Разходка из Лагуна Венета - Венеция. Островите Мурано, Бурано и Торчело

От "Пиазале Рома" до о.Мурано, ни отнема около 40 минути с вапорето. Минаваме по Гранд Канал, след което завиваме по Канарегио канал. Тази водна разходка из Венеция отново ни кара да затаим дъх и да извадим фотоапаратите, но само за няколко снимки, след което ги прибираме и се оставяме на самото пътуване. Вълните тихо се разбиват в кила на лодката, а слънчевите лъчи срамежливо се показват иззад облаците. Радваме се защото прогнозата е за дъжд и, въпреки че сме добре екипирани се надяваме на слънце.

Заобикаляме Венеция и се насочваме към о. Мурано, известен още като островът на стъклото. Пътьом преминаваме през  о.Сан Мишел,  в последствие разбираме, че от 1826 година, след "здравословен" декрет на Наполеон - мъртвите да се погребват далеч от живите, това е   гробището на Венеция. Освен венецианците, които си "почиват" тук на Сан Мишел са  погребани Стравински, Езра Паунд и Сергей Дягилев. *Ако ви се разхожда из гробищен парк, в търсене на други известни личности, това е вашият остров. 

о.Сан Мишел в далечината и "пътните" знаци!

МУРАНО

Признавам си, че преди да дойда във Венеция не бях чувала за Муранското стъкло, нито пък го свързвах с нещо специално. В един момент обаче, набиващите се  надписи "Стъкло от Мурано" започнаха да ми правят впечатление. След едно не много задълбочено проучване се оказа, че на о. Мурано се произвежда стъкло от 1291 година, въпреки че първото историческо споменаване  на производството на стъкло датира от 9 век и описва Доменико, изкусен майстор в издухване на стъкло, който прави бутилки.  Други също редки документи описват Пиетро  Фиоларио, като майстор на стъкло - датата е  1083г., а през 1158 година се споменава  Джовани Фиоларио   като изкусен майстор на  стъклени бутилки. Изкуството в издухването на стъклото достига връхната си точка през 15 век, а тайните на занаята, били пазени от търговците и външни на гилдията хора, под заплаха от смъртно наказание.   

Впечатления

1. На първо място поставям безцелното мотане из централната част на Мурано. Зад почти всеки ъгъл се натъквахме на  някоя красива и модерна стъклена скулптура. Самото заглеждане по уж "обикновените" сандъчета с цветя, разположени по фасадите на къщите, също си беше изненада. Привлечени от странни и не на място  отблясъци, се оказваше,  че прекрасните многоцветни растения, всъщност са стъклени.

Стъклени цветя по балконите

Хъм, червен стъклен бамбук и пране.

Една от много красивите скулптури на о.Мурано

Скулптурата се намира до морската гара "Фаро"

2. Витрините на стъкларските ателиета - всяка една витрина е своеобразна изложба на майстор стъклар. Витрините подредени с много усет, а на места и с чувство за хумор, неусетно ни водят към вътрешността на магазина. !Ако сте с раница или по-обемиста чанта много внимавайте - произведенията от муранско стъкло са доста скъпи.

3. Издухване стъкло. Уникално преживяване. Бях виждала в някакво телевизионно предаване как се прави, но на живо усещането е много по-различно. Принципно демонстрацията е безплатна, но на някой места се очаква да оставите малка сума (бакшиш) за майстора или да си купите нещо от магазина към съответната работилница.

4. Музеят на Стъклото - казват, че е почти задължително да се посети, защото в него са изложени повече от 4000 експоната, но тъй като времето напредваше, а глада и той, решихме да пропуснем това преживяване. Набелязахме си едно китно ресторантче и с това обиколката ни на Мурано приключи. След обилен обяд се насочихме към "Фаро" една от морските гари на Мурано, за да хванем Ферибота до Торчело. 

ТОРЧЕЛО

Слънцето отново се скри. Торчело изглежда още по-изоставен, от описаното в пътеводителя. Оглеждам ферибота и отбелязвам на ум, че за Торчело сме не повече от 20 човека и започвам да се чудя какво точно правим тук. Все пак слизаме от ферибота и се насочваме към вътрешността на острова. Минаваме покрай заблатени канали, малки и спретнати къщи, изоставени градини. 

