THE POSSIBLE TRAVEL

 Най-четените статии през 2011 година бяха: 12. Градината на Боговете – остров Корфу Корфу - град е най-населеният град на йонийските острови с  население от около 30 000 човека. Той е и основното пристанище на острова. Градът има уникална архитектура повлияна от многовековните властвания на различни култури: римската, гръцка, сицилианската, венецианската, френската и английската. Островът и градът никога не са били окупирани от турците и затова имат много по-различен облик от всички останали градове в Гърция. В града има голям брой архитектурни паметници останали от отминалите епохи. Такива са: Старата и Новата Крепост, площада "Еспланаде", Площада на светците, Листон и др. 

06:30 - телефонът звъни. Рано е! Едвам отварям очи, но имам план - сутрешна разходка из старопрестолния Търново . Имам само два часа преди да поемем към Русе. След две мистични вечерни разходки е време да видя града по светло. Правя си кафе, дърпам завесите и застивам. За първи път от дни небето е синьо, а слънцето е в целия си блясък!  Тутакси забравям за кафето. Обличам се светкавично, преминавам като ураган през ресторанта, само за да разбера, че закуската не е готова, изпросвам си две сварени яйца и излитам.

Santa Claus Arctic Circle 96930 Rovaniemi Finland Мили, Дядо Коледа, Пише ти едно порастнало дете, което вече навърши 30. Сигурно ме помниш, когато още вярвах, че те има винаги ми носеше кукла и приказни книжки за далечни страни, принцове и принцеси. От 20 години насам, вече не вярвам в теб, но моля те, не се натъжавай! 

Плодовете и зеленчуците в магазина са същите като във Фантастико, Била или Карфур в София. Нещата, които тук са по-скъпи от България са … колбасите и кренвиршите. Това е лесно обяснимо като се осъзнае, че не съдръжат и грам свинско, а само пилешко/пуешко/телешко. Даже в т.н. телешки салам в България поне половината е свинско – но точно по тази причина саламите в България са ядливи – мюсюлманските салами без свински елементи са като подметки от италиански обувки по поръчка на вкус – хем скъпи, хем подметки. Но пък киселото мляко тук е превъзходно! Магазин в Истанбул

Глава 2. Езикът Здравей/Здрасти  Да започнем както трябва: Мерхаблар, читатели. В превод - здравейте.  Добре е да знаете, че поздравът към един човек е Мерхаба, а към повече хора: Мерхаблар:) Х-то почти не се произнася. Малко научни факти Турският език ( Türkçe ) е говорен от около 77 милиона души като първи език и още 6 милиона души като втори език, което го прави най-разпространения тюркски език в света.  Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици. Един от 23-те официални езика на Европейския съюз. Наред с основната, използвана в България, съществуват македонска норма, която също използва кирилица и банатска норма, която използва латиница.

В няколко поредни статии ще ви представя Турция отблизо. Ще прочетете за времето, парите, жените, пътното движение, въздуха, икономиката и още много. Всичко това с милото съдействие на Стойчо Димитров , колега блогър и любител на пътешествията,  който споделя с нас своите впечатления от живота в Турция. Забавно, леко за четене, полезно и интересно!  Глава 1. ПЪТНИ ПРИВИЧКИ И ДВИЖЕНИЕ улици, улици Да си пешеходец в Турция За няколкото месеца престой в Турция, ставам  свидетел на три инцидента с пешеходци – единия го блъснаха на тротоара, а другия лежеше насред платното покрит… В качеството си на пешеходец в Турция веднага ще забележите колко културни и възпитани са шофьорите в България и в частност в София – аз като ви казвам, че Европейският съюз е най-доброто, което ни се е случило за последние 120 години, никой не вярва. Или с други думи: пазете се и внимавайте много като пресичате: като ви види да пресичате на пешеходна пътека, автобусът има навика да натиска газ...

