THE POSSIBLE TRAVEL

В Уикипедия има един ред за това село, който буквално преведен звучи по следния начин: " Ел Ехидо ( името на селото в превод означава "Избраният")  е селище в региона на Алмерия. Основен производител на зеленчуци и плодове". Толкова. А трябваше да пише че от десет години там живее най-добрата ми приятелка. Всъщност аз съм в  Ел Ехидо, заради нея. След 5 години обещания да отида на гости, най-накрая се наканих и ето ме. Така за 8 дена Ел Елхидо с адрес, моля не се смейте, ул. "Педро Мачука" номер някой си, ако пиша 24 ще стане още по-смешно, беше моят дом, моята начална база и мое скривалище.   Когато се замисля за нещо, което да е интересно за споделяне относно селото, освен улицата, на която живеехме, ми е много трудно да се сетя. Село. Едно чисто ново село. Това ми идва на ум. Нямам снимки, дори и репортажни.  Колкото и странно да звучи, това село, което се води едно от най-богатите в Европа, има една главна улица, марокански квартал, няколко магази...

спирка Алмерия се намира в югоизточна Испания на брега на Средиземно море.  Името на града произлиза от Арабски ( Al-Mariyat) , което означава „огледало” , а цялото име би трябвало да носи посланието, че Алмерия е огледалото на морето. Градът и околностите му се явяват една от най-важните селскостопански зони в Европа.  Основната туристическа атракция в Алмерия е огромната мавърска крепост датираща от десети век. Градът е известен и със своите обширни пясъчни плажове.  Алмерия може да бъде разгледана за няколко часа, особено ако разходката магазините е по-кратка. Хубав, интересен град, но да си призная чесно, не се вдъхнових от него особено. 

С полет от Милано кацнах в Аликанте около три часа следобед. И мах само няколко часа, за да разгледам града  тъй като следващата ми дестинация беше Алмерия. Въпреки оскъдното време което имах, успях да се насладя на чара на Аликанте и дори да пия едно мохито и още нещо :-) Аликанте е  чаровен, красив и оживен малък град разположен в южната част на провинция Валенсия(Коста Бланка). Градът е вторият по важност в провинцията.  Римляните наричали Аликанте “Lucentum” , което означава град на светлината. Средна годишна температура 18 градуса. Ех какво място за живеене са си избрали тия хора .

В пълен блясък София-Милано От нетърпение не можах да спя. Станах в 4:00 и в 5:00 вече бях на Терминал 1 на летище София.  Имах два часа преди полета и се чудех какво да правя. Зарязаната техника ми липсваше, но за сметка на това имах моя „тефтер за пътешествия”, в който събирам всякакви артефакти: касови бележки, билети за музеи и превозни средства,  карти и всичко което ми се стори интересно. Прекарах двата часа пишейки за себе си, за нещата, които чувствам, за нещата, от които бягам, за нещата, които искам и така до момента, в който извикаха полета и започна истинската част на моето пътуване.

Бягство. Това е първата дума за която се сещам когато помисля за това пътешествие. Бягство от сивотата на работата ми; бягството от вечните приказки за криза; бягство от кризата в личния ми живот. „ The sudden trip" (внезапното пътешествие) така съм кръстила писанията и албумите си в Пикаса и то наистина беше такова.   След като реших, че вече много ми е писнало от всичко и от всички, се ораганизирах за няма и десет дена. В момента , в който реших че тръгвам купих  самолетните билети. С гордост споделям, че платих само 250 евро за 5 полета в рамките на две седмици. Полетите бяха следните: София – Милано Милано – Аликанте Аликанте – Барселона Барселона – Бергамо Бергамо – София После отидох при шефа и си поисках отпуска – когато ме попита защо ми е необходима двуседмична отпуска му казах „Или взимам отпуска или напускам, така стоят нещата в момента, трябва да се махна, неиздържам в офиса”. А след получаването на подписаната молба за отпуска си резервирах и  хостели...