THE POSSIBLE TRAVEL

След бурно шумната вечер на съседите, направо изскачаме от не особено тихият ни хотел. Нощното безсъние е предизвикало зверски глад и първата ни мисъл е ядене. Още от предната вечер сме  набелязали едно малко заведение предлагащо "гироси" и след като хвърляме багажа в колата се запътваме натам. Не мога да избера суперлатив, който да е достатъчно суперлативен, за да опиша това неземно, мазно и вкусно блаженство, което в последствие се оказа и  особено зареждащо с енергия, като гориво най-висок октан. Манастири Първият манастир, който посещаваме е св. Варвара. Преди да поемем по стълбите към самия манастир се спираме, за да осъзнаем къде сме точно. Заобиколени  от извънземни на вид скали, покрити с толкова зелен мъх, сякаш изваден от Изумруденото кралство на Оз. Взимаме стълбите до входа на манастира  почти на бегом и горе спираме... вцепенени. - " Няма такова нещо на земята" промълвявам аз и се вторачвам в заоблените зелени форми. 

"Ехааа, поредното приключение и пътешествие". Много се радвам на спонтанните си решения, когато не му мисля много, много. Оставям преценките и въпросите  "кой", "какво" и "как" за някой друг път.  Всичко започна с един телефонен разговор:  - "Алекс, какви са ти плановете за уикенда?" - "Ами нямам такива" - казва Алекс - "Какво ще кажеш тогава да направим един Метеор , така и така сме го запланували отдавна?"  - "Хъм, кога тръгваме?" - пита той.  Друго не ми трябва. Стягам багажа за няколко часа, отивам на партито, на което съм поканена от седмици и в десет на следващата сутрин поемам към София.  В 12:30 Алекс ме взима от спирката пред хотел Плиска и поемаме към Гърция.