Посвещавам тази статия на Антон Христов, който ми напомни, че скоро никъде не бях ходила!  Последните два месеца, поради различни причини - организирането на спортната ни зала , обучения и други - се застоях сериозно в Пловдив. Тази неделя бе първата, в която ми се отвори възможност, да направя кратичко, но много красиво и вълнуващо пътешествие. Посоката - скалните ниши около село Ночево. Покрай писането на блога се сприятелих с Антон , който доста е пообикалял из района.Ппреди да тръгнем на пътешествието го помолих да ми прати инфорамация (с него си менкаме инфо за места и неща). Ето какво ми писа той:

6. Почивки през лятото " Априлци особено за лятна почивка - има чудесни малки уютни семейни хотелчета, прохладни еко пътеки, чудесен панорамен изглед от северната страна на Стара планина, мили хора. На мен ми е любимо място, за това лятото заведохме детето и там. " Павлина Димитрова. " Синеморец - спокойно, близо до резервата, чисто с подходящ плаж за мъници; Иракли (за майки-непукисти) - пълна свобода, много пясък за ядене :), и широк плаж за бягане; Дружба - цял парк с разнообразни забавления за деца (стига пари да имаш), интересни забележителности за разглеждане в района" Теодора Минчева Къмпинг на река Арда река Арда

  Тази статия започва така: " Имам една идея. Защо не напиш статия за 10-те най-атрактивни места да отидеш с деца в България или Пловдив? Мисля, че доста майки ще се зарадват. Днес се чудех къде да ги заведа и си мислех, че ако има такова нещо, мога да правя по едно всеки уикенд." Емилия Златинска Тази молба малко ме стресна. Съветването по тема, по която нямам опит, не ми е много присърце, но...!  В началото, преди да започна статията, се бях втрещила сериозно. След помощта и съветите, които получих от приятели, се получи това - статия (в две части) заредена с много информация, личен опит,  линкове и идеи!!! Снимката е на Павлина Димитрова 10 преживявания за вас и вашите деца  

КАК ДА СПЕСТИМ ПАРИ ОТ РЕЗЕРВАЦИЯ ЗА ХОТЕЛ Като едни опитни пътешественици ние добре познаваме резервационните системи на  booking.com ,  venere.com ,  hostelworld.com ,  hotelbook.com , както и много други световни и местни сайтове. И съм сигурна, че всеки един от нас ги проверява редовно преди пътуване, търсейки най-добрите оферти.  Всички те са полезни и ни дават много добри цени, само че често трябва да резервираме доста по-рано, за да си уредим евтино спане. Понякога наистина се вбесявам като видя "само една свободна стая" и това 3 месеца преди пътуването. Е, разбира се, те ще си останат един чудесен начин за резервация , но е добре да имаме и други варианти, а именно това, което открих съвсем неотдавна.

Новогодишно пътешествие 2 в 1 - райски тропически остров и азиатски мегаполис... Малайзия и Индонезия не случайно са сред най-посещаваните туристически дестинации, особено когато зимата превзема северното полукълбо. Бали е утвърдено име сред екзотичните острови, а Куала Лумпур, на й-евтиния мегаполис е шестия най-посещаван от туристи град в света. Тази част на Азия е сбор от два свята – светът на високите технологии на Азия, сред древната култура на индонезийците и красотата на южните морета е необичайната комбинация, в която можете да се потопите тази зима, като оставите настрана студа и препълнените си графици и изключите поне за седмица алармата на часовника. Научете повече за това пътуване тук – Нова година – Бали и Куала Лумпур Бали , най-известния от близо 13-те хиляди острова на Индонезия е посещаван от туристи вече десетки години. Наред със съседния остров Ява, двата стратегически за района острова са преминавали от едно владение към друго; от влиянието на европейската хрис...

Неделя сутрин. Голяма чаша кафе. Компютър и мечти за пътешествия. Ровичкам из мрежата в търсене на нови дестинации, интересни снимки, вдъхновение. Отворила съм над 15 прозореца и щракам, гледам, обмислям, търся идеи за нова статия. Попадам на линк със странното заглавие ANTANDROY - People of the thorns. Преглеждам снимките в галерията, а после пускам филма. Мигновено попадам в свят на слънце, вятър, вълни, усмихнати лица, тичащи деца, невероятни изпълнения и всичко това на фона на Южен Мадагаскар! За филма - ANTANDROY - People of the thorns; " Преди да тръгнем натам, Мадагаскар беше само добро място за вятър и вълни. В момента, в който пристигнахме в Лаваноно, след два дена оф-роуд пътуване, открихме много повече. Срещнахме се с невероятни хора - Антандрои - хората от тръните. С тях споделихме своята страст към вълните и вятъра, а те от своя страна отвориха домовете си, показа ни обичаите си и начин на живот. Никой не се връща от Лаваноно недокоснат. Няма начин да не оставит...

