THE POSSIBLE TRAVEL

Сигурно се чудите защо ви питам? село Емен Лесно ще отговоря- там се намират Еменският каньон и пещера, които си заслужават ходенето и разглеждането. Ако се в района на Велико Търново, отивате или се връщате от море, или пък сте решили да се разходите из региона, отбийте се и до село Емен.

Преди време творих върху идята за подходящи занимания, които могат да се правят семейно - Десет занимания, които можете да правите със своите деца - част 1 и 2 . В тази връзка имам още едно допълнение към моите 10 предложения.  Посещение на  Атракционен въжен парк "КАТЕРИчка . тълпата забавляващи се 

- You drive ? - запита ме чичкото, отдаващ моторниците под наем. " Yes , I ' ll drive " - кимнах уверено с глава. Чичкото ме пооглежда изпитателно и ми отговоря " You drive , no problem " . И така, срещу подозрително одобрение и 65 евро за малка моторница под наем, започна интересната част на моя престой в Гърция. Ранно ставане. Ранна закуска и в уречения час, 9:00, сме пред тентата на фирмата, която отдава лодки. Кратък курс по управление на моторница - включи, изключи, вдигни двигателя (тежи, мамка му и двигател), свали двигателя, стой на 150 метра от брега като обикаляш островите, започни да се прибираш към 16:30!  Първите два- три километра кретахме като преяли акули, но после музата за вдигане на скорости ми дойде и пришпорих вълните. За първи път се качих на моторница, а още повече, че я и карах. Е, определено мога да кажа, че ми хареса, ама много ми хареса. Скоростта не е изключително висока, за да направиш беля, но не и ниска, и може да се усети...

Доста е неприятно след дълго гласене,  планиране и чакане, да ми пропадне някое интересно приключение. След дълги уговорки за четиридневна разходка из Северен Пирин, разходката за мен пропадна поради важна работна среща в събота. Но при условие, че има четири почивни дни просто нямаше начин да ги прекарам в Пловдив. Няколко телефона…" Там ли сте?. ОК идваме ." и в неделя рано сутрин, около 7:30, отново потеглих за Маджарово (много добра дестинация, когато всичко друго отпада). Разходката до Маджарово си заслужава ставането в 5:30 . Заслужава си и трафика и 24 километровото шофиране по "Път в ремонт" (сега така нарича дупчестите участъци от пътя, които никога няма да бъдат ремонтирани). Как се стига до Арда и повече за Маджарово можете да прочетете на Късче от рая на 140 км от Пловдив

Неделя е. Събудих се и бях с твърдото намерение да тръгна на някъде. Без да му мисля много, много реших да се отправя към Дъждовница. Тази разходка я бях планирал от много отдавна и покрай другите ми ходения все не оставаше възможност за нея.

снимка: Венета Каракитукова Преди няколко години се запалих по гмуркането. Всичко стана на майтап. Една приятелка се беше върнала от Хургада, Египет, и за подарък ми донесе една цветна книжка с картинки на всякакви рибки, подвизаващи се из Червено море. Меко казано - полудях. Беше май месец, а аз вече пазарувах екипировка - маски, шнорхели, плавници, тежести, колан за тежестите, ножове (видиш ли - без нож не можеш да се гмуркаш), едвам изчаках лятото!

Слънчев неделен ден и ние се отправяме на поредното малко приключение. Посоката отново е Кърджали и региона. Предварително направих един сериозно дълъг списък със села, в които има забележителности, и съм твърдо решена да ги видя всичките. Но нали имаше една приказка " Животът е това, което ти се случва докато си правиш планове ", та и на мен ми прегря колата малко след Асеновград.

Разходката пеш е само началото на приключенията тук. Незнам дали околността е рай за велосипедистите, но има доста пътеки и подходящи места за планинско колоездене. Тази година има и няколко кончета, които можете да наемете от конна база "Стела", разположена много близо до хижата. Горските ягоди и билките са също в достатъчно количество.

