Skip to main content

Моят Пловдив

Моят град ли?! J
И какъв е той през моите очи? J
Някои ще кажат:
                              „Хора и улици...
                               Град като град...
                               Погледи срещнати, профил, анфас...”
Главната (Снимка: Елена Калпакчиева)

И забързани, и задъхани, нарамили проблемите си обагрени в сиво, живеем ден за ден... и не спираме дори за миг да се полюбуваме на едно цвете, да помечтаем вперили поглед в необятното небе, да нахраним бездомен четириног приятел или да поиграем с него. Дори не си позволяваме и лукса да се усмихнем поне на четирима непознати. J
Тайничко и деликатно, почовърках в душите Ви, нали?! J
Защото съм убедена, че който и да си Ти, гражданин или гост на този град – Пловдив за Теб остава най-красивия и най-стария жив град в Европа!

Може би и нещо повече...

Един „Древен и Вечен” кавалер застанал достойно между двете дами София и Варна J Това е моето разбиране за Пловдив J Макар кавалерството да е рядко срещано явление в наши дни, Пловдив има своята благородническа осанка на изискан, неподправен Аристократ! 
Античният театър (Снимка: Елена Калпакчиева)
Буржоазния дух лъхащ от Стария град, прекрасната феерия от цветове струяща от картините на Джумаята, тайнствените криволичещи улички на Капана. 
По улиците на Стария град (Снимка: Елена Калпакчиева)
Обожавам Цар Симеоновата градина и безвремието в нея, настъпило в дъждовен ден, неогласяна от детски смях и скърцане на колела. Сред безвремието си имам и своето любимо дърво J, където за първи път се влюбих, и където за първи път разбрах цената на предаността и предателството... Точно там научих още, че независимо колко приятели имаш, ако ти си тяхната опора, ще се чувстваш самотен и изгубен, когато те са ти най-нужни... И въпреки това, животът ми се промени за часове от хора, които дори не ме познаваха...
И най-накрая разбрах, че има много начини да се влюбиш и да останеш  влюбен, но един от тях се нарича и завинаги остава Пловдив!!!
автор: Таня Лазарова 

Още няколко причини да се влюбиш в Пловдив -  с приятелското съдействие на Елена Калпакчиева
Архитектурата в Стария Пловдив (Снимка: Елена Калпакчиева)
Гледката от Небет тепе (Снимка: Елена Калпакчиева)
Гледката от Небет тепе (Снимка: Елена Калпакчиева)
Из Стария град (Снимка: Елена Калпакчиева)
Из Стария Пловдив (Снимка: Елена Калпакчиева)
Капана (Снимка: Елена Калпакчиева)

Comments

Popular posts from this blog

Стокхолм през април и декември

Стокхолм е дом на прекрасни хора, страхотни гледки и град, който очарова. Градът е едновременно голям, но и много уютен, дори и крайните квартали. Чисти улици, прекрасни паркове, удобен транспорт. Старият град е място, което да възприемеш спокойно, без бързане. Калдъръмините уличките водят до различни забележителности: катедралата Storkyrkan от XIII век, Кралският дворец и Нобеловият музей.

За столичен град (и то в ремонт, когато аз бях там) придвижването е лесно: метро, влакове, автобуси, таксита и фериботи правят придвижването приятно и не стресиращо.

Жителите Стокхолм наричат града си „красота на вода“. Но въпреки добре запазеното историческо ядро, Стокхолм не е музейно произведение: той е модерен, динамичен и постоянно се развива...според думите на хората, с които говорих.





Логистични:

До там също не се стига трудно и ако попаднете на сделка има билите и по 70 евро от нискобюджетните компании. Аз летях с Раян и всичко беше точно.  Верно, кацате на 100 км, но има редовни трансфери о…

В Турция на пазар. Какво да и какво да не купуваме!

Плодовете и зеленчуците в магазина са същите като във Фантастико, Била или Карфур в София. Нещата, които тук са по-скъпи от България са … колбасите и кренвиршите. Това е лесно обяснимо като се осъзнае, че не съдръжат и грам свинско, а само пилешко/пуешко/телешко. Даже в т.н. телешки салам в България поне половината е свинско – но точно по тази причина саламите в България са ядливи – мюсюлманските салами без свински елементи са като подметки от италиански обувки по поръчка на вкус – хем скъпи, хем подметки. Но пък киселото мляко тук е превъзходно!

Бяла Черква, Родопите

Разходката пеш е само началото на приключенията тук. Незнам дали околността е рай за велосипедистите, но има доста пътеки и подходящи места за планинско колоездене. Тази година има и няколко кончета, които можете да наемете от конна база "Стела", разположена много близо до хижата. Горските ягоди и билките са също в достатъчно количество.