THE POSSIBLE TRAVEL

Еньовден - денят на билките и лятното слънцестоене, а по църковния канон е рожденият ден на Свети Йоан Кръстител. Преди да тръгна към село Борово, за да участвам в ритуала по посрещане на Еньовден, знаех само, че това е денят, в който се берат билки и е добре да се изкъпеш в утринната роса. Реших да не чета нищо предварително, за да не си пълня чашата с очаквания и нагласи… все пак за първи път щях да правя нещо толкова различно като посрещането на слънцето в ден, който се смята подходящ за добри и лоши магии. Сега когато съм обратно в Пловдив се поразрових из Интернет, много любимо мое занимание, за да намеря повече информация за празника и старите ритуали по неговото посрещане.

Село Борово Отново, за пореден път, започвам статия с възклицанието - Леле, какви места имаме в България . На 50 километра от Пловдив, петнадесет, от които са изключително гадни завои, откривам село Борово.  Малкото, сгушено в планината китно село, носещо името Борово (името идвало от факта, че в миналото на мястото на селото е имало гъсти борови гори), ме грабва на мига, в който го виждам. Още с влизането в селото ми прави впечатление, че то е изключително подредено, уредено и чисто. Къщите са спретнати, дворовете са цветни и красиви. Няма много хора и тишината се носи като лятна мараня. В Борово съм, за да посрещна Еньов ден , така както е било правено преди, според старите традиции. После разбрах, че се намираме и на седем километра от "Кръстова гора", но това някак си не ме вълнува, имам особено мнение за търговията с вярата, но това е друга тема!