над село Бачково Бас хващам, че много малка част от пловдивчани, а и от посещаващите Бачковски манастир, са спирали в самото селото, за да го разгледат. Някак си все няма време в бързане да достигнем по-интересните дестинации: Бачковски манастир, кръчмите около Бачково или Пампорово. (Това като че ли е разбираемо, защото в интернет информацията за селото е в рамките на 3 реда).  На пръв поглед Бачково е типичното планинско село – централен площад, кръчма, река, рушащи се къщи. Но все пак трябва да се знае, че селото съществува  от 1062 година , тоест около 20 години преди създаването на Бачковския манастир. Името му идва от турската дума "бач", което означава пътен данък. Този данък се плащал, за да преминеш пътя , който води за Смолян. (Като се замисля, хората от селото пак могат да си печелят от този данък, защото пътят продължава да е много популярен). В момента селото има не повече от 300 жители.

Тази път статията е в два гласа, a пеещите сме аз -Ласка и Теодор – водачът в това приключение: Ласка: За да направите такъв поход ви трябват няколко неща:  * добри приятели  * ентусиазъм  * и желание за приключение Ласка: В един слънчев ден комбинацията от трите ми се образува свише и се озовах пред хижа Боровица с гребло в ръка. Ласка продължава: До хижата стигнахме по следния маршрут: Пловдив-Асеновград-Долнослав-Кърджали-тази част е проспах-хижа Боровица.

Нямам идея защо досега никога не бях стигала до Камен Бряг и Тюленово. Най-далечната точка, която съм стигала на нашето северно Черноморие, е Балчик. Опитвам се да се сетя за причини, които да са достатъчно адекватни, но нямам такива, и сега, една седмица след изключително интензивното пътуване, претрупано от нови гледки и преживявания, сядам да споделя какво се случи, къде бяхме и какво правихме. Северното Черноморие (от Каварна до границата с Румъния) Мястото е изпълнено с възхитителни места за всякакви посетители - една невероятно комбинация от тракийски останки, византийски крепости, скитСКи некрополи, природни резервати и километри скали по бреговата ивица. Ако очаквате да има дискотеки, кръчми и пясъчни плажове…е, ще трябва да смените очакванията си. По-скоро ще се натъквате на труднодостъпни, но много красиви каменисти заливи. Тук най-честата гледка са тъмните и червеникавите скали, които макар и доста горещи, са чудесни платформи за гмуркане. Как да стигнете до там

Това трябваше да е статия за Швейцария изобщо. Първоначално исках да разкажа за големите градове и възможностите за културен туризъм, които предлагат. Като седнах да пиша обаче, си дадох сметка, че за градовете е много по-лесно човек да се информира сам и затова реших да посветя статията на възможностите за планински туризъм в Швейцария.  Не, няма да изкачваме високите върхове, до много от които има лифтове. А ще ви разкажа за някои от маршрутите за приятни еднодневни разходки в планината.

  ....зареждащо и вдъхновяващо. Започвам така, защото отдавна не се бях чувствала по този начин. Рила е малко особено планина, както казва една приятелка, но с прекрасни места за отдих. Местността Владичина поляна е едно от тях. Тя се намира близо до Рилския манастир, на около 1250 метра надморска височина. В близост са и реките Илийна и Краварски дол. Илийна река е най- големият приток на Рилска река, в която се вливат няколко притока, най- интересният от които е Дядоильов дол. Легендата разказва, че името си притокът получава от скален навес, който служел за убежище на Ильо войвода .

Забавно е когато има как да разнообразиш представянето на количествата снимки от ваканции и  пътешествия. Trip WOW  на TripAdvisor е точно забавният начин да споделиш своите снимки. В рамките на 2 минути и с няколко "кликания" - избираш: името, с което ще се представиш; фона, който ще използваш албума, който искаш да покажеш музиката която да  звучи по време на филмчето; А резултата е забавно представяне, на която и да е скучна папка със снимки. Още един плюс - програмката създава едно такова, ваканционно настроение и ти се приисква да обърнеш една текила на разсъмване. Все още се хиля на мексиканската музика, която си избрах. За Oasis Slideshow : Laska.nenova’s trip from Plovdiv , Plovdiv , Bulgaria to Sunny Beach was created by TripAdvisor . See another Sunny Beach slideshow . Create your own stunning free slideshow from your travel photos.

6:45 - Рано, неприлично рано за неделя сутрин. Мрачно е и прогнозата за времето не предвещава нищо хубаво, но… преходът до хижа Персенк е на дневен ред и ще се прави, какво ни интересува времето. Отварям скоби: това е първият път, когато реших да не обръщам внимание на прогнозата на времето, както Ваня казва "е какво пък като вали". До хижа Персенк се стига от следните изходните точки:  - Село Лилково - по черен път. Отнема около 3 часа в едната посока, а на връщане около 2:20 минути, особено, ако бързаш за учредително събрание.  - Село Орехово - в някои сайтове пише, че разстоянието от Орехово до Персенк е 12 км, по път с трошляк, но колко е реално - ще трябва да каже някой, който е правил прехода. Орехово се намира на 60 километра от Пловдив и Смолян, и на 40 километра от Асеновград; - летовище Бяла Черква -

Еньовден - денят на билките и лятното слънцестоене, а по църковния канон е рожденият ден на Свети Йоан Кръстител. Преди да тръгна към село Борово, за да участвам в ритуала по посрещане на Еньовден, знаех само, че това е денят, в който се берат билки и е добре да се изкъпеш в утринната роса. Реших да не чета нищо предварително, за да не си пълня чашата с очаквания и нагласи… все пак за първи път щях да правя нещо толкова различно като посрещането на слънцето в ден, който се смята подходящ за добри и лоши магии. Сега когато съм обратно в Пловдив се поразрових из Интернет, много любимо мое занимание, за да намеря повече информация за празника и старите ритуали по неговото посрещане.

Село Борово Отново, за пореден път, започвам статия с възклицанието - Леле, какви места имаме в България . На 50 километра от Пловдив, петнадесет, от които са изключително гадни завои, откривам село Борово.  Малкото, сгушено в планината китно село, носещо името Борово (името идвало от факта, че в миналото на мястото на селото е имало гъсти борови гори), ме грабва на мига, в който го виждам. Още с влизането в селото ми прави впечатление, че то е изключително подредено, уредено и чисто. Къщите са спретнати, дворовете са цветни и красиви. Няма много хора и тишината се носи като лятна мараня. В Борово съм, за да посрещна Еньов ден , така както е било правено преди, според старите традиции. После разбрах, че се намираме и на седем километра от "Кръстова гора", но това някак си не ме вълнува, имам особено мнение за търговията с вярата, но това е друга тема!

След хижа Рай и Райското пръскало , хижа Добрила и връх Амбарица дойде ред да покорим и хижа Ехо. Решено и малко мудно сторено, защото до последно не бях убедена, че времето ще позволи изкачване до хижата. Въпреки съмненията, в събота сутрин смело поехме към Стара Планина и поредната хижа. Хижа Ехо се намира в природния резерват "Централен Балкан" . Височината, на която е разположена  е 1675 м.н.в. Преходът до хижа Ехо (моята версия) Изходна точка село Розино: с елото се намира на 15 километра от Сопот в посока София. Трудност: доста си е нанагорно и зорно, особено ако си решил да правиш преход за един ден; Продължителност в едната посока: Около 4:30, но продължителността зависи от физическата подготовка, опита в ходенето по планини, колко багаж сте взели - включително и колело (имаше и такива майстори на спорта); Знаци по пътеката: Две бели ленти с една зелена. За какво да се внимава: На определени места маркировката липсва или е объркваща. Има дост...

Може да си мислиш, че много си ходил, много си видял, много си преживял и дори да пишеш блог за приключения и пътешествия, и в крайна сметка да се окаже, че си в небрано лозе. Естествено визирам себе си и последното си "приключение", което се превърна в такова поради незнание, което доведе до лоша подготовка и планиране. Всъщност тази статия не е за красотите на Стара Планина, или невероятните гледки от върховете Амбарица и Добрила. Това е статия, въпреки че е трудно да призная, че съм подходила с доста високо самочувствие, статия, в която ще споделя откритията, които направих за себе си по време на 3- часов преход, в центъра на високопланинска гръмотевична буря, която от дъжд премина в градушка. Докато ме валеше дъждът, а после и градушка, сред гърмежите на гръмотевиците и отблясъците на светкавиците, подтичвайки започнах да премислям, какво точно сгрешихме при планировката на този поход. Започнах да си изреждам наум какво съм проверила и какво съм направила: - Разгле...