Спомените са хубаво нещо. Понякога весели, романтични, друг път тъжни, но винаги идват неочаквано и за да ни припомнят нещо. Изскачащата тапа от гърлото на бутилката червено вино ме препраща в Тоскана . Оставям всичко, което правя, и се качвам на вълната на вдъхновението и спомена. Лозовите листа са жълто-червени. Гроздето и маслините са готови за беритба. Слънцето покрива полята, древните замъци и подредените градини с топла милувка. Есента в Тоскана е нещо несравнимо и неповторимо. Най-великият художник на земята - майката природа - за пореден път сътворява шедьовър от цветове, миризми, пастелни тонове и мистични мъгли. Загубена в Тоскана

Лийдс Касъл. Източник на снимката -Уикипедия! Един от най-романтичните замъци, които съм посещавала. Освен че е невероятно красив, е и доста древен. Построен през 9 век от норманите, през вековете замъкът е бил: частен дом на: · Шест английски кралици; · Дом и най-любим замък на ХенриVIII и първата му жена Катерина Арагонска; · Грузинско имение; · А в момента е най-посещаваната английска забележителност. Замъкът, който е реставриран и превърнат в интерактивен музей, е дом на уникална колекция от средновековно обзавеждане, картини, гоблени и други красоти и чудесии.

"Пътуването е приключение.  Хенри Милар казваше, че е много по-важно да откриеш църква, за която никой никога не е чувал, вместо да отидеш до Рим и да се чувстваш задължен да посетиш Систинската Капела с още двеста хиляди туриста, които крещат в ушите ти. Разбира се отидете до Систинската Капела, но се разходете из улиците също, изследвайте по тесните улички, преживейте свободата на търсенето на нещо  – точно какво не знаете, но което ако намерите, ще, може да сте сигурни в това, премени живота ви." Цялата статия в блога  Йога - Амбика  Позволявам си да споделят тази статия, защото изключително много ми хареса и ми показа, че не съм единственият луд пътешественик на този един свят. Посвещавам я на всички, които са ме апострофирали, когато обявя, че не не харесвам даден голям град или туристическа забележителност! 

Амстердам - приключението Когато пътешественик седне да пише статия за място, което е посетил, би трябвало да има определени спомени, нали така? Че е така, така е, но аз се чудя се защо моите спомени са малко замъглени? Много вероятно е да съм толкова впечатлена от всичко, че не си спомням нищо. Но е възможно и да са едното - двете посещения из известните "кофи шопове", в които дегустираш екзотични субстанции - напълно позволено! Все пак ето и моите няколко дни в Амстердам Амстердам е изключително жив град, не само заради хилядите туристи, но и заради самата атмосфера, която витае тук . Градът не е голям, но въпреки това е много различен във всеки свой малък детайл. Каналите, сградите, лодките, велосипедистите, екзотичните минувачи и странният език правят преживяването незабравимо. Това естествено ако пропуснете " Grasshopper coffe shop".

архивни:-) Била съм в много градове, но единици са тези, които като затворя очи все още усещам. Атина беше първият град, който посетих в кариерата си на пътешественик и завинаги остана запечатан в  сърцето ми. Затварям очи и се виждам как ходя по улиците, разминавам се с хората, усещам миризмите, чувам звуците, дори усещанията на учудване и възторг се връщат в мен. Отново чувствам горещата ласка на есенното слънце, лекото неудобство от втренчените, в прекалено късите ми панталони, погледи, спомням си краткия размисъл как така има толкова много котки из парковете, а не съм видяла дори едно бездомно куче. Атина е много неща: древен град, космополитен и културен град, мръсен и задръстен град, в момента град на метежи и размирици, но въпреки всичко остава все така магнетичен и завладяващ. Акрополът доминира над всичко и всеки. Плака - старият квартал - с неговите интересни и оживени улички, продължава да е гостоприемен към милионите туристи посещаващи гръцката столица.  А...

Не мога да се начудя защо Падуа не е толкова популярна дестинация, като Верно например? Дано не разгневя някой пак с това изказване, но за мен Падуа има едно особено очарование, което е много по-истинско от това във Верона (там тълпите доста развалят усещането). Трябва да отбележа факта, че градът е една от сериозните културни и артистични дестинации в Европа, а това явно се пропуска. В църквите на града могат да се видят работи на Мантеня, Донатело и Тициан , а фреските на Джото в параклиса  Scrovegn са най-ярката звезда в тази плеяда. Споменавам църквите, защото в Италия те са безкраен източник не само на духовни, но и на културни преживявания. !!!! Падуа е само на 40 км от Венеция и ако сте за повече дни в Италия, няма да сбъркате ако отделите поне ден за Падуа.  

