Търново само за мен!
06:30 - телефонът звъни. Рано е! Едвам отварям очи, но имам план - сутрешна разходка из старопрестолния Търново . Имам само два часа преди да поемем към Русе. След две мистични вечерни разходки е време да видя града по светло. Правя си кафе, дърпам завесите и застивам. За първи път от дни небето е синьо, а слънцето е в целия си блясък! Тутакси забравям за кафето. Обличам се светкавично, преминавам като ураган през ресторанта, само за да разбера, че закуската не е готова, изпросвам си две сварени яйца и излитам.