Чаша спомени от Тоскана
Спомените са хубаво нещо. Понякога весели, романтични, друг път тъжни, но винаги идват неочаквано и за да ни припомнят нещо. Изскачащата тапа от гърлото на бутилката червено вино ме препраща в Тоскана . Оставям всичко, което правя, и се качвам на вълната на вдъхновението и спомена. Лозовите листа са жълто-червени. Гроздето и маслините са готови за беритба. Слънцето покрива полята, древните замъци и подредените градини с топла милувка. Есента в Тоскана е нещо несравнимо и неповторимо. Най-великият художник на земята - майката природа - за пореден път сътворява шедьовър от цветове, миризми, пастелни тонове и мистични мъгли. Загубена в Тоскана