Оказа се, че Хисаря е прекрасен град. Тих, спокоен, чист и зелен! Градът е обсипан с добре поддържани паркове, които са смесица от архитектурни резервати и места за релаксация. Разходката из малките и спретнати кварталчета е като разходка в друго измерение. Къщите са стари и много красиви. Дворовете повече приличат на миниатюрни джунгли, а пълноправни господари са мързеливи и добре охранени котки. Разминаваме се с хора, които се носят като лодки в спокойно море. Тихо е. Грохотът на автомобилни двигатели, така типичен за големите градове,  тук не се чува. Не трябва да се заслушваш, за да чуеш песните на птиците и шума на листата раздвижени от лекия есенен повей.

Неочквано се препънах в  красотата на стария град ... останах без дъх. Влюбих се - просто ей така; Bergamo Alta е място за посещение с любим човек. Това е място за дълги любовни следобеди, късни мързеливи сутрини, за леки романтични разходки из древните улици.  Толкова много красота и спокойствие, концентрирани върху малкото пространство, наречено Città Alta. Тесните калдъръмени улички водят към очарователни скрити площади, стълбища и балкони, покрити с цветя. Китните кафененца, закътани по сенчестите ъгли на къщите, примамват с обещания за омайно кафе и вкусни пастички. Църквата, облечена в розов мрамор, привлича погледа и предизвиква възхищение. Мекото есенно слънце обсипва сградите и малките площадчета с една особена светлина.

Мястото от което започна нашето пътуване е www.VRBO.com , сайт в който стотици собственици предлагат апартаменти под наем в близост до забележителностите на Париж. Ние избрахме 2-стаен апартамент на остров Сите в съседство с Notre Dame, в сграда от 17 век, но реновиран и с всички съвременни удобства срещу 45 евро/човек/ден. Купихме си пътеводител за Париж на български език, издание на National Geografic и така „въоръжени” пристигнахме в града на светлината, модата и любовта. За по – лесно ориентиране в Париж, добре е да се знае, че градът е разделен на 20 зони (arrondissеments), като номерацията започва от 1-ва зона (1 arrondissement), включваща Ile de la Cite – остров Сите и Лувъра. Номерацията на зоните се увеличава спираловидно от центъра към периферията на града по посока на часовниковата стрелка.

- You drive ? - запита ме чичкото, отдаващ моторниците под наем. " Yes , I ' ll drive " - кимнах уверено с глава. Чичкото ме пооглежда изпитателно и ми отговоря " You drive , no problem " . И така, срещу подозрително одобрение и 65 евро за малка моторница под наем, започна интересната част на моя престой в Гърция. Ранно ставане. Ранна закуска и в уречения час, 9:00, сме пред тентата на фирмата, която отдава лодки. Кратък курс по управление на моторница - включи, изключи, вдигни двигателя (тежи, мамка му и двигател), свали двигателя, стой на 150 метра от брега като обикаляш островите, започни да се прибираш към 16:30!  Първите два- три километра кретахме като преяли акули, но после музата за вдигане на скорости ми дойде и пришпорих вълните. За първи път се качих на моторница, а още повече, че я и карах. Е, определено мога да кажа, че ми хареса, ама много ми хареса. Скоростта не е изключително висока, за да направиш беля, но не и ниска, и може да се усети...

Доста е неприятно след дълго гласене,  планиране и чакане, да ми пропадне някое интересно приключение. След дълги уговорки за четиридневна разходка из Северен Пирин, разходката за мен пропадна поради важна работна среща в събота. Но при условие, че има четири почивни дни просто нямаше начин да ги прекарам в Пловдив. Няколко телефона…" Там ли сте?. ОК идваме ." и в неделя рано сутрин, около 7:30, отново потеглих за Маджарово (много добра дестинация, когато всичко друго отпада). Разходката до Маджарово си заслужава ставането в 5:30 . Заслужава си и трафика и 24 километровото шофиране по "Път в ремонт" (сега така нарича дупчестите участъци от пътя, които никога няма да бъдат ремонтирани). Как се стига до Арда и повече за Маджарово можете да прочетете на Късче от рая на 140 км от Пловдив

Неделя е. Събудих се и бях с твърдото намерение да тръгна на някъде. Без да му мисля много, много реших да се отправя към Дъждовница. Тази разходка я бях планирал от много отдавна и покрай другите ми ходения все не оставаше възможност за нея.

През изминалата година темата за пътуванията отново ни вълнуваше (както винаги), но по нов начин и с нови измерения. Станахме родители! А с появата на детето, към нашия багаж се появи още солидно количество бебешки инвентар. Преди се помествахме в една раница, с всичко необходимо за еднодневен трек. Днес нещата са различни - повече обем, повече шум, но моментите с дете на път са вълнуващи и неповторими. А и дума не става да се разделяме с него и да го оставяме на бабите (нищо против бабите нямам :).

снимка: Венета Каракитукова Преди няколко години се запалих по гмуркането. Всичко стана на майтап. Една приятелка се беше върнала от Хургада, Египет, и за подарък ми донесе една цветна книжка с картинки на всякакви рибки, подвизаващи се из Червено море. Меко казано - полудях. Беше май месец, а аз вече пазарувах екипировка - маски, шнорхели, плавници, тежести, колан за тежестите, ножове (видиш ли - без нож не можеш да се гмуркаш), едвам изчаках лятото!

Слънчев неделен ден и ние се отправяме на поредното малко приключение. Посоката отново е Кърджали и региона. Предварително направих един сериозно дълъг списък със села, в които има забележителности, и съм твърдо решена да ги видя всичките. Но нали имаше една приказка " Животът е това, което ти се случва докато си правиш планове ", та и на мен ми прегря колата малко след Асеновград.

Разходката пеш е само началото на приключенията тук. Незнам дали околността е рай за велосипедистите, но има доста пътеки и подходящи места за планинско колоездене. Тази година има и няколко кончета, които можете да наемете от конна база "Стела", разположена много близо до хижата. Горските ягоди и билките са също в достатъчно количество.

над село Бачково Бас хващам, че много малка част от пловдивчани, а и от посещаващите Бачковски манастир, са спирали в самото селото, за да го разгледат. Някак си все няма време в бързане да достигнем по-интересните дестинации: Бачковски манастир, кръчмите около Бачково или Пампорово. (Това като че ли е разбираемо, защото в интернет информацията за селото е в рамките на 3 реда).  На пръв поглед Бачково е типичното планинско село – централен площад, кръчма, река, рушащи се къщи. Но все пак трябва да се знае, че селото съществува  от 1062 година , тоест около 20 години преди създаването на Бачковския манастир. Името му идва от турската дума "бач", което означава пътен данък. Този данък се плащал, за да преминеш пътя , който води за Смолян. (Като се замисля, хората от селото пак могат да си печелят от този данък, защото пътят продължава да е много популярен). В момента селото има не повече от 300 жители.

Тази път статията е в два гласа, a пеещите сме аз -Ласка и Теодор – водачът в това приключение: Ласка: За да направите такъв поход ви трябват няколко неща:  * добри приятели  * ентусиазъм  * и желание за приключение Ласка: В един слънчев ден комбинацията от трите ми се образува свише и се озовах пред хижа Боровица с гребло в ръка. Ласка продължава: До хижата стигнахме по следния маршрут: Пловдив-Асеновград-Долнослав-Кърджали-тази част е проспах-хижа Боровица.

Крайно време е да поемем и към „Цветето на Галилея” , там където живели някога Йосиф и съпругата му Мария, и там където Иисус прекарал своето детство. Назарет! Приказен град, обвит в мистика и легенди за живота на Иисус от Назарет. Назарет и църквата Благовещение Богородично Без съмнение едно от важните места, които трябва да посетите е църквата Благовещение Богородично. / Църквата Благовещение Богородично/

Пожелавам на всеки от Вас, необходимата доза късмет, двойно повече желание, и достатъчно количество „финикийски знаци”, за да има възможност да се докосне до тази Свещена земя наречена Израел! Израел накратко Ако трябва да опиша накратко Израел като държава, ще си позволя да използвам един анекдот, с който се шегуват помежду си дори и самите евреи: в столицата Йерусалим живеят „умните глави”, в Тел Авив се намират „хората по живота” и градът никога не спи, а във Хайфа – там хората лягат рано и стават рано, защото са най-големите „работохолици ”. По мое мнение обаче, Израел не може да бъде обрисуван само с няколко думи, защото е едно невъобразимо богатство на природни пейзажи, исторически съкровища, и невероятно културно наследство. Къде другаде по света можете сутрин да карате ски в планината, а същия следобед да бъдете на най-ниската точка на Земята – цели 400 метра под морското равнище ? Провокирах Вашият интерес, нали? Време е да настройвате всички инструменти на пътешественическа ...

Нямам идея защо досега никога не бях стигала до Камен Бряг и Тюленово. Най-далечната точка, която съм стигала на нашето северно Черноморие, е Балчик. Опитвам се да се сетя за причини, които да са достатъчно адекватни, но нямам такива, и сега, една седмица след изключително интензивното пътуване, претрупано от нови гледки и преживявания, сядам да споделя какво се случи, къде бяхме и какво правихме. Северното Черноморие (от Каварна до границата с Румъния) Мястото е изпълнено с възхитителни места за всякакви посетители - една невероятно комбинация от тракийски останки, византийски крепости, скитСКи некрополи, природни резервати и километри скали по бреговата ивица. Ако очаквате да има дискотеки, кръчми и пясъчни плажове…е, ще трябва да смените очакванията си. По-скоро ще се натъквате на труднодостъпни, но много красиви каменисти заливи. Тук най-честата гледка са тъмните и червеникавите скали, които макар и доста горещи, са чудесни платформи за гмуркане. Как да стигнете до там

Това трябваше да е статия за Швейцария изобщо. Първоначално исках да разкажа за големите градове и възможностите за културен туризъм, които предлагат. Като седнах да пиша обаче, си дадох сметка, че за градовете е много по-лесно човек да се информира сам и затова реших да посветя статията на възможностите за планински туризъм в Швейцария.  Не, няма да изкачваме високите върхове, до много от които има лифтове. А ще ви разкажа за някои от маршрутите за приятни еднодневни разходки в планината.

Малкото, което знам за Москва, е съставено от откъслечни парченца информация, които получавам от тук от там, както и от трите ми престоя там. Да си кажа честно май и никога не съм се интересувала кой знае колко. Факт  е и че масата хората също не  се интересуват от Русия или руснаците, освен като платежоспособни купувачи на имоти и туристи. Нямам идея на какво се дължи тази липса на интерес: младите хора отричат всичко руско, захранени с  недоверието  към големия брат - Освободител, а после поробител. Съдя по себе си - през 89 г. бях на 15. Повлечена от общото отрицание, зарязах руския, а до тогава четях основно на руски; намразих държавата, хората, и си останах така до 1996, когато прекарах цяло лято с руснаци от различните републики. Тогава осъзнах, че и те са объркани 20 годишни индивиди, които обаче са с малко по-големи претенции от нас,  идващите от доста по-малката България.  Тогава заедно с нарастващото ми увлечение по Костя,  у мен се роди жел...

Кога да посетите Москва. Температурите в този град са екстремни като всичко останало в него. Мой приятел, който живее там, казва, че през лятото Москва прилича на Ада, толкова е горещо. Аз самата съм била три пъти през различни сезони, и всеки път се сблъсквах с някаква московска времева особеност:

  ....зареждащо и вдъхновяващо. Започвам така, защото отдавна не се бях чувствала по този начин. Рила е малко особено планина, както казва една приятелка, но с прекрасни места за отдих. Местността Владичина поляна е едно от тях. Тя се намира близо до Рилския манастир, на около 1250 метра надморска височина. В близост са и реките Илийна и Краварски дол. Илийна река е най- големият приток на Рилска река, в която се вливат няколко притока, най- интересният от които е Дядоильов дол. Легендата разказва, че името си притокът получава от скален навес, който служел за убежище на Ильо войвода .

Забавно е когато има как да разнообразиш представянето на количествата снимки от ваканции и  пътешествия. Trip WOW  на TripAdvisor е точно забавният начин да споделиш своите снимки. В рамките на 2 минути и с няколко "кликания" - избираш: името, с което ще се представиш; фона, който ще използваш албума, който искаш да покажеш музиката която да  звучи по време на филмчето; А резултата е забавно представяне, на която и да е скучна папка със снимки. Още един плюс - програмката създава едно такова, ваканционно настроение и ти се приисква да обърнеш една текила на разсъмване. Все още се хиля на мексиканската музика, която си избрах. За Oasis Slideshow : Laska.nenova’s trip from Plovdiv , Plovdiv , Bulgaria to Sunny Beach was created by TripAdvisor . See another Sunny Beach slideshow . Create your own stunning free slideshow from your travel photos.

6:45 - Рано, неприлично рано за неделя сутрин. Мрачно е и прогнозата за времето не предвещава нищо хубаво, но… преходът до хижа Персенк е на дневен ред и ще се прави, какво ни интересува времето. Отварям скоби: това е първият път, когато реших да не обръщам внимание на прогнозата на времето, както Ваня казва "е какво пък като вали". До хижа Персенк се стига от следните изходните точки:  - Село Лилково - по черен път. Отнема около 3 часа в едната посока, а на връщане около 2:20 минути, особено, ако бързаш за учредително събрание.  - Село Орехово - в някои сайтове пише, че разстоянието от Орехово до Персенк е 12 км, по път с трошляк, но колко е реално - ще трябва да каже някой, който е правил прехода. Орехово се намира на 60 километра от Пловдив и Смолян, и на 40 километра от Асеновград; - летовище Бяла Черква -

Някъде из Цюрих

Джамия и православен храм в едно. Ето това е църквата„Успение Богородично”. И аз се питах „как е възможно един храм от ислямски да се превърне в православен”? Отговорът се оказа не толкова сложен и се намира на 1 час път с кола от Пловдив - в Узунджово, област Хасково. Църквата "Успение Богородично"

Еньовден - денят на билките и лятното слънцестоене, а по църковния канон е рожденият ден на Свети Йоан Кръстител. Преди да тръгна към село Борово, за да участвам в ритуала по посрещане на Еньовден, знаех само, че това е денят, в който се берат билки и е добре да се изкъпеш в утринната роса. Реших да не чета нищо предварително, за да не си пълня чашата с очаквания и нагласи… все пак за първи път щях да правя нещо толкова различно като посрещането на слънцето в ден, който се смята подходящ за добри и лоши магии. Сега когато съм обратно в Пловдив се поразрових из Интернет, много любимо мое занимание, за да намеря повече информация за празника и старите ритуали по неговото посрещане.

Село Борово Отново, за пореден път, започвам статия с възклицанието - Леле, какви места имаме в България . На 50 километра от Пловдив, петнадесет, от които са изключително гадни завои, откривам село Борово.  Малкото, сгушено в планината китно село, носещо името Борово (името идвало от факта, че в миналото на мястото на селото е имало гъсти борови гори), ме грабва на мига, в който го виждам. Още с влизането в селото ми прави впечатление, че то е изключително подредено, уредено и чисто. Къщите са спретнати, дворовете са цветни и красиви. Няма много хора и тишината се носи като лятна мараня. В Борово съм, за да посрещна Еньов ден , така както е било правено преди, според старите традиции. После разбрах, че се намираме и на седем километра от "Кръстова гора", но това някак си не ме вълнува, имам особено мнение за търговията с вярата, но това е друга тема!

Какво прави едно преживяване хубаво? Мястото, на което си? Предизвикателството пред теб? Времето, денят? Или най-вече хората, с които си? Знам, че въпросите ми са риторични, но все пак си ги задавам, с риск да съм банална. Времето, мястото, денят и най-вече хората, с които си, правят преживяванията различни и специални. Такъв беше и нашият поход на Еньов ден. Преживяване на духа, на волята (все пак да ходиш по чукарите след 2 часа сън не е най-лесното) и на споделената радост към природата. В тази статия няма да има много думи, защото думите и тяхното значение  са в снимките! Приятна разходка по червената пътека,  "На вярата", над село Борово!

Сахат тепе Альоша

Прегледах повече от 200 снимки, които съм правила в Москва, но успях да намеря само 4 подходящи снимки с представители на московските балкони. Или нямат балкони или аз не съм ги снимала. Странно!!! Една от многото сгради в сталинистки стил! 

Имам въпрос към всички фирми/организации, които се занимават с туризъм и предоставянето на туристическа информация с търговска цел. Толкова ли е трудно да: photo by: travelinginspector.com 1. Да сте честни и коректни в офертите си към клиентите? 2. Да сте коректни организатори на игри и викторини? 3. Да си наемете някой да пише смислени текстове, вместо да копирате Уикипедия или буквално да превеждате от чуждите сайтове за туризъм. Тези дни вече много ми дойде. Отвсякъде се сблъсквам с безочлива наглост и глупост. Тъй като все пак пиша  в блог за пътувания, ще си изплача яда по отношение малоумието и безочливостта на един  български туристически портал и  една ФБ страница. Те са ми най-пресни. След като видях тях, проверих и други, и всички са на същото дередже. Безочливост номер 1 - Некоректно отношение към феновете. Завоалирани правила. Сивота в избора на победители от игри и викторини. Липса на всякаква комуникация. Фейсбук  страницата ...

