Турският и българският език. Прилики и разлики

Глава 2. Езикът

Здравей/Здрасти 

Да започнем както трябва: Мерхаблар, читатели. В превод - здравейте. 

Добре е да знаете, че поздравът към един човек е Мерхаба, а към повече хора: Мерхаблар:) Х-то почти не се произнася.

Малко научни факти

Турският език (Türkçe) е говорен от около 77 милиона души като първи език и още 6 милиона души като втори език, което го прави най-разпространения тюркски език в света. 

Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици. Един от 23-те официални езика на Европейския съюз. Наред с основната, използвана в България, съществуват македонска норма, която също използва кирилица и банатска норма, която използва латиница.

Разликата между бей и ефенди!

Бай е … мъж, а жена е байан – добре е да се знае преди да идеш до тоалетната, особено ако няма картинки на вратата. Бай Иван се оказа най-обикновен мъж

Когато се обръщате към някого с „Господин …“ е редно да кажете „бей“ – напр. „Серхан бей,….“, вкл. и в мейл-кореспонденция. „Бей“ повече напомня английското „сър“. Серхан е малко име в случая Всъщност онова „робското“ чувство, което ни вдъхва израза „Осман бей“ си е най-обикновено обръщение към мъж. Просто нашите възрожденци са искали да се обръщаме един към друг на господине/госпожо , а не на „бей“. Помислете малко върху това, когато още веднъж изпаднете в носталгия по времената на „другарки и другари“. Заради „господине“ не една империя се е срутила А ако шефът ви е много серт можете да се обърнет към него със „Серхан ефенди“. Но „ефенди“ се ползва рядко и общо взето се използва само към кофти началници.

 

Как да се обръщате към жена?

Правилното обръщение към жена (дама) е „ханъм“: Селамлар Саадет ханъм, и т.н. (Саадет отново е малкото име, изглежда фамилните имена не се ползват даже в официалната или близка до официалната комуникация. „Селамлар“ е „уважаеми(а)“. Е, това горното си е доста официално обръщение – с колегите си човек се обръща по обичайния начин: Здрасти, Саадет Като цяло фамилиите не се ползват, вкл. и в официалната кореспонденция. Сега разбирам защо в България даже и на високо ниво се говори на малко име, за разлика от съседните ни Сърбия и Румъния. Доста по-късно разбрах защо е така и в Турция – преди Ататюрк турците изобщо не са имали фамилни имена, които са въведени от него като част от модернизацията.

Интересно: (части от) Сърбия и Румъния са били в Австро-Унгария, където фамилията е по-важна от малкото име, докато в Турция и околностите малкото име е по-важното.

Общите неща в езика

Сантиметри каре са квадратните, а сантиметри кюп са кубичните Изобщо думата куб е кюп, а пък километре/саат мисля, че е съвсем очевидно, а „дирек”-ът си е стълб или пилон. Известната в детския жаргон „анджаклама” всъщност се казва „аджъклама” и е названието на стоката (във фактурите).  Пък янгън е огън или пожар А ако се заслушате в някои песни ще чуете „… севдаааа…янгънннн…“

 

И едно специално предупреждение: в никой случай не използвайте израза „айсиктир”  гласно! Изключително грубо е!  А турците са наистина деликатни хора. Не знам как е като цяло с Изтока и народите му, но турците са наистина възпитани, тактични и деликатни хора.

Думи свързани с храна

За щастие при храните значенията на думите са практически еднакви: всеки знае какво е чорба, реване, пилаф, айран, баклава, патладжан, кюфте или кОла От глад няма да умрете Е, а ако си поръчате сутляш, няма да ви донесат мляко с ориз, а крем-карамел;) Пък скарата е изгара, като имайте предвид, че ще има и огромна гарнитура.

Езикът на компютрите

Турция е поредната страна, в която Виндовсът се ползва на местния език (е, вероятно и в Щатите и Англия е така, но там още не съм работил ). Офис пакетът, както и в белите държави, си е на местния език, в случая турски. Бая се потрудих докато намеря Insert на колоната Ейц, много сме модерни българите – сущи англичани! Нито една страна не е като нас – всички ползват родните си езици, само ние – чужд.

Мда, е-майл на турски се казва поща (posta) :) , като и нормалната поща

Допълнително полезна информация: За турските думи в българския език

край на част втора

Автор: Стойчо Димитров