След около 15 минути стигаме така наречения център на острова, а основната забележителност, която търсим е Базиликата Санта Мария Асунта. Това е най-старата катедрала разположена на територията на Северната лагуна. Тук сме, за да видим едни от най-красивите в света византийски мозайки на християнска тематика. Входа за базиликата е 4 евро. Снимането не е разрешено. 
Недалеч от входа на базиликата е разположен мраморен трон, за който има легенда, че е бил тронът на Атила, но историческите данни сочат, че всъщност тронът е бил ползван само от управниците на острова.

Обиколката на Базиликата и малкия център ни отнема не повече от час. Разбираемо е - извън сезона, няма какво друго да се прави тук - магазините за сувенири са затворени, ресторантите също.

Символът на Венеция

! Ако идвате през лятото, задължително трябва да си носите репелент с най-голяма сила, защото казват, че комарите тук те изяждат преди да си мигнал.

Малко факти

Някои исторически източници, които сочат описват Торчело като "Рая на земята"  500 години преди Венеция да се превърне в империя. Данните сочат, че населяването на острова започва през пети век когато бягащите от ломбардски и хунски нападения жители на континента се изселват към по-безопасния тогава остров. В един момент населението на Торчело е достигало до 20 000 човека, а развитието му продължава почти 1000 години. Животът на острова драматично прекъсва с епидемия от малария, която избива почти цялото население, а малкото останалите жители биват прогонени от редовни пиратски нападения. Днес островът е почти недокоснат от съвремието и е обитаван от шепа моряци и градинари.

Любопитно: Тук на острова,  между лов на патици и унищожаване на сериозно количество вино, Хемингуей е написал "Отвъд реката, сред дърветата".

БУРАНО

Посреща ни палитра от къщи, оцветени във всевъзможни цветове. Докато Мурано е известен със своето стъкло, Бурано има славата на "Островът на дантелата".

Съществува следната легенда за дантелата на Бурано: Един рибар се загубил в морето. Рибарят бил млад, напет и хубав, апетитен ако мога да кажа. Морските сирени го харесали и  се опитали да го омаят със своите песни. Рибарят обаче устоял на красивите им гласове. Вместо да му се разсърдят сирените го дарили с воал от морска пяна (е това не успях да го разбера, хем устоява, хем му правят подарък) предназначен за неговата бъдеща съпруга. Когато се прибрал на острова воалът се превърнал в най-прекрасна дантела. 

Бурано може да бил известен с красотата и качеството на своята дантела,  но в момента, повечето от  "оригиналните" дантели са внос от Китай.

Докато обикаляте острова, преминавайки по паянтовите дървени мостчета от канал на канал, няма как да не забележите Камбанарията на Бурано, която е също толкова наклонена като кулата в Пиза.

Да се отбележи, че наклонени кули има както във Венеция, така и във Верона и Падуа

Островът е малък и освен цветните къщи, малките магазини за дантели и наклонената камбанария, няма какво друго да се види и нашата обиколка отново приключва за не повече от час и половина. 

Обратно към Венеция
Свечерява се и захладява, но падащото над Лагуна Венета слънце създава магическа светлинна феерия над морето и ни е трудно да се приберем на завет в пътническата кабина на ферибота. След ден изпълнен с различни преживявания се връщаме уморени към  Венеция.

Докато стигнем Сан Марко вече е сумрачно. Уморени сме и решаваме да се приберем с вапорето и за пореден път виждаме града променен и различен.





Полезна информация: 
От "Пиазале Рома" трябва да вземете вапорето - номера 41 и 42 (разписание)  до Мурано. От там с ферибот да стигнете до Торчело. След това да се върнете до Бурано и от там отново с ферибот да се приберете до Венеция - крайна спирка площада Сан Марко (естествено поредността на посещение на островите зависи от вашия план и настроение). Стойността на билета за вапорето/ ферибота варират в зависимост от вида на картата, която сте си избрали. Можете да си купите карта за 12 часа на стойност 16 евро , за 24 часа цената е 18 евро, а ако решите можете да си купите и седмична карта за 50 евро.