THE POSSIBLE TRAVEL

Двигатели спряха, какво ли става? Ферибота се тресе и гъргори, явно с идеята да стане втори Титаник. Поклаща се ту наляво, ту надясно, а съставните му части лекинко подрънкват при сблъсъка. В главния салон мирише на прегоряло мляко. Пътниците, почти не си говорят в очакване по скоро да стигнем брега.  Спокойно е, въпреки внезапното спиране на двигателите на "ферито" и кратката суетня докато тръгнем отново. Спокойно е не само на кораба, но и в моята глава. Цялото пътешествие изпразва главата ми и няма мисли за хора, работа или проблеми. Това което имаме в момента: идеите, фотоапаратите, колата и малкото пари, които остават, е достатъчно. Всеки ден различно място избрано по неведоми причини: първо беше Метеора, после Корфу, сега обратно към Игуменица, а от там накъдето повее вятъра.  Монодендри, областта Загори (Monodendri - Zagori) Снощи бях малко намусена и нацупена, поради малкият бъг наречен вина поради висяща работа, но днес вече съм доста по-добре, Мога да навакса...

Малко или много повечето от нас са минавали през Велико Търново и са разглеждали Арбанаси, Царевец, църквата 40 Великомъченици, Археологическият музей, но много малко от нас или поне аз, никога не съм стигала до   Преображенският манастир ,  за който научих преди две години покрай мой приятел - Симо, който отговаряше за изпълнение на проект за реставрация на манастира. Той ми разказа такива чудни истории за манастира и архимандрит Георги, че желанието да посетя манастира е огромно (и се чудя как не съм отишла още до там). С тази статия освен себе си ще се опитам да вдъхновя и вас за посещение на Преображенският манастир, а покрай него и другите забележителности на Велико Търново.  Преображенският манастир

Кратък урок по география  Маджарово В Уикипедия пише, че това е следващият най-малък град след Мелник. Това и аз не го знаех. Градът, такъв е от 1974 година, е в почти непосредствена близост до река Арда. Носи името на тракийския войвода Димитър Маджаров. Както пак пише в Уики-то дори има нос в Антарктика, който е кръстен на Маджарово. Брей.... Да си дойдем на думата р.Арда Това не е от тези постове за кратките неделни пътешествия, защото Маджарово и околността около него си заслужават, и изискват едно по-дългосрочно наслаждение. Не използвам думичката наслаждение напразно, напротив - представете си малко късче от рая на земята - представихте ли си го? Не?  Добре, ранна сутрин, месец май. Сутрешната маранята се носи над планината и меандрите на река Арда. Лешояди и орли се реят в небето над вас. Слънцето леко гали лицето ви, а денят ви предизвиква да откривате съкровища. Всъщност ако  се загледате в краката си има вероятност да намерите и полускъпоценен камък...

метрото в Дубай Няма да излъжа, ако кажа, че 99% от всички забележителности на Дубай са изградени в последните 40 години. И да това основно са търговските, хотелски и жилищни комплекси. Забележителна е и инфраструктурата на Емирството - навсякъде е зелено, припомням само , че говорим за пустинята. За две седмици, не успях да възприема факта, че се разхождам из пустиня. Няма шанс да видите увехнало или пожълтяло растение. Ако посетите парк има вероятност да си помислите, че се намирате в Англия, толкова е зелено, чисто и подредено. Но да започнем по ред: