Три дена из Северното Черноморие - Калиакра, Камен Бряг, Тюленово

Нямам идея защо досега никога не бях стигала до Камен Бряг и Тюленово. Най-далечната точка, която съм стигала на нашето северно Черноморие, е Балчик. Опитвам се да се сетя за причини, които да са достатъчно адекватни, но нямам такива, и сега, една седмица след изключително интензивното пътуване, претрупано от нови гледки и преживявания, сядам да споделя какво се случи, къде бяхме и какво правихме.

Северното Черноморие (от Каварна до границата с Румъния)

Мястото е изпълнено с възхитителни места за всякакви посетители - една невероятно комбинация от тракийски останки, византийски крепости, скитСКи некрополи, природни резервати и километри скали по бреговата ивица.

Ако очаквате да има дискотеки, кръчми и пясъчни плажове…е, ще трябва да смените очакванията си. По-скоро ще се натъквате на труднодостъпни, но много красиви каменисти заливи. Тук най-честата гледка са тъмните и червеникавите скали, които макар и доста горещи, са чудесни платформи за гмуркане.

Как да стигнете до там

От София до Камен бряг са около 525 и 612 километра, в зависимост от маршрута, който ще изберете. От Пловдив разстоянието е 480 километра. Най-удобно е с кола, въпреки че можете да пътувате с влак или автобус до Варна и оттам с автобус до Каварна и селцата наоколо. С такси от Каварна до Камен бряг излиза около 20 лв. Ние пътувахме през ноща и считам, че това е много удачен вариант в момента, когато летния сезон е в разгара си! 

В околността

Нос Калиакра

Първото място, което посетихме, беше нос Калиакра. Беше около десет сутринта и нямаше много хора. Липсата на тълпи туристи винаги ме радва. Мразя тълпите и шумотевицата. Като че ли предпочитам да не видя нищо, от колкото да се блъскам с хиляди хора!

Нос Калиакра, освен природна забележителност, е и архитектурен резерват. Входа за достъп е 3 лв. на човек. За посетителите има специално изграден паркинг. До върха на носа се стига като преминете през възстановената портата на крепостната стена. В резервата можете още да видите: основите на църкви, кладенец и няколко древни жилища, крепостните стени. Гледаме руините отдалеч, защото е доста пообрасло с трева, а и на входа ни казват да внимаваме за змии.

Пътеката покрай ресторанта и музея на Калиакра отвежда към върха на носа. Нищо не пречи на погледа да се рее над морето и да се наслаждава на уникалната гледка към скалистите брегове.

Камен Бряг

Какво да ви кажа? Толкова четох за Камен бряг, че накрая останах малко разочарована. Лично мен мястото не ме грабна особено много. Обширна суха поляна, отвесни скали, доста паметни плочи, започваща от никъде и стигаща до някъде желязна ограда, контейнер за боклук и една самотна химическа тоалетна!!! Не успях да усетя предполагаемата сила и романтика на мястото!

Имаше хора, които бяха разпънали палатки около "Огънчето" - специално направено огнище около тръба, от която излиза природен газ, но аз не спрях да се чудя, къде точно тези хора ще извършват естествените си нужди (химическата тоалетна беше отнесена заради концерт в Каварна). Тривиално, но факт!

 

Отново Камен бряг, но този път селото

Селото е малко, китно и тихо. Има няколко кръчми, до които обаче не стигнахме. Няма много туристи и, ако търсите нощни забавления и силна музика, това не е вашето място.

Настаняване

В сайта на Камен бряг има описани няколко възможни места за пренощуване, като ние си избрахме да наемем стая в къща „Мимоза”. Цената на легло е 10 лв., като в тази цена освен леглото и тишината, си има и прекрасна баня и тоалетна. До къщата има хранителен магазин, който е с нормални цени и добро зареждане. Градината около къщата си е една много сериозна екстра в горещите летни дни.

 

Шабла, Фарът на Шабла и Шабленската тузла.

Е, признах ги тези автори, които са писали за Шабла, Камен бряг и Шабленската тузла. Описанията им са живи, цветни, и каращи те да видиш и направиш описание неща, но накрая те оставят с леко разочарование.

Фарът на Шабла - описан като миникопие на Александрийския фар, е обикновен малък фар, макар и най-стария, и най-високия в България. Минахме около 5 пъти покрай него, преди да разберем, че точно това е фарът, който търсим. От описанията, аз си представях нещо доста по-величествено. Очаквах златни върхове, уникална архитектура, височина…явно нищо не разбирам от фарове.

В търсене на здравословна кал (Шабленската тузла)

След три грешни упътвания, четири неправилни пътя, най-после успяхме да открием къмпинг Шабла и пътеката към калното езеро. За да сме сигурни, попитахме местни хора, дали това е пътеката към езерото, а те ни отговориха -"Това е, но ви препоръчваме да не ходите, защото змиите тази година са повечко, а пък и кал трудно се вади, можете да затънете"…и т.н. приятни неща.

