THE POSSIBLE TRAVEL

архивни:-) Била съм в много градове, но единици са тези, които като затворя очи все още усещам. Атина беше първият град, който посетих в кариерата си на пътешественик и завинаги остана запечатан в  сърцето ми. Затварям очи и се виждам как ходя по улиците, разминавам се с хората, усещам миризмите, чувам звуците, дори усещанията на учудване и възторг се връщат в мен. Отново чувствам горещата ласка на есенното слънце, лекото неудобство от втренчените, в прекалено късите ми панталони, погледи, спомням си краткия размисъл как така има толкова много котки из парковете, а не съм видяла дори едно бездомно куче. Атина е много неща: древен град, космополитен и културен град, мръсен и задръстен град, в момента град на метежи и размирици, но въпреки всичко остава все така магнетичен и завладяващ. Акрополът доминира над всичко и всеки. Плака - старият квартал - с неговите интересни и оживени улички, продължава да е гостоприемен към милионите туристи посещаващи гръцката столица.  А...

- You drive ? - запита ме чичкото, отдаващ моторниците под наем. " Yes , I ' ll drive " - кимнах уверено с глава. Чичкото ме пооглежда изпитателно и ми отговоря " You drive , no problem " . И така, срещу подозрително одобрение и 65 евро за малка моторница под наем, започна интересната част на моя престой в Гърция. Ранно ставане. Ранна закуска и в уречения час, 9:00, сме пред тентата на фирмата, която отдава лодки. Кратък курс по управление на моторница - включи, изключи, вдигни двигателя (тежи, мамка му и двигател), свали двигателя, стой на 150 метра от брега като обикаляш островите, започни да се прибираш към 16:30!  Първите два- три километра кретахме като преяли акули, но после музата за вдигане на скорости ми дойде и пришпорих вълните. За първи път се качих на моторница, а още повече, че я и карах. Е, определено мога да кажа, че ми хареса, ама много ми хареса. Скоростта не е изключително висока, за да направиш беля, но не и ниска, и може да се усети...

снимка: Венета Каракитукова Преди няколко години се запалих по гмуркането. Всичко стана на майтап. Една приятелка се беше върнала от Хургада, Египет, и за подарък ми донесе една цветна книжка с картинки на всякакви рибки, подвизаващи се из Червено море. Меко казано - полудях. Беше май месец, а аз вече пазарувах екипировка - маски, шнорхели, плавници, тежести, колан за тежестите, ножове (видиш ли - без нож не можеш да се гмуркаш), едвам изчаках лятото!

Май имам пристрастеност към снимането на балкони. Докато подготвях тази статия разгледах почти всичките си дигитални фотоалбуми и се хванах за главата. Когато започнах да пиша бях убедена, че ще успея да се вместя в една, максимум две статии, но се очертава да направя поредица, която би могла да конкурира "Роки", "Рамбо" и "Терминатора" взети заедно.   Днес ще се разходим из Гърция, една от любимите ми  дестинации за пътешествия. От 1996 година периодично пътешествам из страната, а все още имам неизследвани региони. Започвам със Солун пък ще видим докъде ще стигнем.  Балконите из Солун Св.Димитър Солун, кой не знае за Солун, а и кой не го е посещавал? За мен Солун е носил и продължава да носи особено очарование. За първи път прочетох за града в  „Солунският чудотворец“   на Фани Попова-Мутафова.  Годината беше 1985 или там някъде. Тогава се случиха две неща - обявих Калоян за единствения и най-велик цар на България и се заканих, че някой ден...

Площадката за наблюдение до с. Вица - картата на каньона Викос. 

От  град Янина ( Ioannina)  до първите селца на областта Загори са само 16 км. Планинският път е стръмен, тесен и с много завои, а местните шофьори, явно се готвят за поредното планинско рали и упорито се опитват да ви избутат от пътя. Ако сте без кола Има два автобуса, които тръгват от Янина до Загори. Единият ви отвежда до Монодендри и селата разположени в южната част на каньона Викос, а другият ви отвежда до Микро и Мегало Папинго и до селата към северната част на каньона.Друга възможност за достигане до  селата покрай каньона са  Чартърни превози !  Ако планът ви е да минете по цялата проходима дължина на каньона, вашата отправна точка трябва да е с. Монодендри.  Дори и да тръгнете без предварително да сте направили резервация, 99% е сигурно че ще успеете да си намерите стая в селото или в някое от близките села. Селото е запазило автентичният си облик и дори новите постройки, основно хотели, много точно репрезентират традиционното строителство...