След хижа Рай и Райското пръскало , хижа Добрила и връх Амбарица дойде ред да покорим и хижа Ехо. Решено и малко мудно сторено, защото до последно не бях убедена, че времето ще позволи изкачване до хижата. Въпреки съмненията, в събота сутрин смело поехме към Стара Планина и поредната хижа. Хижа Ехо се намира в природния резерват "Централен Балкан" . Височината, на която е разположена  е 1675 м.н.в. Преходът до хижа Ехо (моята версия) Изходна точка село Розино: с елото се намира на 15 километра от Сопот в посока София. Трудност: доста си е нанагорно и зорно, особено ако си решил да правиш преход за един ден; Продължителност в едната посока: Около 4:30, но продължителността зависи от физическата подготовка, опита в ходенето по планини, колко багаж сте взели - включително и колело (имаше и такива майстори на спорта); Знаци по пътеката: Две бели ленти с една зелена. За какво да се внимава: На определени места маркировката липсва или е объркваща. Има дост...

Добре дошли!!!  Някъде към два следобед влизаме в село Яврово. Улиците са безлюдни, а усещането е сякаш селото е замръзнало в ранната пролет. Веещото се българско знаме от върха на селската кръчма ни убеждава, че селото живее и диша. Въпреки това тишината е неописуема, дори и селските кучета сякаш спят следобеден сън, и не си правят труда да ни залаят. Къщите са спретнати, а дворовете им са обсипани с цветя. Калдъръмените улици водят в различни посоки и се чудим по коя да поемем, но всички са толкова чаровни и подканващи, че няма значение къде ще отидем. Спирам се до чешмата направена в чест на Николай Хайтов и прочитам надписа: "Крила имат само тия, дето сърцето им иска да лети" - колко истински са тези думи, поклащам глава и продължавам нагоре по улицата. Достигам до паметника издигнат в чест на загиналите по време на Балканската война от 1912-1913 година. Спирам се за малко и се опитвам да разчета имената на падналите в бой войници. Оставам само две, три минути и ...

Може да си мислиш, че много си ходил, много си видял, много си преживял и дори да пишеш блог за приключения и пътешествия, и в крайна сметка да се окаже, че си в небрано лозе. Естествено визирам себе си и последното си "приключение", което се превърна в такова поради незнание, което доведе до лоша подготовка и планиране. Всъщност тази статия не е за красотите на Стара Планина, или невероятните гледки от върховете Амбарица и Добрила. Това е статия, въпреки че е трудно да призная, че съм подходила с доста високо самочувствие, статия, в която ще споделя откритията, които направих за себе си по време на 3- часов преход, в центъра на високопланинска гръмотевична буря, която от дъжд премина в градушка. Докато ме валеше дъждът, а после и градушка, сред гърмежите на гръмотевиците и отблясъците на светкавиците, подтичвайки започнах да премислям, какво точно сгрешихме при планировката на този поход. Започнах да си изреждам наум какво съм проверила и какво съм направила: - Разгле...

Когато за пръв път дойдох тук преди години се учудих как не съм знаел за това място, което е само на около 15 км от Стара Загора, градът, в който съм роден и съм прекарал немалка част от живота си. Всъщност бях чувал за името, и дори като дете май съм ходил там, но нямах никакви спомени. През 2005 г. един мой приятел реши да си купи къща там и отидохме да ми я покаже. Беше някъде началото на ноември, и се случи един мек и спокоен есенен ден, такъв какъвто природата в този край често предлага по това време на годината. От тогава мога да кажа, че това селце някак си ме плени и винаги след това с удоволствие съм ходил там когато имам възможност. Село Люляк е разположено на югозападния склон на недълбока долина почти в сърцето на Сърнена Средна гора. От всяко едно място в него изгледът е към отсрещния хълм, където всичко е покрито със зеленина, и зад който залязва слънцето всяка вечер. село Люляк Последно бях там наскоро в края на май месец, през един дълъг уикенд. Обикновено повечето х...