Нямаме резервации, имаме само посока - част II - Метеора
След бурно шумната вечер на съседите, направо изскачаме от не особено тихият ни хотел. Нощното безсъние е предизвикало зверски глад и първата ни мисъл е ядене. Още от предната вечер сме набелязали едно малко заведение предлагащо "гироси" и след като хвърляме багажа в колата се запътваме натам. Не мога да избера суперлатив, който да е достатъчно суперлативен, за да опиша това неземно, мазно и вкусно блаженство, което в последствие се оказа и особено зареждащо с енергия, като гориво най-висок октан. Манастири Първият манастир, който посещаваме е св. Варвара. Преди да поемем по стълбите към самия манастир се спираме, за да осъзнаем къде сме точно. Заобиколени от извънземни на вид скали, покрити с толкова зелен мъх, сякаш изваден от Изумруденото кралство на Оз. Взимаме стълбите до входа на манастира почти на бегом и горе спираме... вцепенени. - " Няма такова нещо на земята" промълвявам аз и се вторачвам в заоблените зелени форми.