Приключения в Рила

Не си спомням кой точно даде идеята, но определено си спомням колко радушно я приехме всички. Толкова много искахме да видим Рилските езера.

Окото

Всеки един от нас нямаше търпение да дойде денят на нашето малко приключение. И разбира се,имахме план. Бяхме решили да тръгнем рано сутринта от Пловдив, за да може към 8.30 да сме на стартова позиция на лифта, който води до хижа "Рилски езера". Сега ще кажете – ето, и тези са тръгнали с лифт. Да, така е. Истина е, че почти всички от групата сме пишман планинари, без много опит, но обичаме планината, пазим я и все по-често се срещаме с нея.

И така, дойде дългоочакваният ден.Трябваше да пътуваме с 2 коли(бяхме 8 човека), достатъчно големи, за да можем да съберем всички провизии, палатки и раници.С изненада открихме,че едната кола е сменена, защото предната вечер таксиметров шофьор е ударил нашия. Но ние с усмивка на лице, преглътнахме и решени тръгнахме в уречения час.

Малко след Пазарджик изгубихме другата кола. Намалихме, но след като пак не се зададоха, звъннахме да ги чуем. Оказа се, че са спряли защото им изтича масло. Върнахме се обратно и зачакахме помощ от Пловдив. Докато умувахме какво ще правим и ще успеем ли да стигнем навреме изведнъж заваля. За пореден път си помислих: „Ами сега? Едната кола, другата кола, дъждът, дали да продължаваме въобще?” Оказа се, че всички са си го мислили, развиха се дебати и спорове, но евала на най-нахъсaните, убедиха ни да продължим. Върнахме се  до Пазарджик, за да  изчакаме две от момчета да приберат колата, заедно с помощта, която дойде от Пловдив и да се върнат заредени с нови сили и нов автомобил. Така и така вече беше достатъчно късно решихме да минем през църквата Св.Богородица в Пазарджик, и още повече, беше 15.08 (Успение Богородично или още Голяма Богородица). Като че ли е трябвало да спрем и да запалим по една свещ.

Вече минаваше обяд, когато пристигнахме до хижа "Пионерска", проучихме лифта и тръгнахме да търсим място за палатките. Пообиколихме малко и се върнахме до една чудно хубава поляна в гората над Сапарева баня. Разпънахме лагера, събрахме дърва и преди да се стъмни се отправихме на разходка из местността - такава красота! 

Гледка към Сапарева баня

Лагерът

На разходка в гората

Пътечки, дръвчета, цветенца, наслаждавах се на всяко късче природа около себе си.  Вечерта запалихме огън и хапнахме. Ах, толкова е приятно на свеж въздух с добра компания! Пяхме песни, играхме игри, неща които не се сещаме да правим в ежедневието. Дойде време и за сън, че ни чакаше дълъг поход на следващия ден.

Огънят вече след вечеря

Специалитетът ни - картофи на жар

Нямам много опит с лагеруването сред природата, но за пръв път се почувстах така добре наспана след нощ на палатка. Прибрахме набързо, закусихме и потеглихме още по-развълнувани. След около час вече бяхме на хижа Рилски езера, колебаейки се по кой път да тръгнем. Единият вариант беше да минем по билото от дясно или първо да минем през старата хижа и Долното езеро. След известни колебания поехме по билото. Зорът беше да го изкачим, но после се насладихме на приятна разходка. Духаше вятър и все още ми е трудно да повярвам, че бяхме облечени с дебели дрехи и шапки по средата на август. И въпреки това – такива величествени гледки, толкова много красота на едно място.

Хижа Рилски езера

Билото на планината

Пози на фона на Долното езеро

Тази ми е любимата :)))

Докато се усетим и вече бяхме стигнали "Бъбрека". Починахме си малко и нетърпеливо заизкачвахме планината към "Окото". Наклонът беше доста голям, но желанието ни беше по-голямо. Задъхано се изкачихме до езерото. От 7-те езера то най ми хареса. Времето беше променливо – ту имаше облаци, ту слънце и всичко това се отразяваше в кристално чистата вода. След кратка почивка продължихме нагоре към "Сълзата".Тук вече си пролича, че не сме много във форма, но въпреки това се изкачихме на един дъх. Толкова снимки бях гледала, така исках да видя всички езера отгоре и да се насладя на гледката...но уви – облаци. За един кратък момент се разсеяха, но после бързо се сгъстиха отново. Казах си, че пак ще се върна, за да видя това, което пропусках. На връщане минахме по другия път през "Близнака","Трилистника", "Рибното" и "Долното" езеро. Вече пътят беше по-полегат, но красотите не бяха по-малко. Следобедното слънце напичаше, а ние се радвахме на приказната природа около нас, забравили напълно за мръсния и шумен град.

Имаше си от всичко - и мъгла ,и слънце,и студ,и топло,..

Близнакът

Трилистникът

Това беше едно от малкото планински пътешествия, които съм предприемала и беше прекрасно. Забравихме за несгодите предишния ден и заредени с нови сили и емоции от природата се прибрахме,мислейки за изминалите преживявания.

Автор: Мира Зрънчева: My tips for your trips