доста балкони има във Верона

Етюд в следобедно настроение: Скритата кактусова плантация.

Пловдив -  отнасям се и усещането е като бавно разтапящо се парченце шоколад. Пловдив - и поглеждам през прозореца, чудейки се от къде да започна разказа за тази тридесетгодишна любовна история. Пловдив-  затварям очи и в главата ми нахлува спомен от времето когато бягах от училище, за да ходя да се припичам на слънце на античния театър. Пловдив -  и се връщам в наши дни. 

Да, Пловдив е любимият ми роден град и мога много да говоря за него, дори понякога ставам досадна, но идеята ми за тази статия е да разкажа за един от малко познатите дори и за пловдивчани квартали в Пловдив, а именно изпращащия в друго времево измерение  квартал построен в основата на 108-метровия хълм "Бунарджика".