Етюд: Гробище за домашни любимци

Преди време получих следното писмо от приятелка, която от дълги години живее в Испания:
"Виждам че ти харесва да пишеш...добре е за чужбината, но защо не напишеш  нещичко за Пловдив….тоз прекрасен и всепоглъщащ  град, който посещавайки го завинаги оставаш там..."

По случай това припомняне, че живея в един от най-прекрасните градове в света, реших да започна нов проект, който засега има две работни имена:  "Турист в собствения ми град" и "Етюди за Пловдив. Идеята ми е да направя поредица от статии за  Пловдив от гледната точка на неговите жители, но през призмата на "туристи" виждащи го за първи път.


Ентусиазирана от новото си начинание гушнах фотоапарата и започнах да обикалям града. Правя обиколките си така както обикалям "чужбинските" градове.  Тръгвам по улиците  без цел и посока  и се вглеждам в малките неща, които обикновено пропускам забързана в ежедневните си задачи. Започнах  да преоткривам любимите си улици, сгради, усещания, миризмата на готвено носеща се из малките улички. Дори попаднах на места, за които  не съм и предполагала че съществуват в Пловдив: преди две седмици открих поляни от диви кактуси, а онзи ден открих, че в Пловдив имаме - гробище за домашни любимци


Етюд за Пловдив
Открих мястото съвсем случайно, разхождайки се из един от парковете на града. Кратък  проблясък от мраморна плоча привлече погледа ми и това ме накара да се вгледам малко по-внимателно в зелената завеса от листа. Свърнах от главната пътека и при навлизане в гората забелязах още две мраморни плочи. Започнах да се зачитам в надписите - "тук почива Роки - ротвайлер" ; "Джеса - болонка", "Джери -пинчер" ....., плочи, кръстове, заграждения. Разклонени пътеки водят от едно гробче към друго и картинката е някак си сюрреалистична.  По годините (1987, 1989, 2010), които са описани на плочите и кръстовете става ясно, че гробището  "работи" от доста време.  Усещането ми от това откритие е смесено между учудване и разбиране, но има и  малко недоумение от  наличието на свещи и кръстове поставени на някой от гробовете!!! Въпреки личните си усещания, разбирам хората, които са намерили начин да изразят мъката от загубата на обичан приятел, все пак и  аз съм имала кученце, на чийто гробче посадихме трънлив храст (беше доста злобен и хаплив пинчер, но ние си го обичахме).
Пуснах едно търсене през чичко Google и се оказа че в Пловдив оперира и  законно гробище за домашни любимци, което е първото в страната и действа от миналата година.

Някой от вас дали се досеща къде се намира неофициалното гробище за домашни любимци в Пловдив? 







Comments

  1. Да не е в гората до гребната?

    ReplyDelete
  2. По дърветата познавам ;)

    ReplyDelete
  3. :-). Сега обаче търсим точното място. А ти ако знаеш не казвай, все пак трябва и някой друг да вземе участие!

    ReplyDelete
  4. Пловдив е любимият ми град, ще следя с интерес статиите. За Великден бяхме там и този път "открих" катинарите, които влюбените оставят на моста на гребната база. Различни, уникални, символи на любовта -
    http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=1465566&USER_ID=1795

    ReplyDelete
  5. Страхотни снимки Милена.

    Съвсем скоро ще има още тайни и малко познати местенца от Пловдив!

    ReplyDelete
  6. до братската могила :)

    ReplyDelete
  7. Още предположения има ли?

    ReplyDelete
  8. Явно няма други предположения...Еми добре тогава: Гробището се намира в района на Гребната база и по-точно до Розариума, който пък се намира в близост до Братската могила!

    ReplyDelete

Post a Comment