Нямаме резервации, имаме само посока - Каламбака

"Ехааа, поредното приключение и пътешествие". Много се радвам на спонтанните си решения, когато не му мисля много, много. Оставям преценките и въпросите  "кой", "какво" и "как" за някой друг път. 

Всичко започна с един телефонен разговор: 

- "Алекс, какви са ти плановете за уикенда?"

- "Ами нямам такива" - казва Алекс

- "Какво ще кажеш тогава да направим един Метеор, така и така сме го запланували отдавна?" 

- "Хъм, кога тръгваме?" - пита той. 

Друго не ми трябва. Стягам багажа за няколко часа, отивам на партито, на което съм поканена от седмици и в десет на следващата сутрин поемам към София.  В 12:30 Алекс ме взима от спирката пред хотел Плиска и поемаме към Гърция. 

Дали е време да  планираме? Отварям карти и пътеводители и се чудя. Сигурно е едно - отиваме към Метеора, а след това може би Делфи, Атина или Италия в зависимост от настройката. Оставяме въпроса отворен и решаваме, че този път няма да има планиране - просто ще караме и където стигнем.

КАЛАМБАКА

Към седем вечерта пристигаме в Каламбака, градчето, което се намира в сянката на скалите на Метеора. Спираме на центъра и търсим хотел с гледка към скалите. Попадаме на "AEOLIC STAR". - "Колко е нощувката?" - питаме ние на английски и ни отговарят писмено "40" за една вечер. Май не е зле като за туристическа дестинация, все пак когато питаме какъв е адреса на хотела ни отговорят "Above the central square". Вземaме ключовете, хвърляме багажа и се запътваме в търсене на хапване, което действие е крайно наложително, защото липсата на организация отговаря и на целодневен глад. 

При избора на таверна се ориентираме по количеството хора и липсата на чужда реч в разговорите на посетителите на заведението. Основен принцип при избор на заведение в туристическа дестинация е - менюто да е преведено само на английски, ако въобще е преведено. Хапнахме на бързо и се понесохме по улиците на града. 

Каламбака се оказа едно китно живо градче, с много фонтани, красиви мини паркове, чисти улици и пълни с хора кафенета. 

Огромните черни скали със странни пещерни лица доминират над целият град и ни привличат с погледите на черните си очи. 

По тeсни улички, стръмни стълбички и тайни пътеки, някак си успяваме да стигнем в подножието на скалите. 

Усещането е странно и мистично. Тъмнината прави нещата малко страшни. Скалите сякаш издават звуци, които обаче не прикриват стъпките на нощните създания. Не се чувствам уютно и  искам да тръгваме.

- "Алекс"- казвам аз  "Да си ходим. Усещам, че вампирите приближават. Не че се притеснявам за себе си, но ти не си толкова красив, че да те оставят жив". 

С усмивки се запътваме обратно към хотела, за да починем и да съберем сили за следващият ден. Все пак ни чакат 6 манастира и кой знае още какво.

* Въпреки, че има линк към хотела, не го препоръчвам. В последствие се оказа, че е по-скоро "хотел чужда булка" отколкото нормален хотел. Но така е когато нямаш планиране. 

*Каламбака се намира на 240 км югозападно от  Солун. На два до три километра от Каламбака се намира Кастраки. Направи ми впечатление, че в Кастраки има страхотни хотелчата, така че ако планирате посещение на Метеора, добре е да потърсите свободни места в хотелите на Кастраки.