След като никой от нас нямаше желание да се среща със змии, решихме да починем и да се разхладим във водите на Шабленския плаж. Плажът, за разлика от тези на юг, не е претъпкан, няма платени шезлонги и чадъри, дюните са оцелели и водата е чиста. Влизането във водата е малко екстремно, защото брегът е осеян с камъни и начупени миди, но на два метра от брега стъпвате на пясъчно дъно. 

Яйлата

Посетихме Яйлата привечер към 19:30 и светлината на залязващото слънце придаваше особено очарование на вековните камъни. От входа, на който е изграден и информационен център, се тръгва към морският бряг.

Там, в началото на пътеката се намират скитските некрополи и тракийския олтар на слънцето.

Следвайки пътеката и упътващите табели, се спуснахме към една от пещерите, ползвана като жилище от древните хора. "Ама и те имали са имали вкус. За такава гледка към морето днешните баровци могат само да си мечтаят".

От пещерния дом пътеката води към ранно-византийската крепост. Част от стените са частично възстановени и се придобива доста добра представа за големината на крепостта. Вътре в кръга от крепостни стени се виждат останки от сгради, но всичко е обрасло във висока трева и е трудно да се разгледат отблизо.

По обратния път минахме покрай старата винарна и с това приключи нашата обиколка на малка част от Яйлата, която е с обща площ от 300 дка. Археологичен резерват Яйлата - определено трябва да се види, и дори да нямате път към Камен бряг, трябва да си създадете такъв.

Тюленово

Стига толкова "култура". Време е за това, за което сме дошли – гмуркане и катерене по скали, а тези двете са черешката на тортата, поне според мен.

Казват, че Тюленово е меката на скалните катерачи, а и на гмуркачите. И това е самата истина. Докато се правихме на планински кози по скалите, имахме доста солидна компания от катерачи. Любителите на скалното катерене ползват скалите край Тюленово като тренировъчна база. Има определени маршрути, които са удобни за КАТЕРЕНЕ. Удобството на тези маршрути е, че вместо да паднеш на твърди скали, падаш директно във водата!

 

Мястото е идеално и за любителите на подводните спортове, гмуркачи и водолази, защото предлага огромно разнообразие от подводни гледки. Топографията на региона е уникална и предизвикателна. Подводни пещери и тесни преходи, правят всяко едно спускане интересно и леко екстремно. Ако подводните пещери не ви блазнят, то тогава можете да се насочите към някои от потъналите морски съдове, които не са рядкост в този регион. Докато сте под вода, навлизате в един различен свят на спокойни морски кучки, плашливи раци, цветни скариди, гмуркащи се птици, тишина и спокойствие.

Как се стига до водата?

Най-лесният за обяснение подход е този, който се намира непосредствено до селото. За да стигнете до него, трябва да минете през центъра на Тюленово и да карате само направо към брега. Така достигате до един своеобразен каменен залив. Оттам можете да поемете, в ляво или дясно.Всъщност, най-добре питайте някой от лагеруващите на брега, как се стига до различните пътеки за слизане до морето. Така ще се ориентирате най-точно и най-безопасно. 

 

Мидената Ферма в с. Българево, местност Дълбока
Да, въпреки че ни разбиха колата точно докато пробвахме екологичните миди, нямам как да не споделя и мнението си за мидената ферма.
Ако искате да похапнете вкусно, на почти нормални цени то Дълбока е мястото. Там ще ви предложат: 

• Добра кухня;

• що-годе добро обслужване;

• и опасен паркинг.

АКО РЕШИТЕ ДА ПОСЕТИТЕ МИДЕНАТА ФЕРМА В БЪЛГАРЕВО СЛЕДВАЙТЕ СЛЕДНИТЕ СЪВЕТИ:

1. Паркирайте възможно най-близо до ресторанта;

2. Приберете всички интересни неща от купето на колата си: чанти за фотоапарати, калъфи на скъпи очила, раници, чанти и т.н.

РАЗБИВАНЕТО НА КОЛИ ТАМ Е НЕЩО ОБИЧАЙНО!!! За около час, бяха разбити 3 коли включително и нашата. Полицията спомена, че се опитвали да предупреждават хората, но явно не се опитват достатъчно - няма нито табела, която да предупреждава, нито пък в ресторанта ти обръщат внимание! Ако не внимавате, вечерята в ресторанта ви излиза тройна дори петорна! 

В края на тази обиколка, с ръка на сърце мога да кажа, че местата, които наистина ме впечатлиха много бяха: Яйлата и Тюленово. Определено Тюленово е новото ми любимо място в България и го препоръчвам на всички!