THE POSSIBLE TRAVEL

"Пътуването е приключение.  Хенри Милар казваше, че е много по-важно да откриеш църква, за която никой никога не е чувал, вместо да отидеш до Рим и да се чувстваш задължен да посетиш Систинската Капела с още двеста хиляди туриста, които крещат в ушите ти. Разбира се отидете до Систинската Капела, но се разходете из улиците също, изследвайте по тесните улички, преживейте свободата на търсенето на нещо  – точно какво не знаете, но което ако намерите, ще, може да сте сигурни в това, премени живота ви." Цялата статия в блога  Йога - Амбика  Позволявам си да споделят тази статия, защото изключително много ми хареса и ми показа, че не съм единственият луд пътешественик на този един свят. Посвещавам я на всички, които са ме апострофирали, когато обявя, че не не харесвам даден голям град или туристическа забележителност! 

Амстердам - приключението Когато пътешественик седне да пише статия за място, което е посетил, би трябвало да има определени спомени, нали така? Че е така, така е, но аз се чудя се защо моите спомени са малко замъглени? Много вероятно е да съм толкова впечатлена от всичко, че не си спомням нищо. Но е възможно и да са едното - двете посещения из известните "кофи шопове", в които дегустираш екзотични субстанции - напълно позволено! Все пак ето и моите няколко дни в Амстердам Амстердам е изключително жив град, не само заради хилядите туристи, но и заради самата атмосфера, която витае тук . Градът не е голям, но въпреки това е много различен във всеки свой малък детайл. Каналите, сградите, лодките, велосипедистите, екзотичните минувачи и странният език правят преживяването незабравимо. Това естествено ако пропуснете " Grasshopper coffe shop".

архивни:-) Била съм в много градове, но единици са тези, които като затворя очи все още усещам. Атина беше първият град, който посетих в кариерата си на пътешественик и завинаги остана запечатан в  сърцето ми. Затварям очи и се виждам как ходя по улиците, разминавам се с хората, усещам миризмите, чувам звуците, дори усещанията на учудване и възторг се връщат в мен. Отново чувствам горещата ласка на есенното слънце, лекото неудобство от втренчените, в прекалено късите ми панталони, погледи, спомням си краткия размисъл как така има толкова много котки из парковете, а не съм видяла дори едно бездомно куче. Атина е много неща: древен град, космополитен и културен град, мръсен и задръстен град, в момента град на метежи и размирици, но въпреки всичко остава все така магнетичен и завладяващ. Акрополът доминира над всичко и всеки. Плака - старият квартал - с неговите интересни и оживени улички, продължава да е гостоприемен към милионите туристи посещаващи гръцката столица.  А...

Не мога да се начудя защо Падуа не е толкова популярна дестинация, като Верно например? Дано не разгневя някой пак с това изказване, но за мен Падуа има едно особено очарование, което е много по-истинско от това във Верона (там тълпите доста развалят усещането). Трябва да отбележа факта, че градът е една от сериозните културни и артистични дестинации в Европа, а това явно се пропуска. В църквите на града могат да се видят работи на Мантеня, Донатело и Тициан , а фреските на Джото в параклиса  Scrovegn са най-ярката звезда в тази плеяда. Споменавам църквите, защото в Италия те са безкраен източник не само на духовни, но и на културни преживявания. !!!! Падуа е само на 40 км от Венеция и ако сте за повече дни в Италия, няма да сбъркате ако отделите поне ден за Падуа.  

Оказа се, че Хисаря е прекрасен град. Тих, спокоен, чист и зелен! Градът е обсипан с добре поддържани паркове, които са смесица от архитектурни резервати и места за релаксация. Разходката из малките и спретнати кварталчета е като разходка в друго измерение. Къщите са стари и много красиви. Дворовете повече приличат на миниатюрни джунгли, а пълноправни господари са мързеливи и добре охранени котки. Разминаваме се с хора, които се носят като лодки в спокойно море. Тихо е. Грохотът на автомобилни двигатели, така типичен за големите градове,  тук не се чува. Не трябва да се заслушваш, за да чуеш песните на птиците и шума на листата раздвижени от лекия есенен повей.