Пешеходни пътеки и почти никакви хора - Загори, Северозападна Гърция
Двигатели спряха, какво ли става? Ферибота се тресе и гъргори, явно с идеята да стане втори Титаник. Поклаща се ту наляво, ту надясно, а съставните му части лекинко подрънкват при сблъсъка. В главния салон мирише на прегоряло мляко. Пътниците, почти не си говорят в очакване по скоро да стигнем брега. Спокойно е, въпреки внезапното спиране на двигателите на "ферито" и кратката суетня докато тръгнем отново. Спокойно е не само на кораба, но и в моята глава. Цялото пътешествие изпразва главата ми и няма мисли за хора, работа или проблеми. Това което имаме в момента: идеите, фотоапаратите, колата и малкото пари, които остават, е достатъчно. Всеки ден различно място избрано по неведоми причини: първо беше Метеора, после Корфу, сега обратно към Игуменица, а от там накъдето повее вятъра. Монодендри, областта Загори (Monodendri - Zagori) Снощи бях малко намусена и нацупена, поради малкият бъг наречен вина поради висяща работа, но днес вече съм доста по-добре, Мога да навакса...