Двигатели спряха, какво ли става? Ферибота се тресе и гъргори, явно с идеята да стане втори Титаник. Поклаща се ту наляво, ту надясно, а съставните му части лекинко подрънкват при сблъсъка. В главния салон мирише на прегоряло мляко. Пътниците, почти не си говорят в очакване по скоро да стигнем брега.  Спокойно е, въпреки внезапното спиране на двигателите на "ферито" и кратката суетня докато тръгнем отново. Спокойно е не само на кораба, но и в моята глава. Цялото пътешествие изпразва главата ми и няма мисли за хора, работа или проблеми. Това което имаме в момента: идеите, фотоапаратите, колата и малкото пари, които остават, е достатъчно. Всеки ден различно място избрано по неведоми причини: първо беше Метеора, после Корфу, сега обратно към Игуменица, а от там накъдето повее вятъра.  Монодендри, областта Загори (Monodendri - Zagori) Снощи бях малко намусена и нацупена, поради малкият бъг наречен вина поради висяща работа, но днес вече съм доста по-добре, Мога да навакса...

Как да стигнете с кола Следвайте основният път на излизане от Касиопи, докато стигнете бензиностанция на Еко, която ви се пада от лявата страна. От дясно ще видите офис за туристическа информация. Табелите, за които трябва да следите са: Loutses и Old Perithia. Веднага след бензиностанцията трябва да завиете наляво и до следвате табелата New Perithia , минавате през селото и продължавате да следвате табелите към "Старата Перития. Селото е разположено високо в планината или по-точно на 904 метра и се явява най-високата точка на остров Корфу. Пътя има доста завои, но не е натоварен и няма да имате проблем да стигнете до върха.  Ако не за друго посещението си заслужава, за да се опитате да усетите или да видите някой призрак. Селото е основано през 14 век от бягащото от пирати население живеещо по бреговете на острова. Почти 1500 човека са обитавали селото, имало е 8 църкви, училище, полицейско управление и дори съд. Сега обаче селото е изоставено и единствените постоянни жи...

Най-после слънце. След като снощи ни заваля за 238 път, днес не е капнала нито капка дъжд. Палеокастрица се оказа едно чудно красиво място. Наниз от сини заливи, зелени поляни, маслинови горички и имения във венециански стил. Слънцето, лекия полъх на вятъра и синият цвят на морето омесиха магията на мързела,  и се озовахме на плажа с по бира в ръка  пробващи водата: първо с едното пръстче, а после без да му мислим повече директно се цамбурнахме в морето. Учудващо като за месец октомври водата си беше много поносима. 

Метеора и неговите зелени хълмове са вече зад гърба ни. Борейки се с картата и пътеводителя се опитваме да решим накъде да поемем: Мецово (областта Загори, Делфи или Корфу. Внезапно виждаме отбивката за Мецово и правим рязък завой към него последван от рязко спиране в чудене дали все пак Мецово е добро решение при всичкия този дъжд. Хвърляме   ези - тура последвано от неразрешен обратен завой и окончателно поемаме към Корфу - "Градината на Боговете".  Магистралата е като от рекламна брошура за магистрали. Права, нова, не натоварена. Броим тунелите някои от които с дължина над 7 км.     За два часа стигаме Игуменица. Хващаме ферибота в 17:32 - буквално в последния момент. Цената на билета - 9 евро на човек и 38 евро за лек автомобил (в едната посока). Изгасяме колата, споглеждаме се и започваме да се хилим. Какво пък нали сме на приключение.    Ако сте решили да тръгвате за Корфу има ферибот в 9:30, в 17:30 и в 21:30. Пътуването трае окол...

След бурно шумната вечер на съседите, направо изскачаме от не особено тихият ни хотел. Нощното безсъние е предизвикало зверски глад и първата ни мисъл е ядене. Още от предната вечер сме  набелязали едно малко заведение предлагащо "гироси" и след като хвърляме багажа в колата се запътваме натам. Не мога да избера суперлатив, който да е достатъчно суперлативен, за да опиша това неземно, мазно и вкусно блаженство, което в последствие се оказа и  особено зареждащо с енергия, като гориво най-висок октан. Манастири Първият манастир, който посещаваме е св. Варвара. Преди да поемем по стълбите към самия манастир се спираме, за да осъзнаем къде сме точно. Заобиколени  от извънземни на вид скали, покрити с толкова зелен мъх, сякаш изваден от Изумруденото кралство на Оз. Взимаме стълбите до входа на манастира  почти на бегом и горе спираме... вцепенени. - " Няма такова нещо на земята" промълвявам аз и се вторачвам в заоблените зелени форми. 

"Ехааа, поредното приключение и пътешествие". Много се радвам на спонтанните си решения, когато не му мисля много, много. Оставям преценките и въпросите  "кой", "какво" и "как" за някой друг път.  Всичко започна с един телефонен разговор:  - "Алекс, какви са ти плановете за уикенда?" - "Ами нямам такива" - казва Алекс - "Какво ще кажеш тогава да направим един Метеор , така и така сме го запланували отдавна?"  - "Хъм, кога тръгваме?" - пита той.  Друго не ми трябва. Стягам багажа за няколко часа, отивам на партито, на което съм поканена от седмици и в десет на следващата сутрин поемам към София.  В 12:30 Алекс ме взима от спирката пред хотел Плиска и поемаме към Гърция.